— Как да се прицеля?
— Протегнете напред ръка и стегнете лакътя си. Изравнете цевта с посочената цел и след това стреляйте.
Джини се подчини не без затруднение, заради тежестта на оръжието. Тя натисна спусъка и въздухът се разтресе. Силата на отката дръпна ръката й нагоре и куршумът отлетя встрани.
— Дори не уцелих посоката — промърмори тя и дръпна ударника.
Стив сграбчи китката й и я задържа, докато стреляше повторно.
— По-близо, но все още встрани. Опитайте пак.
След десетина минути и две кутии патрони Джини попадна два пъти в по-голямата цел.
— Две от дванадесет, не е зле — промърмори тя.
— Трябва да се научите да контролирате отката и тежестта на револвера. Едно оръжие не може да ви е от полза, ако не боравите добре с него. Направете го ваш приятел, нека ви е удобно като дланта ви. Не можете да се защитавате, ако не уцелвате, а целите ви ще се движат.
Тя го погледна.
— Не мога да убия когото и да било.
— Ще можете, когато му дойде времето — отвърна Стив, — и дори ще се радвате, че сте оцеляла вие, а не врагът ви. Мислете за това като за отмъщение или справедливост. Някои хора смятат, че за тези неща са способни на всичко.
Джини реши, че става дума за отминалата война и всичко свързано с нея.
— Те грешат. Войната свърши. Сега е мир и ние търсим ново начало. Миналото не може да бъде променено. Отмъщението само поражда нови проблеми за невинните и ги въвлича в неприятности.
Стив отбеляза възможността да понаучи някои неща.
— Онези от ККК не мислят като вас. Разбира се, и те се променят бързо и скоро ще забравят защо са били създадени. Може да станат почти толкова зли, колкото бандите янки, нападащи южняците.
— Не знам много за ку-клукс-клан, само онова, което съм чувала или чела. Но смятам, че е погрешно да се преследват негрите. Повечето от тях са добри и честни хорица, които искат само мир и свобода. Не можете да ги вините заради делата на онези, които са били подлъгани от янките да тероризират и наказват бившите си господари. Знам, че някои от тези банди са съвсем побеснели, че убиват и ограбват всички бели, но това не оправдава действията на клана срещу бившите роби.
— Права сте и аз се възхищавам на ума ви, мис Ейвъри. Да се върнем към нашата задача. Може би проблемът е, че лошо се прицелвате. Имате силни очи, би трябвало добре да виждате всичко. Да опитаме пак.
На Джини й беше приятно от леко прикрития комплимент. Зареди и изстреля още един барабан и този път се справи по-добре — три от шест. Усмихна се от удоволствие, погледна скаута и той потвърди, че става все по-добра.
Стив се облегна на едно дърво, докато Джини продължаваше с тренировката. Изглежда, бе твърдо решена да се усъвършенства и бе завладяна от своя успех. А след като му бе заявила, че не смята да убива когото и да било, той заключи, че се старае заради него. Именно това искаше…
Когато изпразни още една кутия и вече поразяваше целта с четири от шест куршума, той каза:
— За днес стига. До потегляме на път. Уверен съм, че искате час по-скоро да приключите с тренировката и да се заемете с всекидневните си задължения.
— Това означава ли, че взех изпита, учителю? — запита го тя с усмивка.
— Аха. Да вървим, чакат ни две мили.
Поеха по пътя, който бе набелязал по-рано. Стив пое със скорост на движещ се фургон и се стараеше да върви на няколко крачки пред нея. Не поде разговор, защото за днес бе научил достатъчно. Усещаше усамотението им, царящия наоколо покой, нейната привлекателност. Ако не беше достатъчно внимателен, можеше да я сграбчи и да я нацелува тук-там. Може скоро и това да опита, но беше още прекалено рано, за да спечели благоразположението й. Трябваше непрестанно да си го повтаря по време на двете мили.
