— Тогава разкажи ми всичко, както направих аз.
— Знаеш как съм роден и какво влияние е оказало върху мен отношението на баща ми. Може би донякъде вината е моя, защото не реагирах правилно. — Той отново й разказа как е бил осиновен, как е подслушал един от споровете между Стела и Бен и е разбрал, че Бен е истинският му баща. — Откакто се помня, аз трябваше да викам на майка си леля Нан, за да не клюкарстват хората за нея и да не я наричат „индианска курва“. Името й, Нандил, означава слънчоглед. Тя е била дъщеря на вожда на апахите.
— Значи ти си внук на вожда? Ти трябва да се гордееш с произхода си, Стоун. Един ден ще кажем това на децата и внуците си.
— Татко е бил заловен от апахите и те са искали да го заменят само срещу оръжие и припаси, които да им помогнат в борбата с белите хора. Но татко доказал, че е добър войник и верен приятел и те му върнали свободата. Когато напуснал лагера им, той отвел мама със себе си. Тя му е била любовница почти тридесет години. Бен винаги е казвал, че не може да се ожени за нея, защото хората мразят индианците и се страхуват особено много от апахите и една такава женитба ще го съсипе. Винаги съм смятал, че е страхливец и слабоволев човек, но май сега започнах да го разбирам. Любовта и страстта карат човек да върши безразсъдни неща, ти поне ме научи на това. Аз те обичах и желаех, но се страхувах да ти го призная. Може би татко се е чувствал по същия начин, не е знаел какво го очаква. Откакто напуснах дома си, станах свидетел на двете враждуващи страни. Когато си замесен в някоя неприятна история, можеш да бъдеш сляп за действителността.
— Прав си, любов моя, но така ние се учим и израстваме като личности. Всички сме човешки същества, имаме слабости, допускаме грешки. Понякога си мислим, че проблемите ни са неразрешими, понякога сами ги правим още по-големи, за да си намерим извинение, че ги пренебрегваме… Как са избрали името ти? Толкова е необичайно.
— Мама ме е кръстила Стоун Троуър на името на дядо ми. Бен ме осинови, когато бях на десет години и запази първата част от името ми. Аз обичах баща си и имах доверие в него и съвсем до скоро вярвах, че той ме е измамил и изоставил. Смятах, че само е използвал мама и че се е отнесъл грубо към Стела, колкото и лоша да беше тя. А тя наистина беше зла жена, Джини. Останах в ранчото още няколко години, като се опитвах да го накажа, но това само причиняваше още повече мъка и на двама ни. На шестнадесет години избягах от къщи, защото исках да намеря себе си. Живях известно време при апахите и там придобих много от уменията на добрия войн. Но все пак чувствах, че мястото ми не е там. Аз не бях един от тях, а и не обичах непрекъснато да се бия, да нападам, да воювам. Върнах се в света на белите и се занимавах с най- различни неща, но все не можех да намеря мястото си. Пред мен стояха проблемите, които татко се бе опитвал да обясни на мен и на мама. Много от неприятностите, които преживях, се дължаха на това, че съм метис. Дори три години съм работил в охранителния отряд в Тексас, но отношенията с апахите съвсем се влошиха и аз не исках да убивам народа, към които принадлежеше майка ми, нито пък да ги тикам насила в някой мръсен и пуст резерват. Когато започна войната, реших, че тя ще ми помогне да избягам от проблемите си. Но през април 1863 година бях заловен от войници от армията на Севера. Не трябваше да се набутвам в тази война, тя нямаше място в моя свят. Но аз търсех нещо, нещо, което не разбирах до мига, в който срещнах теб, Джини Марстън — той я целуна и се усмихна. — Плениха ме в момент, когато се опитвах да спася един човешки живот. След дългите месеци на затвор и мъчения ме попитаха дали не искам да се призная за янки, да се запиша в армията и да замина на Запад. И така през юли аз поех пътя към един нов живот.
Лицето на Джини просветна и тя каза:
— В началото на 1863 баща ми също е бил пленен край Стоунс Ривър, Мъфрийсборо. Служил е по тия места. След войната останал тук и се захванал със златотърсачеството. Не искал да се върне в Грийн Оукс и да натрапи на семейството си своя начин на живот. Всички го смятали за мъртъв, а това не е много справедливо, нали? А какво стана с теб после? С какво си се занимавал?
— Когато разбраха, че съм метис, решиха, че мога да им помогна в разрешаването на проблемите им с индианците. Работих като преводач, скаут, водач, телохранител и какво ли не още, но аз ти споменах за това онази вечер в лагера. След войната се занимавах със същите неща, но този път ми плащаха. Съгласих се да помагам на янките, защото исках да бъда свободен, да съм вечно в движение, да се науча да оцелявам. Преди две години се запознах с Уорън Търнър от Министерството на правосъдието. Той беше впечатлен от задачите, които съм изпълнявал, и ме покани да стана специален агент. Работата е вълнуваща и интересна. Преминах през много опасности, предизвикателства, постигнах много победи. Моите успехи ми донесоха уважение, признаването ми като личност, за което така дълго жадувах. Освен това ми харесваше, когато белите мъже бяха принудени да следват нарежданията ми й да поверят живота си и безопасността си в мои ръце. С Уорън станахме приятели. Той ми е началник. Изпратих му писмо с оставката си. Смятам да се върна в ранчото и да живея там, ако това те устройва, Джини. Скоро ще станеш моя жена. Един ден ранчото ще бъде наше.
— А какво ще стане с баща ми и сребърното находище?
Дълбоко в себе си Стоун вярваше, че богатството не е чак толкова важно за нея.
— Ако е жив, той би могъл да разработи сребърната мина. А ако е мъртъв, ти можеш да основеш компания, която да се заеме с добива на среброто. Ти спомена, че знаеш къде се намира находището и че земята е регистрирана на твое име. Така че никой не може да ти го открадне.
— Ако татко е мъртъв, съществува един проблем, с който трябва да се справим. Ако Клейтън Касиди има семейство, част от мината е тяхна. Татко каза, че Клейтън няма роднини, но бих искала сама да се уверя в това.
Думите й трогнаха Стоун и той се убеди, че тя е съвсем откровена с него.
— Ако са някакви далечни роднини, те едва ли заслужават това наследство. Ти ще имаш нужда от инвеститори, но за това ще говорим и ще мислим друг път. Късно е и трябва да спиш. Аз ще се измъкна тихо и ще потърся място, където да се настаня. Ще се видим утре вечер след срещата ти с Кинон.
— Ужасявам се от нея, но това може да ни помогне да научим нещо повече.
— В стремежа си да го заблудиш внимавай да не отидеш твърде далеч.
— Няма, не се притеснявай. Откакто напуснах Англия, разбрах колко опасни могат да бъдат среднощните тайни.
Стоун се молеше да настъпи по-бързо часът, в който да признае своята единствена тайна и дано тя да не бъде съкрушителна и за двамата. Не искаше да я сподели с Джини, защото това можеше да предизвика недоверие помежду им. Тя се нуждаеше от него и ако сега научи истинската причина за идването му в Колорадо, би могла да се обърне срещу него и да се озове в опасност. Кой знае, може би Мат е излъгал и нея, може да я е изоставил така, както е постъпил със семейството си в Джорджия. Когато тя разбере истината за своя баща, той трябва да бъде до нея.
— Обичам те, Джини. Каквото и да се случи, аз винаги ще бъда до теб.
Тя се сгуши в него.
— Обичам те, Стоун Чапман, Нямам търпение тази история да приключи и да започнем заедно новия си живот в Тексас.
— Ще се постарая това да стане много скоро.
— Нищо не може да ни раздели — прошепна тя и го целуна, без да подозира, че това кошмарно „нищо“ ще се изпречи на пътя им само след няколко часа.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Какво?
Джини дочу този вик, който идваше от стаята на Франк Кинон. До ушите й стигнаха приглушени гласове и сетне още един вик:
— Проклятие!
Чудеше се какво ли е предизвикало гнева на шефа й.
