Среднощни тайни

1862 година, всеки може да притежава до шестдесет акра земя. Матю Марстън бе предявил такъв иск и молбата му се съхраняваше в кантората на „Колорадо Дженеръл Ланд“ в Денвър на името на Вирджиния Ан Марстън. Нарочно не бе подал документите за находището в Колорадо, за да не разберат Кинон и другите къде точно се намира то. Матю и Клей бяха открили „твърде богата жила, която повечето от златотърсачите биха пропуснали, дори и да стъпят точно върху нея“. Неопитните и невежите едва ли щяха да обърнат внимание на синкаво-сивите „камъни“. Баща й бе казвал, че е по-лесно да се открие злато, защото среброто е примесено с други минерали и трябва да се отдели. За това се изисква опит, много работа, добри инструменти и сръчност. Много е трудно да се намерят хора, които да вложат парите си, защото добива на сребро струва твърде скъпо и са нужни много работници, които да копаят, да превозват и пазят стоката.

Франк бил принуден да признае, че пробата съдържа доста висок процент на чисто сребро и много лесно може да се пречисти. Било изчислено, че „всеки тон руда ще донесе хиляда долара в злато, четири хиляди долара в сребро и допълнителни приходи заради оловото и кварца.“ Мат пазеше в тайна находището си, докато разработи с подробности плана за добива, защото новината за новооткритата жила щеше да привлече прекалено много хора — хора, които търсят само злато, хора, които пренебрегват среброто и други, които можеха да създадат неочаквани проблеми. Той бе подал иска си за този участък земя, след като двамата с Клей добре проучиха мястото и след като Клейтън Касиди и още един златотърсач бяха убити и изгорени в една колиба. Мат не знаеше дали похитителите са разбрали, че вторият човек, когото са убили, не е бил той. Предполагаше се, че Мат е тръгнал да търси инвеститори и работници, но Джини не знаеше дали той бе все още жив.

В писмото си той я предупреждаваше за кражбите и убийствата, за корумпираните и некомпетентни политици, чиновници, пробиери и за специалните агенти, които се опитваха да прилагат законите и да наказват престъпниците. Но тук в Колорадо някои се изкушаваха от леснодостъпните богатства и им беше все едно как се сдобиват с тях. Търговията с кожи процъфтяваше в планините и топлите дрехи бяха доста скъпи. Фермерите произвеждаха така нужните хранителни продукти и ги продаваха на безбожни цени, таксите на доставчиците също бяха доста високи.

Джини разбираше защо баща й не е разкрил мястото на находището и защо не може да обвини Кинон в убийство. Тя много добре знаеше защо му бяха нужни тези инвеститори и защо предпочиташе да го смятат за мъртъв. „Но къде ли е сега и защо все още се крие?“ — питаше се тя. Ако Стоун беше тук, тя би могла да го помоли да я заведе до колибата на баща й, където вероятно се укриваше той.

Но сега трябваше да бъде особено предпазлива и готова веднага да избяга, ако Кинон разкрие истинската й самоличност и причината за идването й в Колорадо. Най-добре е да си купи кон, пушка, хранителни запаси и да ги остави при Хати, и то без да събужда подозрение.

В събота вечерта Джини за трети път през тази седмица вечеряше с Франк Кинон. През по-голямата част от деня разглеждаха забележителностите на Маниту Клиф Дуелингс и обядваха на открито край близките поточета. Утре той щеше да я заведе до Градината на боговете, където отново щяха да си устроят пикник. Тя не се страхуваше да излезе с него вън от града, тъй като няколко въоръжени мъже ги следваха по петите, готови да ги предпазят от дръзки разбойници. Разходките из околността даваха възможност на Джини да разучи обстановката и в случай на беда тя много по-лесно би могла да се измъкне от Колорадо.

Очевидно целият град знаеше, че Франк я ухажва, защото никой друг мъж не се бе осмелил да се доближи до нея. Семейство Тревърс бяха доволни от нейното „завоевание“ и я подтикваха да продължи връзката си, защото Франк „сигурно ще направи предложение за женитба веднага щом настъпи подходящият момент“. От една страна, тя се радваше, че той я бе предпазил от другите ухажори и това й позволяваше да се съсредоточи изцяло върху целта си. От друга страна, ужасяваше се от мисълта, че той може да се влюби в нея. Беше доволна, че все пак е предпазлив и не чак толкова настойчив. Можеше да си представи колко жесток би бил един зъл човек като него, ако научи истината за нея. Но преди да настъпи този миг, тя трябваше или да открие баща си, или да докаже, че Франк е престъпник.

