— Вече ми каза, че ще ми дадеш висока заплата и аз ти вярвам.

— Не това имах предвид.

— Знам. Тук наблизо има ли много богати находища? — смени темата тя. — Въобще нямам понятие от този бизнес. Кое е по-изгодно да намериш — сребро или злато? Ще ми разрешиш ли някой път да гледам как пречиствате рудата? Искам да ме научиш да го правя, за да ти помагам.

— Аз съм богат и влиятелен човек, свикнал да получава това, което иска. Затуй те моля да ми простиш, че ходя по петите на най-красивата и желана жена в града. Не бих искал да ме мислиш за твърде дързък.

Джини сведе поглед и се усмихна на умелото му измъкване.

— Това са твоите преимущества, Франк, а не грешки или слабости. Така че не се извинявай за тях. Навярно разбираш, че ме караш да се чувствам малко притеснена. Но ние се познаваме едва от една седмица. Трябва да проявиш малко търпение към мен.

— Не можеш да си представиш какво щастие е да се запознае човек с жена като теб. Но обещавам да спазвам благоприличие и да овладея желанието си да спечеля сърцето ти. А колкото до твоите въпроси бих ти отговорил така: от 1858 насам ние открихме доста богати находища в Колорадо, но повечето от тях са в други градове или високо в планините. По-голямата част от мините са златни, но има и много сребърни. Щастлив е този, който открие сребърна жила. Пречиствал съм проби, които биха накарали един златотърсач да изгуби и ума и дума. Ще те науча на всичко, което искаш да знаеш. И ако ти хареса, можеш да ми помагаш.

— Процесът на пречистване е прост, но изисква опит и набито око, особено когато се отнася за сребро. Понякога е много трудно да го откриеш. Имам няколко книги, които може да ти се сторят интересни. Ще ти ги дам. След като ги прочетеш, можеш да ме попиташ, каквото искаш. И вероятно само след седмица и ти ще се разболееш от златната треска.

Джини умишлено прикриваше големия си интерес.

— Не се виждам да копая в земята или да живея като онези златотърсачи.

Франк се изхили и кимна с глава.

— Права си. Мечтата им да станат богати ги влудява, Ана. Условията, при които живеят в лагерите, са ужасни. Тези мъже не се наслаждават на живота, те водят само едно жалко съществование. Бедността е техен постоянен спътник. Кавгите, сбиванията, болестите и злополуките ги съсипват. Често пъти биват нападани от крадци, а самотата и разочарованието ги карат да изпадат в депресия. Ръцете им вкочанясват от студените планински потоци, а суровата природа и гладът разсипват здравето им. Златната треска взема своите жертви.

Когато им донесоха десерта, Джини се усети, че й е останало съвсем малко време за въпроси.

— А как точно действат златотърсачите? Могат ли да копаят, където си искат?

— И да, и не. Можеш да подадеш молба за някакъв участък, който да изследваш, или пък да ходиш от място на място и ако откриеш сребро или злато, тогава да предявиш иск за тази земя. Хората работят сами или на групи. Често пъти основават компании, понякога вършат всичко сами, понякога наемат работници. Ако находището е голямо, най-добре е с него да се занимава една компания, която да го разработи и да го опази от крадците. За предпочитане е да разделиш с някого голямо богатство, отколкото да си сам и да получиш съвсем малко. Това важи особено за среброто. Добивът му изисква много труд и средства.

Джини забеляза, че той твърде често споменава за среброто и се запита дали това не е ключът към загадката. Усмихна се невинно и попита:

— Защо точно среброто? — Франк й каза същите неща, които баща й бе обяснил в писмото си. Настроението и изражението на събеседника й издаваше ненаситната му алчност. — Но това е чудесно, Франк. Мислил ли си някога да инвестираш в някоя мина?

— Вече съм инвестирал в две и скоро ще получа това, което ми се полага. Не казвай на никого, но аз имам преимуществото, че съм пробиер. Понякога идват хора без ни най-малка представа за истинската стойност на пробите, които носят. Убеждавам невежите златотърсачи, че се нуждаят от инвеститори, насочвам ги към хората, които искат да вложат парите си и за тази услуга получавам значителна сума. В крайна сметка никой не е ощетен, а и аз печеля от това.

Джини забеляза, че той често надига чашата с вино и таеше надежда, че алкохолът ще развърже злия му език.

— Хубаво е, че свързваш хората, които се нуждаят един от друг — хитро го предизвика тя. — Откривал ли си в някоя проба нещо, което е убягнало от окото на златотърсачите? Сигурна съм, че те биха ти платили доста за такава информация.

— Много рядко.

От тона му Джини долови, че той не казва истината.

— Вероятно някой ден ще намериш нещо специално и ще се прочуеш като един от хората, които са открили най-голямото находище в този щат.

— Ако това стане, предпочитам да участвам като инвеститор.

— Или собственик. Ако някой не разбира какво притежава и иска да ти го продаде, ти няма ли да го купиш? В крайна сметка човек натрупва състояние от невежеството и алчността на другите… О, Боже, какво говоря. Нямах предвид да измамиш някого. Исках да кажа, че ако… О, не знам как да ти го обясня.

Франк се разсмя.

— Няма нужда, Ана. Напълно те разбирам.

„Дано не съм събудила подозренията му“ — молеше се Джини.

— Радвам се, че е така, защото понякога простата истина е твърде грозна и жестока. Чух, че имало случаи на изкуствено подобряване на проба. Какво означава това?

— Това става, когато една мина е вече експлоатирана или пък нищо не струва и притежателят подхвърля на купувача фалшива проба. Това може да коства живота на измамника — или го линчуват, или го убиват.

Ужасена, тя промърмори:

— Сигурно, освен ако не успее да избяга, преди да разкрият измамата. А купувачът не носи ли предварително пробата на такива като теб, които се занимават с пречистване?

— Много рядко. Алчността, Ана, ненаситната жажда да откриеш нещо голямо кара хората да постъпват глупаво. Мислят си, че са сключили кой знае каква сделка, а всъщност остават излъгани.

— В такъв случай те си го заслужават, нали?

— Да, така е. Не си ми казала, защо дойде тук, в Колорадо.

Джини беше подготвена за този въпрос.

— Не бих искала да ти го казвам, Франк, но ти трябва да знаеш истината. — С престорена неохота тя разказа измислената история, която Хати и другите вече знаеха. — Има и още нещо. Имам ти доверие и затова ще бъда откровена с теб. А и един ден някой може да пристигне тук, да ме разобличи и да ми навлече неприятности. — Тя забеляза, че успя да възбуди любопитството му. — Родителите ми са мъртви и през войната загубих всичко. Но баща ми, Чарлз Ейвъри, бе свързан с ку-клукс-клан. Трябваше да се махна от Юга, преди да ме обвинят и арестуват за съучастничество в неговите дела. Нямам нищо общо с това, Франк, но се съмнявам, че ще успея да убедя властите. Реших, че в Колорадо ще бъда в безопасност и ще мога да започна отначало. Не е ли непочтено от моя страна, че чак сега ти го казвам? Сигурно много съм те разочаровала.

— Съвсем не. Сигурно си се чувствала ужасно. Радвам се, че си дошла тук. Не се тревожи. Тук никой няма да ти навреди.

Джини разбра, че той бе паднал в капана й.

— Благодаря ти, Франк. Късно е вече, трябва да се прибирам.

— Ще бъдеш ли на работа в понеделник в осем?

— Да, обещавам. Няма да съжаляваш, че си ме наел.

— О, убеден съм в това.

Щом стигнаха до пансиона, Джини му пожела „лека нощ“ и му позволи да я целуне по бузата. Сетне влезе в стаята, като тревожно си мислеше какво ли предизвикателство ще й донесе утрешният ден. Съзнаваше, че май прекалено рано започна тази игра, но връщане назад нямаше. „Стоун, любов моя, къде си? Имам нужда от теб.“

Вы читаете Среднощни тайни
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату