местната кантора, която се занимава със земята, не е регистриран никакъв иск от страна на Матю Марстън и Клей Касиди. Местонахождението на среброто си остава загадка и до ден днешен.
Джини беше доволна, че успя да се овладее и с нищо не издаде вълнението си, което бе предизвикано от разкритията на Франк. Явно той й имаше доверие, но все пак тя се постара да не изглежда твърде любопитна.
— Сигурно някой ден ще се намери. Има толкова много мъже, които работят в планините, така че това находище не може да остане скрито за дълго време.
— Спомни си какво ти казах — често пъти невежите и неопитните златотърсачи не могат да забележат сребърните жили. Мат и Клей го откриха, докато работеха в една мина.
— Жалко, че са ги убили. Можеха да се открия много работни места за хората, а и Колорадо Сити щеше да спечели от това. Какво точно се случи?
— Намериха труповете им в една изгоряла колиба. Един от предприемачите каза, че и двамата първо са били застреляни. Идентифицирали са ги по колата и мулетата, които са били пред колибата.
— Вероятно преди да ги убият, похитителите са ги принудили да кажат къде се намира находището.
— Едва ли, Ана, иначе досега новината щеше да гръмне.
— Ами ако убиецът нарочно изчаква да мине време, за да не бъде заподозрян и тогава да предяви иск за земята, на която се намира среброто?
— Мислил съм и за това. Опитах се да разкрия убиеца, като проверих всички регистрирани молби, но не открих нищо подозрително.
Джини не посмя да му напомни, че според неговите думи находището би могло да бъде навсякъде и не го попита дали е проверил в други кантори, които се занимават със земята, като например тази в Денвър.
— Мисля, че си прав, може би никой няма да открие това находище, или пък ще мине доста време, докато се натъкнат на него. А и едва ли ще хванат убийците. Дори и детектив би се затруднил да разреши тази загадка, защото престъплението е било извършено доста отдавна.
— Всъщност аз наех един детектив да ги проследи, но уви напразно. По едно време дори си мислех, че в колибата може да е бил някой друг, който сетне е избягал. Но едва ли е така, защото никой не е чувал, нито виждал двамата мъже, а и торбата със златото на Марстън е в трезора и той не би я оставил тук, ако е жив.
Джини въздъхна съчувствено.
— Каква нелепост, да умреш точно преди да станеш богат. А те имат ли семейства? Някой опитвал ли се е да се свърже с техни роднини?
— Касиди нямаше семейство. Марстън има една дъщеря в Англия, но никой не знае нито как се казва, нито как да я намери. А и тя може и да се е оженила и да носи друго име сега. И двамата бяха свестни мъже.
— Ужасно е, ако човек не знае, че баща му е мъртъв.
— Много бих искал да открия дъщерята на Мат. Ако Мат й е изпратил някакви карти или пък е обяснил нещо в писмата си, аз бих могъл да осигуря инвеститори, които да се ангажират с добива на среброто. Тогава и тя, и аз ще забогатеем.
Джени се престори на заинтригувана.
— Опитвал ли си се да я намериш?
— Да, но след като не знам името й, нито града, в който живее, усилията ми се оказаха напразни. Ако се натъкна на някакви следи, водещи към това престъпление, аз ще бъда първият, който ще разобличи убиеца.
— Ти спомена, че единият от тях може да е жив. Защо е било необходимо да изчезне?
— Нямам представа.
— Нито пък аз. Би било чудесно да притежаваш това богато находище. Хрумна ми една идея. Можеш да се заемеш с друг бизнес, Франк: нека хората да се регистрират при теб, като посочват имената си, мястото на находището или пък къде са предявили иск за земя. Тогава, ако нещо се случи с тях, техните близки могат да получат наследството си. Ти ще им вземаш такса за това, че си ги уведомил, а аз ще водя отчет за тези приходи.
— Това е чудесна идея. Ще помисля върху нея през почивните дни.
Тя се обърна и довърши подреждането на документите. Не бе очаквала, че той ще откликне на идеята й. Бе скроила този план, за да може по-лесно да го заблуди.
Един от чиновниците почука на вратата и каза:
— Затворихме, сър. Готов ли сте да извършите проверката?
— Веднага идвам. Иди си вкъщи и си почивай, Ана. И не забравяй за специалната вечеря.
Тя му се усмихна и го увери, че няма да забрави.
Джини се изкъпа и се прибра в стаята си. Бе хапнала набързо заедно с Хати и още двама пансионери, тъй като другите бяха излезли да вечерят навън. Чувстваше се физически и емоционално изтощена от работата и разкритията, които й донесе този ден. Ужасяваше се от мисълта, че утре отново ще види Франк, тъй като подозираше каква изненада й е подготвил той за вечерта. Заключи вратата на всекидневната и влезе в спалнята. Едва не изпищя, когато съзря мъжа, който се бе излегнал на леглото й, а краката му опираха в пода.
Джини зяпна от удивление и в следващия миг засипа госта с въпроси:
— Стоун, как се вмъкна тук? Видя ли те някой? Как ме откри? Не си разпитвал за мен, нали?
Той седна в леглото, въздъхна и впери поглед в нея. Светлокестенявата й коса се спускаше по раменете и достигаше чак до кръста. Лешниковите й очи го гледаха с изненада и тревожно очакване. Устните й бяха останали полуотворени след бързия поток от думи, който се изсипа от устата й. С едната си ръка придържаше халата си да не се отвори, а в другата държеше тоалетните принадлежности и мократа хавлия. По дяволите, колко е красива и съблазнителна, при това само на няколко крачки от него, макар че всъщност ги делеше пропаст. Най-сетне той успя да продума:
— Здравей, Джини Марстън.
Тя го изучаваше с поглед, като се опитваше да отгатне настроението му. Явно, че бе овладял чувствата си, щом не скочи и не се нахвърли върху нея с обидни думи. Цялото му същество излъчваше мъжественост, на която тя не можеше да устои. Не, това не е сън, мъжът, когото обича, е тук, небръснат облечен целият в черно. Но той не скочи от леглото, за да я прегърне, както се бе надявала тя. Едва се стърпя да не се втурне към него. Е, добре, че поне е тук.
— Баща ти разказа ли ти всичко?
Стоун седна на ръба на леглото и опря лакът в дървената табла. Подпря с юмрук небръснатата си брадичка и я погледна право в очите. Преди да отговори, той се питаше защо тя остана на прага, вместо да се хвърли в прегръдките му.
— Видях баща си, прочетох и писмото ти. Ти не си дъщерята на Чарлз Ейвъри, нито дъщерята на Бенет Чапман. Докато стигнеш дотук, явно си сменила много бащи. Намери ли твоя истински баща?
— Не. Тъкмо днес разбрах, че той и съдружникът му са били убити миналата година. Но знам, надявам се… че това не е истина.
— А каква е истината, Джини?
Тя си приближи до леглото и седна до Стоун. Той извърна глава към нея и тя призна всичко пред мъжа, когото обичаше и се молеше и той да я обича.
— Знам, че татко не е бил в онази колиба, но нямам представа къде е сега и дали по-късно убиецът не го е намерил. Ако все още е жив, не разбирам защо не се е свързал с мен. Сигурна съм, че Франк Кинон е замесен и аз ще измъкна каквото мога от него.
— Изглежда, че и ти като мен си доста добра в измамите и разследванията. — Той забеляза, че Джини премигна, сякаш я бе ударил или наранил жестоко. — Не се ядосвай, не съм разпитвал за Вирджиния Марстън, защото татко ми каза за опасното ти начинание. Пристигнах тази сутрин и през повечето време наблюдавах банката, след като те видях, че по обяд влезе там и сетне не излезе. Проследих те дотук и изчаках сгоден момент да се промъкна в стаята ти. Щях да дойда по-рано, но крадци ни причиниха доста неприятности в ранчото. — Той й обясни за нападението. — Сигурно ще се зарадваш, като разбереш, че се