— Изглеждаш чудесно тази вечер, Ана. Толкова съм щастлив, че дойде в нашия град.

Джини се опита да запази спокойствие, но се чувстваше неловко от ненаситния му поглед. Все още не бе позволила никакви интимности между тях, но беше наясно, че съвсем скоро той ще се опита да я целуне и вероятно щеше да й направи предложение за женитба. Чудеше се как да предотврати тези събития. Ако измамата й излезе наяве или ако той стане твърде настоятелен и тя не успее да забави развитието на връзката им, тогава ще се наложи да избяга. „Ех, ако Стоун се притече на помощ“ — тревожно си мислеше тя, но знаеше, че не може да разчита много на тази възможност.

— Благодаря за комплимента, Франк. Ти си изключително мил и внимателен. Днес беше последният ми работен ден при Тревърс и в понеделник ще си търся нова работа. Случайно да знаеш дали някой не се нуждае от помощник?

— Това е моята изненада за теб тази вечер. Имам нещо предвид, ако, разбира се, желаеш да работиш за мен. Жената, която водеше писмата и документите в моята кантора, избяга с един от златотърсачите, който ненадейно забогатя тази седмица. Можеш ли да започнеш в понеделник? Разбира се, ако смяташ, че от мен ще излезе добър шеф.

Джини не можеше да повярва на късмета си — удаваше й се възможност да надникне в документите му и да провери дали са верни обвиненията на баща й.

— Но това е чудесно предложение, Франк. Приемам и благодаря ти много.

Той се изхили.

— Дори не попита за работното време и заплатата — подразни я Франк.

— Не се и съмнявам, че ще бъдеш справедлив към мен. Нали? — попита тя и се усмихна.

— О, разбира се. Ще ти предоставя отлични условия на работа и добро заплащане. Няма и да си помислиш да се местиш на друго място.

Джини си отдъхна, когато им сервираха, защото той най-после пусна ръката й, която през цялото време галеше, без да сваля поглед от лицето й.

Беше благодарна, че Франк не е твърде настойчив и тя от своя страна правеше всичко възможно да не го допуска много близо до себе си. И все пак на Франк Кинон не му липсваше дързост и самочувствие да постигне това, което желае. Тя не знаеше още колко време би могла да задържи това положение на нещата, ако той я принуди да изяснят отношенията си.

— Много е вкусно — рече тя, като посочи към крехкото говеждо печено.

— Би трябвало да е такова. Месото е от моето ранчо. Трябва да дойдеш един ден на гости в ранчото. Там е много красиво. Сигурен съм, че ще ти хареса.

— Може би един ден и това ще стане — нежно отвърна тя. — Мисля, че е прекалено рано да ходя на гости у един красив ерген. Сигурна съм, че разбираш какво имам предвид.

— Разбира се, Ана, но този миг ще настъпи твърде скоро.

— Може би — повтори тя, като се усмихна. За първи път беше доволна, че се изчервява, тъй като това й помагаше да играе по-добре ролята си, макар че виното и опасенията, които я глождеха, бяха истинската причина за руменината й, а не чувствата към този зъл и порочен мъж. Джини не изпитваше ни най-малка вина, че го мами, тъй като той си го заслужаваше.

— Не бих казал или сторил нещо, с което да те засегна или смутя, но забелязвам, че все пак съм го направил.

— Не, Франк, не си. Ти си истински джентълмен. Щастлива съм, че се запознахме толкова скоро, защото Колорадо е диво и опасно място. Караш ме да се чувствам спокойна. Много ценя нашето приятелство.

— Колорадо е място, където човек може да спечели, цяло състояние и още същия ден да го загуби. Не бих позволил на никого да ти навреди, Ана. От каквото и да имаш нужда, каквото и да поискаш, просто се обърни към мен.

— Ти си прекалено щедър и добър, но все пак ти благодаря.

— Когато му дойде времето, бих искал да бъда много щедър към теб.

Тя се престори, че не го е разбрала и рече: