Среднощни тайни

сдобрих с баща си и че родителите ми ще се оженят веднага щом се върна вкъщи.

„Щом се върна, а не щом се върнем?“

— Това е чудесна новина. Радвам се и за теб, и за тях. Моля те, поздрави ги от мое име. Колко време ще останеш тук?

Стоун долови болката и тъгата в гласа й и беше крайно изненадан от реакцията й, защото ако искат да го отстранят от пътя си, тя и баща й би трябвало да са доволни, че той ще се върне вкъщи. Не смееше да я разпитва, защото се страхуваше, че тя отново ще го излъже, дори и само защото му няма доверие или пък просто от предпазливост. Той трябва да изчака и да види какво ще му разкрие тя.

И двамата чувстваха напрежението у другия. И двамата искаха да се прегърнат, но чакаха първо другият да го стори.

— Не съм решил още. Ти постъпи жестоко с мен и семейството ми, Джини, но аз разбирам мотивите ти. Искам да ти благодаря, че даде на татко макар и малка част от Джоана и че все пак сложи навреме край на измамата. — Забеляза в погледа й изненада и облекчение, но после тъга замъгли красивите й очи.

— Това ли е всичко, заради което дойде тук? Да ми кажеш, че няма да търсиш отмъщение?

— Не, исках да ти кажа и още нещо, радвам се, че не си Джоана.

Той замълча и тя се опита да го предизвика:

— Защо?

— Защото двамата с Джоана, както вече си разбрала, сме кръвно свързани. Почувствах се ужасно, когато разбрах, че съм се любил със сестра си и знаех, че дори и да не искам отново ще я нараня.

„Бъди смела, Джини, иначе никога няма да узнаеш истината, каквато и да е тя.“

— Защо ми наговори онези груби, жестоки думи в ранчото, само за да ме обезсърчиш или защото те бяха самата истина? Защо се опитваше да сложиш край на връзката ни? Защото си мислил, че е грях да си влюбен в сестра си или защото наистина не се интересуваш от мен? Само плътско желание ли изпитваше към мен, Стоун? Нищо повече? И сега ли искаш да ме изоставиш, след като вече знаеш, че не съм Джоана, нито Ана Ейвъри? Нима моите лъжи унищожиха цялото ти уважение и привързаност към мен? Нима няма шанс, нито искрица надежда да изградим общо бъдеще?

Стоун гледаше дъщерята на човека, който бе убил най-добрия му приятел, човека, когото той се бе заклел да убие. Това беше най-важната му задача, за която тя може и да знае, а може и да не знае. Но тъкмо от тази задача зависеше дали ще имат „шанса“, за който тя говореше. В писмото си Клей му обясняваше, че Мат се държи странно. „Мисля, че не мога да му имам повече доверие — пишеше Клей. — Все отлага да подадем молба за тази земя. Казва, че трябва да запазим находището в тайна. Претърпях няколко злополуки, а само Мат беше с мен. Той ми е приятел и съдружник, но вече ме е страх да му вярвам. Ако нещо се случи с мен, завещавам ти моя дял. Изпращам ти картата и документа. Знаеш, че нямам семейство и ти си най-добрият ми приятел. Ти спаси няколко пъти живота ми. Ако Мат започне да те мотае, притисни го. Това находище е цяло състояние, Стоун. Така ни каза и пробиерът. Ако имаш възможност да дойдеш тук и да ми помогнеш, моля те побързай.“

Стоун смяташе, че Клей има причини да не вярва на Мат, след като двамата са били заедно години наред. Сега, след като Клей е мъртъв и земята е на името на Марстън, Мат смята, че е единственият собственик. Той бе разбрал, че Мат е регистрирал земята в Денвър на името на Джини, като е използвал само инициалите й. Знаеше къде се намира находището, така че не му трябваха нито Джини, нито Мат, за да стигне дотам. Не богатството искаше той, а наказанието на убиеца на Клей. Тази работа с Кинон му се струваше твърде мътна, нещо като димна завеса, каквато използват индианците, за да скрият или предпазят убежищата си в прерията. Ако Мат е невинен, той би могъл да заведе дело, би могъл да им помогне да издирят убиеца на своя приятел и съдружник. Но дори и да съществуваше някаква малка възможност Мат да е невинен, той би оставил убиеца да избяга, за да задържи находището само за себе си. Може би сега търси инвеститори, както току-що му обясни Джини, и някой ден ще се появи, преструвайки се, че нищо не знае нито за смъртта на Клей, нито за своята собствена мнима смърт. Тъкмо това трябваше да разбере той, и то много скоро.

А дали Мат бе споменал името на Стоун в писмата си до Джини? Дали Джини подозираше за смъртоносните му намерения и за наследството? Тези въпроси непрекъснато измъчваха Стоун. Ако я попита, дали тя ще бъде откровена? Баща му бе разказал за бягството й от Форт Смит. Тя беше хитра и смела. Беше дошла тук сама и се справяше отлично. Майка му го бе подтикнала да…

— Стоун, защо всъщност дойде тук? Можеше да ми напишеш писмо, в което да ми кажеш всичко това. — Джини бе притеснена и разтревожена от дългото му мълчание и непроницаемия поглед. — Толкова много време ли ти е нужно, за да разбереш какво чувстваш? Наистина ли ти причиних такава мъка, че не можеш да ми простиш?

Специалният агент беше твърде опитен в проследяването, надхитряването и залавянето на престъпниците. Той беше смел човек, справяше се бързо и прецизно с трудностите, които се изпречваха на пътя му. Но тази вечер, в присъствието на Джини, той сякаш не можеше да прояви ни едно от всичките тези качества. Тя изглеждаше тъй невинна, уязвима, измъчена и откровена.

— С писмо не бих могъл да погледна какво се крие в очите ти. Но дори и да се изправиш лице в лице с някого, пак не можеш да разбереш дали той е откровен с теб. Мисля, че и двамата го доказахме.

— С теб аз бях това, което съм, макар че не ти разкрих истинското си име — увери го Джини. — Но не мисля, че е същото със Стив Кар и Стоун Чапман — и двамата много си приличате, макар, че сте различни. Сякаш сега пред себе си гледам съвършено непознат човек. — Джини си мислеше, че може би заради брадата той изглежда съвсем чужд, загадъчен, предизвикващ страх и недоверие. — Дори и да не ми простиш и да не ме искаш, моля те позволи ми да те наема като детектив, за да ми помогнеш да открия баща си. „Ще трябва на всяка цена да те задържа тук, докато осъзнаеш истината. Ти ме обичаш и ме желаеш, ти твърдоглавецо. Нужно ми е време, за да ти го докажа.“

— Искаш да ти помогна да откриеш Матю Марстън? Защо?

— Ти си опитен агент. Не знам как и къде да го търся. Реших да работя за Франк Кинон, но той е прекалено… Толкова е трудно и опасно да се справиш с един хитър и влюбен мъж. Толкова ли много ме презираш, че не желаеш да ми помогнеш? Ще ти платя, колкото мога.

„Остани, Стоун. Дай и на двама ни време да срутим тази стена между нас.“

— Не те мразя, Джини — призна той. — Не съм престанал да те искам от мига, в който се запознахме в Джорджия. Случиха толкова много неща и трябва да мине време, за да свикна. Трябва да превъзмогна и да забравя всички тези лъжи и измами. Но вината не е само твоя. И аз те излъгах и те предизвиках да отидеш твърде далеч, да направиш неща, за които ще съжаляваш. Когато в ранчото си мислех, че си ми сестра, аз не бях на себе си и ужасно много страдах. Трябваше да те настроя против себе си и бързо да си тръгна. Любих се с теб, защото те обичах и цял горях от страст да те имам. Нуждаех се от теб, Джини, а не от твоето тяло. Ех, нима не разбираш какво направи с мен? Никога не съм искал нещо толкова много, както исках теб. Дори и желанието ми баща ми да ме признае за свой син не беше по-силно от желанието да бъда с теб. Щом узнах истината за твоята двойна игра, аз естествено бях ядосан. И разочарован, и наранен, и объркан. Сигурен съм, че и ти си се чувствала много пъти така заради мен. Не дойдох тук, за да те наказвам или да те изоставям. Дойдох, защото ти беше моя и искам отново да бъдеш моя… Защо плачеш? — попита той, приближи се към нея и избърса сълзите, които се стичаха по страните й.

— Толкова се страхувах, че ще те загубя. Обичам те, Стоун. Опитвах се да не те… защото ти си толкова…

— Уплашен като кон, когото ще подковават?

В крайчеца на устните му се появи закачлива и примамлива усмивка, която постепенно разтвори устните му и равните му бели зъби се показаха. Тази усмивка стопли душата й. Тъмните му очи заблестяха. В тях се отразяваха чувствата, които самата тя изпитваше. Тя вече не усещаше умора и страх. Сякаш нов прилив на енергия заля тялото й. Той беше изключително привлекателен, тя не можеше да устои на чара му.

— Толкова се радвам, че си тук. Така страстно те желая. Измина цяла вечност, откакто не си ме докосвал и целувал. О, Боже, как ми липсваше само. Ще ми простиш ли?

Той я целуна по челото, носа и докато разтваряше устните й със своите, тихо прошепна:

— Сигурно знаеш, че ти си единствената жена за мен.