Прекосиха реките Раш, Хорс и Поунд и на хоризонта се появиха Роки Маунтинс. Колорадо Сити щеше да бъде последната им спирка за деня и впечатлена от внушителната гледка, Джини почти не се докосна до оскъдния си обед.
Един от пътниците й обясни, че няколко души от родния й щат Джорджия са открили първата златна мина в Чери Крийк, недалече от Колорадо Сити.
Джини наблюдаваше как покритият със сняг Пайкс Пийк ставаше все по-голям, докато дилижансът се приближаваше към подножието му, откъдето тя трябваше да поеме своя път. Погледът й се плъзна по високите склонове на стръмните каменисти планини, по скалите и възвисяващите се била. Навсякъде виждаше проходи, долини, каньони, песъчливи планински хребети, тук-там побелели от сняг, което й подсказваше, че зимата в планината е дълга, сурова и жестока. Нямаше представа как баща й се е влюбил в тази дива пустош и защо е останал тук след войната.
Най-сетне Джини съзря Колорадо Сити, сгушен в подножието на един хълм. Изведнъж в душата й нахлуха мрачни предчувствия. Опасяваше се, че няма да успее да открие баща си. Страхуваше се, че няма да може да си намери работа, преди да изхарчи парите на Бен Чапман. Съмняваше се, че ще види отново Стоун. Беше изненадана от размерите на Колорадо Сити и се успокои, че не е попаднала в някой малък, неуреден и мръсен град.
Но щом дилижансът влезе в покрайнините, Джини разбра, че е избързала с преценката си. Между красивите къщи се забелязваха неугледни колиби, навеси, бараки, около които сновяха животни и цареше пълна бъркотия. Навсякъде кипеше трескава работа. Някои от каруците зад магазините бяха вече опразнени от стоката, а други чакаха да бъдат разтоварени. Мъжете прибираха кирките, лопатите, количките, за да не ги открадне някой през нощта.
Надвечер винаги беше оживено и шумно, защото хората привършваха работата си и настъпваше време за почивка. До ушите й долетя смях, чуваха се викове, приглушени разговори и странната смесица от различен тип музика, която идваше от салоните, танцувалните зали и публичните домове. Във въздуха се носеха най-различни миризми, предимно от кухните на заведенията за хранене. На някои от тях беше написано просто „Храна“.
По улиците се шляеха дрипави мъже, други убиваха времето си в скъпите и претенциозни места за нощни забавления, пияници се подпираха на дървени стълбове, а оскъдно облечени жени примамваха изкусно клиентите да изхарчат парите си. Навсякъде гъмжеше от хора. Колорадо бе събрал най-разнородни жители. Това беше град на богатите и на бедните, на силните и слабите, на тези, които всички познаваха, и на тези, които никой не знаеше. Джини научи всичко това от спътниците си. Щом дилижансът спря, кочияшът се обърна към Джини:
— Изчакайте ме тук, мис Ейвъри, и ще ви откарам до един приличен пансион. Нали не искате някой от тая сган да ви нападне и обере? — Той презрително кимна към дрипльовците, които дебнеха новодошлите. — Ще ви отведат на някое пусто място и ще смъкнат всичко от гърба ви. Трябва да бъдете много предпазлива. Не излизайте по тъмно без придружител, който е добре въоръжен и знае как да борави с пушката. Град, в който има златотърсачи, не е никак безопасен за дама като вас. Някои от тия мъже са изгубили всичко, когато са дошли тук, и сега нищо не може да ги спре да се сдобият по какъвто и да е начин с малко пари. Малцина от тях са се натъквали на злато, а и те го пропиляват по-бързо, отколкото го копаят. Златната треска е опасна болест.
Джини беше прашна и уморена от пътя. Гореше от нетърпение да си тръгне, но благоразумно изчака кочияша. Той нае каруца от компанията за коли под наем, натовари багажа и заведе Джини до пансиона Хати Сю Пърл. След като се представиха една на друга, набитата собственичка с посивяла коса, вдигната на кок, покани Джини да влезе, поведе я към новия й „дом“, който се състоеше от две малки стаи — спалня и всекидневна и сетне й показа банята и тоалетната.
Беше минало времето за вечеря, но Хати стопли това, което беше останало и го предложи на Джини. Двете жени седнаха на масата в кухнята и се впуснаха в дълъг разговор. Джини описа на мисис Пърл ужасните условия на живот в Юга, които бяха настъпили след края на войната.
