покрай стаята й и влязоха за няколко минути в кабинета на Франк.
Тя реши да провери сама какво се е случило.
— Какво става, Франк? Чух виковете ти. Неприятности ли имаш? Мога ли да ти помогна с нещо?
— Онзи проклет специален агент отново е дошъл в града. Джо го е видял как обикаля по къщите на миньорите и по салоните, като хитро разпитвал хората. Ако търси убиеца на Клей, той ще се добере преди мен до онова находище.
Джини разбра, че става дума за Стоун и сърцето й се разтуптя от страх. Но защо Франк бе казал „отново“ и „търси убиеца“?
Свъсил вежди, банкерът започна да крачи нервно из стаята и очевидно беше толкова разтревожен от новината, че набързо й разказа неща, които я втрещиха.
— Вероятно преди да умре, Клей му е казал къде се намира сребърното находище. Няма да се учудя, ако Чапман го знае и е дошъл да види дали някой не се е добрал до него. Може би и той е работил заедно с Клей и земята може да е регистрирана на негово име. Не се сетих за тази възможност. По дяволите, той може да е бил третият съдружник. Те бяха приятели. По-добре да отида и да проверя дали не е предявил иск за находището в кантората, която се занимава с регистрация на земите. Скоро ще разбера дали Чапман се опитва да ме излъже.
Джини се стъписа от заканителния му тон.
— Чакай малко. За какво говориш, Франк? Толкова си разстроен, че не мога да схвана смисъла на думите ти. Да не би някой да те е измамил?
— Става въпрос за находището на Марстън и Касиди, същото за което ти споменах, че струва цяло състояние. Агентът Стоун Чапман беше техен приятел. През войната е служил с тях в армията. Клей беше най-добрият му приятел. Когато убиха Мат и Клей, Чапман изпълняваше някаква мисия. Мисля, че е съпровождал влака, натоварен със стока за капитан Макдъгал от компанията „Б“ в Денвър. Щом се върна и научи новината, Чапман не беше на себе си, направо беше побеснял. Два пъти е идвал в Колорадо, за да търси убиеца. Тръгна си в началото на март и аз се надявах, че се отказал и че няма да се върна тук отново. Но сега, явно пак е дошъл, за да осуети плановете ми.
— Съдейки по въпросите, които задаваше последния път, Чапман е обсебен от налудничавата идея, че Мат е все още жив и че той е убил Клей, за да остане единственият собственик на находището. Сега се е върнал и души наоколо, за да открие някакви следи. Според думите на Джо, Чапман все още си мисли, че Мат е жив и че той е убиецът. Но това е абсурдно. Мат не би изоставил такова богато находище, нито би пропуснал да предяви иск за него. Сигурно е мъртъв. Моят детектив не можа да се добере до никаква информация за Мат и кой би се крил цяла година, когато знае, че там някъде го очаква голямо богатство? Моите хора обикалят къде ли не и вземат проби, за да ги сравня с пробата, която ми донесоха Мат и Клей. Но досега нищо не сме открили. Чапман ще усложни нещата и ще попречи на плановете ми. Убеден съм, че той няма да миряса, докато не открие убиеца на Клей и не го накаже, най-вероятно със собствената си пушка, а той е дяволски добър с нея.
Джини не можеше да повярва на ушите си, но беше сигурна, че Франк не я лъже. Стоун не бе дошъл да й помогне, а за да я примами да го заведе при баща й. Той би могъл да го арестува или… убие? Но след като познава баща й, как би могъл да си помисли, че е способен на такова хладнокръвно убийство? Снощи Стоун не й бе споменал нищо, значи крои някакви пъклени планове. Щом е разбрал от Бен истинското й име и целта й, той веднага се е досетил, че е дъщеря на Мат… а може би го е знаел от самото начало. За да прикрие болката и възмущението си, Джини се престори на разгневена и разочарована.
— Това е ужасно, Франк. Ти си работил много повече от него, за да откриеш това находище. Би било несправедливо той да дойде тук и да ти го отмъкне. Мислиш ли, че Матю Марстън е жив? Вярваш ли, че той е убил съдружника си?