Джини остана на две крачки зад мъжа. Той не заговори, тя също. Очевидно искаше да вървят в тишина и на разстояние, затова му даде и двете. Пък и беше малко опасно да започва първа тази романтична игра, а и не беше сигурна къде би я извела. По-добре да прекара времето с него приятно, отколкото да предизвика поредното търкане. Напоследък се бе държал мило, сближавайки се все повече с нея, и тя реши да остави нещата така.
Върнаха се в лагера и там се разделиха.
Джини събра нещата си и отиде да се къпе на реката. Откри, че месечното й течение е приключило и това я зарадва. Не след дълго, измита и освежена, тя се присъедини към Ели Дейвис, за да й помогне в приготвянето на рибата, която бяха уловили момчетата. Научи, че Стив е бил поканен да вечеря със Джаксънови и се зачуди как ли ще понесе досадната Луиз и нейния тих съпруг по време на яденето.
Беше намислила да предложи на Стив от храната, която й бе донесъл Чарлз Ейвъри, но сега вече той не се нуждаеше от нея. Две от децата на Ели не харесаха рибата, затова Джини им предложи от пърженото пилешко. Видя, че очите им блеснаха, когато извади от ябълковия пай на мис Ейвъри.
— Изяжте си вечерята и ще получите по едно парче — посъветва тя ентусиазираните деца.
Вирджиния Марстън почувства облекчение и увереност от успеха си със Стив. Нямаше представа, че късно тази нощ й предстои още един поучителен и изумителен урок.
ПЕТА ГЛАВА
Почти всички мъже и няколко жени се събраха около разпаления огън, за да поговорят за злините, поразяващи Юга. Събранието се проведе далеч от другите коли, за да не се тревожат децата, но все пак достатъчно близо до колата на Джини, за да може тя да дочуе вледеняващия разговор. Леко нарастващата луна осветяваше слабо сцената с бледожълтия си сърп. Само тези, които бяха близо до ярките пламъци, можеха да бъдат разпознати по осветените лица, когато заговаряха.
Когато разговорът стана сериозен, Джини остави книгата си настрана и угаси фенера, за да слуша, без да я забележат.
— Някои хора мислят, че трябва да се предприемат решителни действия, за да се спре всичко това, но аз не мога да си представя какво могат да направят повечето хора, за да променят нещата. На власт са онези радикали и те искат всичко да се върши по техния начин. Те дори поставиха военния секретар Шанън начело. Не можете да накарате човек с неговото положение да тръгне с вас. Смятам, че ръцете ни са вързани.
Джини позна гласа на Стив Кар. Тя не предполагаше, че той се занимава с политика. Не беше ли подмятал той, че се интересува единствено от себе си? Странно…
— Докато Юга не се освободи от контрола на янките и докато не доведем обратно нашите собствени управници на власт, един честен човек няма много за вършене — каза Стюърт Дейвис.
Дениълс не се съгласи.
— Това, от което се нуждаем, е движение по-силно от „Черните кодове“, в което влязоха всички с изключение на Тенеси. Както казаха онези момчета от Мисисипи, ние живеем под заплахата на байонетите на янките и лудешките заповеди на заблудени чужденци. Действително приключихме с робството, защо тогава всички не са щастливи и не ни оставят на мира? Бившите роби не могат да бъдат граждани на тази голяма държава. Те не могат да общуват с нас или да ни управляват от политическите постове, които лудите янки им връчиха. Ще постъпим, както ни беше заповядано, но не сме задължени да го харесваме, да се сприятеляваме с тях или да им позволим да ни затъкнат гърлата.
— Ние, момчетата от Джорджия, не се страхуваме от негрите. Ако някой ги хване да мързелуват наоколо, арестуваме ги, вкарваме ги в затвора или ги глобяваме. При това всичко е легално.
Джини не можа да види кой прави тези забележки. Искаше й се да го зърне, нали и тя беше от Джорджия, може би го познаваше.
Избухването на Хари Браун прекъсна мислите й.
— Поврага, нашият собствен президент не може да ни помогне! Декретът за армията няма да му позволи да даде заповеди. Те ще трябва да дойдат от генерал Грант. Казвам, че президентът, независимо колко много го мразя, трябва да бъде под контрола на държавата, а не на онези противни и алчни радикали.