— Останах сираче — започна тя предварително измислената история, с която искаше да обясни причината за идването си в града. — През войната загубих всичко — и дома, и семейството си. Опитах се да работя и да започна нов живот, но се оказа невъзможно, поне докато положението не се промени. Прочетох за Колорадо и реших да се преместя тук. Може и да ви се стори лекомислено и прибързано, но трябваше да се махна и да започна всичко отначало. Тук сигурно има добра работа за една здрава и силна жена. Кой знае, може да си намеря подходящ съпруг.
Мисис Пърл се ухили.
— Моля те, наричай ме Хати. — И след като Джини отвърна на усмивката й, тя продължи: — Мисля, че ти си едно смело и умно момиче. Преди три години дойдох от Мисисипи и сега печеля добри пари. Мъжът ми и синът ми загинаха в онази ужасна война и аз също изгубих всичко, с изключение на малко злато и бижута, които бях скрила от крадливите янки. Използвах ги да построя този пансион и инвестирах в един от хотелите, който се намира в долния край на улицата. Имаме си доста ергени, достатъчно красиви и богати, за да пленят едно женско сърце. Самата аз съм хвърлила око на някои от тях. Сигурна съм, че хич няма да ти е трудно да примамиш в капана някой млад и богат мъж.
— Първо трябва да си намеря работа. Това, което съм скътала, няма да ме изкара дълго време. Един приятел ми даде пари на заем. Явно имам късмет, че кочияшът ме докара тук, при вас. Чух, че в хотелите и в повечето от квартирите искат цяло състояние за стая и храна.
— Така е, защото им се предоставя такава възможност. Тези, които не могат да си позволят такова разточителство, живеят при мизерни условия — някои дори спят на улиците и просят храна. Когато златотърсачите идват в града да си починат и позабавляват, те плащат, колкото им поискаш, защото си мислят, че на другия ден ще намерят още злато. След като прекарат няколко кошмарни месеци в нечия мина или край реките в търсене на късчета злато, те изпитват отчаяна нужда от компания, добра храна и хубава жена, ако разбираш какво искам да ти кажа — в очите на Хати затрептяха закачливи пламъчета. — Знам, че мистър Тревърс търси човек за работа в магазина му за котки и книги. Жена му е доста болна и някой трябва да я замести за една седмица. Тъкмо днес ми спомена за това.
— Защо котки и книги? — попита Джини, учудена от странната стока.
Хати се изкикоти.
— Тук има всякакви хора, Ана. Книгите са им нужни, за да се забавляват, докато си почиват след изнурителната работа в града или в мините. Котките пък стават добри домашни животни и освен това ги използват за ловене на мишки. Шахтите и колибите са пълни с плъхове и мишки, така че не е трудно човек да храни и гледа една котка. Утре сутринта ще те заведа да се запознаеш е Джон. Мери Джейн много ще ти се зарадва. Златотърсачите и котките й създават доста работа и тя отчаяно се нуждае от почивка.
— Звучи ми чудесно, Хати. Обичам и книги, и котки.
— Както ти казах, това е само за една седмица. Освен ако Джон не печели повече, когато красавица като теб работи в магазина му. Все пак е някакво начало, ще имаш време да посвикнеш и да поопознаеш хората. Много се търсят такива красиви и възпитани момичета. Отваряй си очите и не позволявай на никого да те наема срещу нищожно заплащане. Ако знаеш да пееш, да танцуваш и да забавляваш мъжете, можеш да спечелиш истинско състояние. Такива места тук, дал Господ. Има мъже, дето профукват всичките си пари за една нощ в някои от тези съмнителни дупки.
От изражението и тона на Хати Джини разбра, че тя не говори сериозно.
— Такъв тип работа не ме интересува, независимо дали се печели много или не — уточни тя.
— Добро момиче си ти. Просто те изпробвах — подразни я Хати и се ухили. — Ти си истинска дама.
На Джини й допадна тази дружелюбна жена на около четиридесет и пет години, която поддържаше безупречна чистота, готвеше превъзходно и явно беше много мила и разбрана.
— Водата се е стоплила, ако си готова вече да смъкнеш от гърба си тези прашни дрехи.
— Благодаря ти, Хати, горя от нетърпение да го сторя. Не помня откога не съм се къпала като хората.
— Задължението ви е да храните и да поите котките всеки ден, мис Ейвъри — рече Джон Тревърс, — и гледайте винаги да са чисти. Не ми се ще да се разболеят и да умрат. Прекалено са ценни. Когато клиентите искат да разгледат книгите, помоли ги първо да си измият ръцете. Разменете няколко думи с тях и веднага