— Не, иначе досега щеше да се появи или пък все някой щеше да го види. Сигурно той е бил другият човек в онази колиба. Чапман няма никакви доказателства. Той каза на властите в Колорадо, че не се знае дали Мат е бил в колибата или не.
— Мислиш ли, че Стоун Чапман знае къде се намира находището? Допускаш ли, че той е третият съдружник? Може би той иска да вкара Марстън в затвора, за да разполага сам със сребърната мина.
— Възможно е, Ана. Наредил съм да го следят, за да се добера до някаква информация. Джо го показа на двама от хората ми и те няма да го изпускат от очи. Ако имаме късмет, той ще ни заведе до находището.
— Това е чудесно, Франк, и много умно. Ти каза, че той е човек на закона, специален агент. Може би се опитва само да разследва едно престъпление, все пак той е лично заинтересован. Може би не знае къде се намира сребърната мина. Дано да е така. Ти толкова отдавна мечтаеш да я имаш.
Франк сграбчи ръцете й в своите и я погледна в очите.
— Надявам се, тя да е наша, Ана. Искам да се омъжиш за мен. Обичам те.
Джини се престори на изненадана.
— Ти… ти ми правиш предложение?
Той се усмихна и кимна с глава.
— Но ние се познаваме едва от две седмици — продължи тя. — Предложението ти е толкова внезапно и неочаквано за мен. Не знам какво да кажа, освен, че съм поласкана и безкрайно изненадана. Ти си най- търсеният ерген в града. Защо избра точно мен, Франк? И защо така бързо?
— Любовта винаги е неочаквана, Ана. И аз съм изненадан от себе си. Отдавна си търся подходяща съпруга, но все не можех да намеря такава. И ето ти се появи в моя живот, ти си идеалната жена за мен, Ана. Мога да ти дам всичко, каквото поискаш, със или без онова находище. Бизнесът ми се развива, имам процъфтяващо ранчо и съм инвестирал на още много места. Аз съм влиятелен човек тук в Колорадо Сити и в целия щат. Аз съм богат и имам власт. Хората ме харесват и уважават. Имам приятели във висшите кръгове, така че никой не би могъл да ти навреди, когато си под моя закрила. Ще създадем едно хубаво семейство, ще имаме деца, на които ще дадем най-доброто. Ако станеш моя жена, ти ще бъдеш първата дама на Колорадо Сити, мис Ана Ейвъри.
Джини се преструваше, че размишлява върху предложението му.
— Това е изключително важно решение, Франк. Дай ми време да го обмисля. Не можеш да си представиш как се изкушавам да кажа „да“, но не би било честно спрямо нас. Трябва да се уверя, че обичам тъкмо теб, а не това, което можеш да ми дадеш. Нека да отложим вечерята днес. Позволи ми да помисля, за да взема правилно решение. Ще се видим в неделя и тогава ще ти дам отговора си. Съгласен ли си?
— Добре, Ана. Можеш още сега да си тръгнеш, остават само няколко часа до края на работното време. Обичам те и няма да приема отрицателен отговор. Ако сега не ме обичаш, някой ден ще се влюбиш в мен. Няма нищо лошо, ако веднага се оженим, каквито и да са твоите чувства.
— Това не е справедливо спрямо теб, Франк.
— Ти си най-важното нещо в живота ми, Ана. Дали ме обичаш или не, от теб ще излезе добра съпруга, идеален партньор. А сега трябва да отида в кантората за земята, преди да са затворили. Ако не открия никаква регистрация там, ще телеграфирам до Денвър. До понеделник ще разбера дали има подаден иск на името на Касиди, Марстън или Чапман. Ще ти се обадя в неделя в шест часа. Кажи „да“, Ана, и никога няма да съжаляваш за това.
— Каквото и да се случи, Франк, никога няма да съжалявам, че съм те срещнала. Толкова много научих от теб. Обещавам ти, че в неделя вечерта ще получиш отговора ми.
Джини нямаше как да не позволи на Франк да я прегърне и целуне. За да го заблуди още повече, тя отвърна срамежливо:
