наострените им уши. Стреснатите животни мигновено хукнаха, като дръпнаха рязко каруцата напред. Тропотът на копитата, скърцането на каруците и крясъците на жените изпълниха въздуха.
Както беше инструктирана, Луиз Джаксън
Когато задъханият впряг започна да забавя скоростта, Луиз придърпа назад юздите и с крясъци заповяда на животните да спрат. В подходящия момент тя вкара в действие спирачния лост и колата спря.
Стив погледна към усмихващата се жена, която в повечето време му лазеше по нервите.
— Добре, мисис Джаксън. Сега закарайте каруцата обратно, за да може и следващият отбор да го направи.
Луси Ийвс кара вместо мисис Хамънд и мисис Браун, без затруднение.
Ели кара вместо „Ана Ейвъри“ и Мери Уигинс също без затруднение.
Когато дойде ред на Кати Кинг да бъде водач на мисис Мърфи и мисис Франк, тя се развълнува:
— Толкова съм уплашена, Стив. Трябва ли и аз?
— Не се притеснявайте, мисис Кинг. Вие сте в безопасност. Аз съм тук.
— Това е единствената причина, поради която имам куража да опитам — каза му тя.
— Ще се справите чудесно, точно както и останалите — окуражи я скаутът.
Но тъмнокосата красавица не се
Джини наблюдаваше как препускащият впряг набира все по-голяма и по-голяма скорост, докато поводите се влачеха по земята. Радваше се, че не бяха я избрали за колар, но само защото не беше пожелала да направи грешка. Ели беше водила впряга с умение и смелост и се беше похвалила на приятелката си. Сега Джини имаше болезненото съмнение, че Кати Кинг беше изпуснала поводите нарочно. Тя гледаше как страстната красавица се наведе и сграбчи Стив за врата, като го принуди да я качи на седлото с него, за да я предпази да не падне на земята от високата капра. Другите жени, изглежда, също се бяха усъмнили в хитрината, защото се спогледаха и се изчервиха.
Стив подаде поводите на мисис Карл Мърфи и вкара Кати в колата от задната й страна. Каза й да продължава, докато другите жени правят демонстрацията.
— Внимавайте много, мисис Кинг. Тези познания могат и да ви потрябват по-късно. Този урок може да ви спаси живота.
— Няма да трябва да го правя пак, нали? — помоли се тя.
— Не днес, може би по-късно. Да вървим. — Той зае мястото си до впряга. — Вече се задъхват, мисис Мърфи, така че няма да препускат дълго. Много съжалявам, че ще трябва да ги сплаша и да ги карам да тичат, но всички вие не получихте достатъчно добър урок. Готови? — попита той и жената кимна.
Когато колите се върнаха, помолиха Мати Епс да кара вместо госпожа Дениълс и Хакет. Вечната мърморана хвърли кръвнишки поглед на шефа и заяви:
— Твърде опасно е. Няма да се наранявам още преди да е започнало това глупаво пътуване. Не накарахте Кати Кинг да го направи, мен тогава също.
Стив скръцна със зъби и прехапа устни.
— Мисис Дениълс, защо не покажете на вашия отбор как се прави това? — попита той. — Хаотични бягства не се случват често, така че не всеки ще трябва да го прави. Необходимо ви е само да знаете как да реагирате, ако се случи. Засега гледането е достатъчно.
— Аз ще го направя. Не ме е страх. Не е по-лошо от посрещане на атака на янките.
— Дами, дръжте се — каза той на други две и Мати му се намръщи.
Джини беше смаяна и доволна, че Стив не накара някоя от тях да кара. Тя беше впечатлена от опитната му езда и физическата му сила. Чудеше се дали има нещо, което той не може да направи. Тя не се съмняваше, че се намират в безопасност под неговата грижа.
— Бях ужасена — каза Кати, — можеха да ме изхвърлят и всички части по тялото ми да се изпочупят. — След като никой не показа съчувствие, тя се намуси: — Ти ме дръпна за косата Сю Мърфи — сгълча тя своята съекипничка.
— Това беше единственото нещо, което можах да сграбча, за да те предпазя да не паднеш.
— Все още ме боли — оплака се Кати.
— Спри да пъшкаш и внимавай! — скара й се Луиз.
— Ти имаш право да говориш — ти познаваш впряговете и каруците. Ние не ги познаваме.
— Ако мислеше за това, което трябва, досега и ти щеше да знаеш.
— Какво значи това? — запита Кати с изгарящи от гняв очи.
— Знаеш много добре какво имам предвид. Сега, млъкни!
Кати изгледа кръвнишки Луиз Джексън, после „Ана Ейвъри“.
Джини се питаше дали тъмнокосата лисица ревнува, тъй като и нея я беше погледнала по същия начин.
Стив приключи по-рано със своя обяд и докато другите още се хранеха, отиде да проучи за подходящи места за урока по преминаване на водни препятствия.
Докато той отсъстваше, Чарлз Ейвъри дойде. Джини излезе да се поразходи с него, за да могат да си поговорят в уединение. Тя му разказа за упражненията и успехите си. Благодари му за стоките и припасите, които беше й донесъл. Предположи, че храната, която беше дал на Ели, беше вместо благодарност за всички гощавания, които тя — „неговата дъщеря“ е споделяла със семейството на Дейвис. След това разказа за тревожния разговор, който беше дочула миналата нощ.
— Това сигурно е бил Карл Мърфи — осведоми я той за самоличността на човека от Джорджия, — Той е луда глава, така че избягвай го. Надявам се другите да потулят онази работа с клана. Нямаме нужда от шпионин в лагера, който да ни докара янките.
— Това, което те казват, истина ли е, сър? — попита тя загрижено.
— Донякъде. Някои мъже станаха членове на клана, за да търсят отмъщение за янките и техните орди, заради ужасните неща, които те им направиха през войната и след като тя свърши. Някои от тях са безразсъдни и откровено безчестни, опитват се да задоволят личната си злоба. Но повечето са честни и почтени хора, които само искат да защитават южняците от жестокости.
— Но убийствата и палежите не са най-добрият начин да получиш справедливост.
— Какво би им предложила?
Джини се замисли дълбоко и сериозно над този въпрос.
— Не знам.
Чарлз се засмя:
— Е, добре не затормозявай хубавата си глава с това. Скоро ще бъдем далече от подобни опасности.
— Радвам се, сър, защото не искам нещастия да възпрепятстват пътуването ни. И двамата трябва да се справяме с тежка работа.
— И ще успеем, момичето ми, почакай и ще видиш. Но най-добре е да се връщам в града. Тази вечер имам последна среща по работа. Ще се върна след няколко дни. Следващата седмица всичко това вече ще бъде зад нас.
— Ще потегляме скоро — прошепна тя, изпълнена с възбуда и боязън от главата до петите.
— Някакви нови проблеми с нашия красив водач? — запита Чарлз, когато се отправиха обратно към лагера.
— Всъщност не — отговори Джини, — сега ме пренебрегва и ме отбягва, колкото се може повече.
— Той е изкушен от тебе, нали? — пошегува се той.
— Щом казвате, сър.
— Изкушен е, помни ми думата. Дай му времето, което той си мисли, че му трябва, докато го приближиш до себе си, момиче. Не забравяй какво ти казах. Може би ще имаш нужда от него и от неговите умения в най-скоро време.
Тази идея я развълнува и обезпокои едновременно.
