СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
След като поговори с няколко клиенти, които бяха дошли по работа, Франк пусна Джини в банката и заключи вратата след нея. Усмихна се и я попита дали е готова да започне работа.
— Малко съм притеснена, но иначе съм в отлична форма — рече тя и с усилие отвърна на усмивката му. Предоставяше й се идеалната възможност да намери отговор на въпросите, които я измъчваха и да спечели доверието на Франк. Така че трябваше да бъде винаги нащрек. Не биваше нито за миг да се разсейва или да проявява небрежност. Поне така я бе учил „Стив Кар“. Тя бързо пропъди от съзнанието си мисълта за своя любим и се е поогледа наоколо.
Четирима чиновници стояха зад един дълъг тезгях и се приготвяха след двадесет минути да започнат работа. Франк й прошепна да обърне внимание на панталоните им — джобовете им бяха зашити или въобще липсваха. Това ги предпазваше от изкушението да откраднат по някоя монета или някое късче от скъпоценния метал. Подът и тезгяхът бяха дървени, излъскани и лакирани, но, както отново й прошепна Франк, в просторната стая нямаше нито столове, нито място за сядане, за да не би клиентите да стоят по- дълго време, отколкото е необходимо. Тя щяла да разбере защо веднага щом банката се напълни с хора и вътре стане достатъчно шумно.
Във всеки ъгъл на стаята стоеше по един въоръжен пазач, готов да предотврати евентуална кражба. Джини забеляза, че за миг охраната и чиновниците насочиха погледите си към нея. Несъмнено те също знаеха, че шефът им й е „хвърлил око“.
Джини видя огромния надпис „Банка Франк Кинон“, а на срещуположната стена висеше часовник.
— Искаш ли да надникнеш в трезора, преди да сме го заключили? — попита я Франк.
— Да, никога не съм виждала подобно нещо.
Двамата заобиколиха тезгяха и Франк я поведе към един огромен железен „килер“. Застана пред масивната врата, така че никой да не вижда шифъра, който набра с ловките си пръсти. С брутална сила отвори вратата, побутна Джини вътре и тя се озова в малко тъмно помещение, което беше от горе до долу в рафтове. Франк повдигна лампата, която носеше, и тя забеляза безбройните чекове, монети, торбички със злато, златни и сребърни кюлчета и късове руда.
— Какво значи това? — попита тя, като посочи към имената, изписани върху някои от торбите.
— Хората или ми продават среброто и златото, или го съхраняват тук, като плащат такса за това. Когато искат да си вземат една част от него, чиновниците отмерват желаното количество. Клиентите подписват един документ, на който е отбелязано кога и колко са взели и го оставят вътре в торбата. Съхранявайки тук богатството си, те не са принудени да носят със себе си големи количества и не рискуват да бъдат ограбени. Освен това не се изкушават да го пропилеят за една нощ, когато пияни играят комар и загубили ума си, залагат всичко, каквото имат.
Джини се опита набързо да прочете имената, за да види дали това на баща й и на Клей са сред тях. Реши да спечели още малко време и попита Франк:
— Изглежда доста разумно. Но, ако някой умре, какво става със златото му?
— Ако чуя, че се е случило такова нещо, написвам датата върху торбата и изчаквам една година някой от семейството или съдружниците му да се обадят. Ако никой не предяви претенции, тогава златото става мое. Ей там на онзи рафт има осем торби, които търпеливо чакат да станат моя собственост.
Сърцето на Джини подскочи, когато съзря името на баща си върху една голяма торба. Искаше й се да надникне вътре, за да види датата, но не се осмели да прояви интереса си пред Франк. Разтревожи се, когато видя торбата върху този мрачен рафт, но официално всички знаеха, че Матю Марстън е мъртъв. Джини таеше надежда, че баща й е жив и не й се мислеше какво ще стане, ако все пак страховете й се оправдаят и Франк си присвои богатството на Мат.
— Тук има цяло състояние. Случвало ли ти се е да те ограбят?
— Не. Имам четирима пазачи, които дежурят денонощно. Скъпичко излиза, но пък бизнеса ми се развива, защото хората знаят, че при мен спестяванията им са на сигурно място.
— Ами ако нещо се случи с теб? Как ще отворят трезора?
— Аз съм единственият, който знае шифъра. Ако умра, шифърът се пази в сейфа на губернатора. Време е да отваряме, хайде на работа. — Щом заключи огромния трезор, Франк се обърна към нея: — Чиновниците водят банковата документация, но аз всяка вечер я проверявам. Ти нямаш никакви задължения тук.
Запътиха се към една врата, на която бе закачена табела „Франк Кинон, лаборатория за пречистване“. Франк отвори вратата и въведе Джини в един коридор, който водеше към още три стаи. Той посочи към тях и рече:
— Никой не влиза тук, освен ако не е специално поканен. Това е стаята, в която пречиствам пробите, до нея е кабинетът ми, а това е стаята, в която ти ще работиш. Водя си бележки, които ти ще трябва да подготвяш под форма на отчет в два екземпляра — един за мен и един за клиента. Държа ги заключени в кабинета си. Освен това ще преписваш писмата ми, защото както сама ще се убедиш, почеркът ми е ужасен. Ще водиш и счетоводните книги — такси, плащания, приходи и т.н.
Джини го последва в „лабораторията“ — една чиста, но твърде претрупана стая. Тя се засмя и рече:
— Сякаш съм в затвора. На всеки прозорец и на всяка врата има решетки.
Франк се изхили.
— Човек трябва да е много предпазлив, когато носи отговорност за такова голямо богатство. Ще се смаеш, ако разбереш колко много пари и скъпоценни метали има в трезора. Ако нещо им се случи, собствениците ще ме линчуват. Трябва да защитавам бизнеса и репутацията си.
— Изглежда, че и с двете се справяш добре.
— Благодаря ти, Ана. Моля те разгледай всичко и после можеш да ми зададеш всякакви въпроси.
В стаята имаше няколко дълги маси. На една от тях бяха сложени метални тежести и скала, на друга бяха подредени едно менгеме, трошачка, чукче, дървени табли с пробите, топилка, горелки, железни щипци, с които се държат горещи предмети, съдове с азотна киселина, хартия, мастило и писалка за отбелязване на резултатите.
— Какво представлява процесът на пречистване? — попита Джини, след като Франк й обясни предназначението на всеки един от предметите. Той свали сакото си, нави ръкавите на ризата и си сложи престилка, за да предпази дрехите си.
— Вземи този стол и седни до мен. Ще ти предам един урок, докато обработвам тази проба. Тя е на Кели и той ще дойде днес да получи отговора.
Джини разбра, че той е прекалено погълнат от работата си, щом не й донесе сам стола. Седна близо до масата и докато Франк работеше и обясняваше, тя наблюдаваше този опасен и зъл според баща й човек.
— За да определя какво количество скъпоценен метал или минерал има в пробата, аз използвам различни химикали и техники на загряване. Разтопявам я в топилката и тогава остава едно малко късче, което обикновено е примес на олово и някой от скъпоценните метали. Загряваме го отново, оловото се стопява и остава съвсем малко парченце, колкото пъпка, което обикновено е злато или сребро или пък съчетание и от двете. Сетне го слагам на теглилката и записвам резултата. Потопявам го в азотна киселина, за да се отдели среброто. Това е един от най-опасните моменти, защото киселината може да те изгори по- лошо, отколкото огъня. Претеглям златото и изваждам теглото му от първия резултат, който съм записал, за да видя какво количество сребро се е отделило. Късчетата злато, които са намерени в реките не се нуждаят от пречистване. Тяхната стойност е ясна, достатъчно е само да ги претеглим и веднага можем да определим колко струват. Но при добива на злато в мините е другото трябва да се изкърти от камъните и да се претопи.
— Невероятно — промърмори тя.
— Ако някой донесе „фалшиво“ злато, не е нужно да се прави анализ. Опитното око веднага може да различи пирита от златото, но невежите много лесно могат да бъдат заблудени. Понякога използват пирита, за да измамят наивните купувачи, които си мислят, че са попаднали на истинско находище.
Джини разгледа пробите на злато и пирит, които Франк й показа.
