Разтвори с брадичката си халата й и докосна с език чистата уханна плът.
— Ти си единственият мъж за мен, Стоун.
Джини го притисна към себе си, сякаш за да изрази онова дълбоко, неповторимо чувство, което бе много по-силно от първичното плътско желание. Сърцето й ликуваше от радост и тя се страхуваше, че то може да се пръсне от толкова много любов. В следващия миг тялото й пламна в огнена страст. Тя нямаше нито сили, нито разум да възпре това, за което и двамата копнееха — телата им да се слеят в едно и за миг да забравят всички последствия. Джини се предаде на горещите му целувки и възбуждащите му ласки.
Стоун искаше да разкрие всичко, което не даваше покой на съзнанието и душата му, но не биваше да го прави, докато не се срещне с Мат. Дотогава той трябваше да запази истината само за себе си. Отношенията му с Джини бяха твърде крехки и несигурни, за да рискува да ги разруши с потресаващото си признание за баща й. Може би е права и може би друг е виновен за смъртта на Клей. Ако е така, те заедно ще го открият и разобличат. Ако Мат е невинен, би било твърде необмислено да разкрива сега подозренията си и да предизвика нови неприятности помежду им.
Докато Джини го галеше и целуваше, мислите му се обърнаха в друга посока. Струваше му се, че тя възприема ласките му като доказателство за чувствата и желанията му и сякаш очакваше неговото потвърждение. Вярно, че тя беше единствената жена, която успя да проникне в душата му и да го спаси от разрухата на опустошителното му минало. Съблече нежно халата й, гладката бяла плът подканяше примамливо устните му. Запленен, омагьосан, той обсипа с целувки пламналото й от страст тяло.
Джини го притисна силно до себе си, разкопча ризата му и докосна с пръсти всеки мускул от мъжественото му тяло. Копнееше да се люби нежно и всеотдайно. Цялото й същество откликваше на бурните послания помежду им и тя се подчини на огненото си желание.
Стоун скочи, с трескава бързина събу ботушите и панталоните си. Зашеметен, възбуден от взаимния им любовен зов, той потъна в сладката й прегръдка. Зарови пръсти в косите й и устните им се сляха в страстна целувка. Чувстваше, че не може да овладее изгарящото го желание и докато се бореше с него, той нежно прошепна:
— Казах ти, че си опасно изкушение, на което не може да се устои, и бях прав, нали?
— Ти също, любов моя.
Джини усещаше как всяка фибра от тялото й гори в трепетно очакване. Само Стоун беше способен да утоли тази жажда.
— Искам те, желая те, любов моя!
— И ще ме имаш.
Тя се притисна още по-силно в него и достигнали мига на върховната наслада, тя простена в екстаз. Дълго стояха така, докато се уталожи огнената им страст. Чувстваха се удовлетворени, спокойни, щастливи. Джини се сгуши в него и като притвори очи, замечтано въздъхна.
Стоун се отпусна и се отдаде на мислите си. Несъмнено, той я обичаше. В живота му е имало и други жени, но той никога не се бе любил истински с тях. Сега вече усещаше разликата. Джини му носеше удовлетворение, каквото той досега не бе изпитвал. Тайната на щастието и блаженството се криеше в любовта. Той се обърна към нея и без да сваля поглед от очите й, рече:
— Разкажи ми отново за себе си. Искам да знам всичко за моята Джини Марстън.
Наближаваше вече полунощ, когато тя завърши разказа си за историята на своя живот от раждането си до този миг.
— Има и още нещо, което искам да ти кажа, отнасящо се до Франк Кинон. Мисля, че утре вечер той ще ми направи предложение за женитба. Как да го обезкуража, как да го разколебая, без да изгубя влиянието си над него?
Стоун знаеше, че не бива да се мярка пред погледа на Кинон. Нарочно си бе пуснал брада, за да не го разпознае никой в града. Ако Джини се окаже права, може би не Мат, а Кинон или някой друг е виновен за смъртта на Клей. Би било чудесно, ако е така, защото тогава той не би наранил Джини и не би рискувал да я загуби.
— Никак не ми се иска той да те докосва и целува. Вече усещам ревността, която ме разяжда отвътре. Ти си видяла в трезора торбата на баща ти, както и онези документи в досието му. Какво друго би могла да научиш от него? Той няма да признае, че е убил двамата мъже. Ако му задаваш въпроси, ще събудиш подозренията му. Време е да напуснеш банката и да не рискуваш повече.
— Ако напусна или ако променя държанието си, той наистина ще се усъмни.
— Да промениш държанието си? Нима искаш да кажеш, че нарочно си го съблазнявала?
Пръстите й закачливо си играеха с брадата му.
— Не съвсем. Не беше необходимо.
— А, в това съм сигурен. Ти открадна сърцето ми още от първия миг, в който се срещнахме.
Тя го целуна по брадичката.
— Чудесно, и да знаеш, че никога няма да ти го върна.
— Говорехме за Кинон. Утре, както обикновено, отиваш на работа, но не прави нищо, с което да събудиш любопитството му. Докато теб те няма, аз ще гледам да измисля нещо. Сигурно ще се наложи да вечеряш с него, нека ти направи предложение и сетне го помоли да те освободи от работа под предлог, че ти е нужно време да обмислиш предложението му. Това ще ни даде възможност да решим каква ще е следващата ни стъпка. Не че тази идея ми се нрави особено, но може да се окаже единственият път към нашата цел.
— Планът си го бива. Сигурна съм, че ще свърши работа… А ти къде ще отседнеш? — неочаквано смени темата тя.
— Нима не искаш да бъда тук? — отвърна той и нежно захапа устните й.
— Ако разберат, че живеем заедно, веднага ще ни разкрият. Освен това е твърде опасно. Бебета се зачеват именно в такива луди забавления.
Той притисна лицето й между дланите си и я погледна в очите.
— Това едва ли би имало значение, ако скоро се омъжиш за мен, любов моя.
С широко отворени очи, тя почти зяпна от изненада.
— Ти искаш да се…
Стоун се разсмя и я целуна по челото.
— Нима си потресена от факта, че те обичам и искам да се оженя за теб? Мислех си, че си го разбрала досега.
— И да, и не — отвърна тя в кратките паузи между прегръдките и целувките.
Стоун отново се засмя.
— Приемам, че реакцията означава „да“.
— Да, да, да — радостно отвърна тя. — Това са най-красивите думи, които някога съм чувала. Обичам те, Стоун Чапман.
— И аз те обичам, Джини. Трябва да се уверим, че нищо не може да ни раздели. — В мига, в който изрече това предупреждение, сърцето му се сви от страх.
Тя го галеше по тъмната брада.
— Какво може да ни раздели, мой малък мошенико? Ние се обичаме и бяхме откровени един с друг.
— Бързо определи датата за сватбата, преди да съм се разколебал — подразни я той.
— Първо ще трябва да открием татко.
— Защо? Не може ли да се оженим веднага? Не искам детето ми да се роди, така както аз съм дошъл на този свят.
Изглежда, че той се страхуваше да не я загуби и Джини, силно развълнувана, отвърна:
— Няма да ме загубиш, Стоун, така че не ме карай да бързам към венчилото. Ти вече си част от мен. Бих искала и баща ми да присъства на сватбата ни.
— И не те притеснява това, че съм…
— Ти не си незаконно роден. Баща ти те е признал за свой син. Дал ти е името си.
— Не това имах предвид. Забрави ли, че в жилите ми тече индианска кръв? Нашите деца също ще носят гените на апахите.
— Обичам те, Стоун, обичам те такъв, какъвто си. Нищо не може да промени чувствата ми.
— Ти не знаеш много неща за мен, Джини!
