— Той сигурно ще бъде на стотици мили от мен, ако настъпи този момент.
— Нещо ме кара да не мисля така — прошепна Чарлз усмихнат.
Тя заповяда на препускащото си сърце да се успокои.
— Ще видим.
— Да, със сигурност. Довиждане, Ана.
— Довиждане, сър… татко — поправи се тя с топла усмивка.
Когато Стив се върна в лагера, Джини му даде ръкавиците, които беше заела от него, и му благодари за тях.
— Татко ми донесе тези — каза тя, като му показа новия чифт. — Добре ли са?
Стив ги стисна с една ръка, сякаш искаше да провери качеството и здравината им.
— Да, виждам, че пак съм изпуснал посещението му — каза той и пусна ръката й.
Джини се развълнува от краткия им допир.
— Да — прошепна, — той не остана за много дълго. Скоро ще се присъедини към нас.
Той я разгледа отблизо.
— Сигурен съм, че това те прави щастлива.
— Така е. Бяхме разделени за шест години. Време е да се опознаем отново. Толкова малко време бяхме заедно след завръщането ми от пансиона.
— Що за човек е баща ти, Ана?
— Точно такъв, какъвто изглежда — мил, щедър, чаровен — джентълмен.
— Нахрани ли се — внезапно смени темата скаутът и след като тя кимна утвърдително, каза: — Започваме скоро работа. Ще се видим по-късно.
— Стив?
Той се спря.
— Да, мис Ейвъри?
— Вършите много полезна работа, като ни упражнявате. Благодаря ви.
Той докосна шапката си, но не се усмихна, не й поблагодари, просто се обърна и си тръгна.
В два часа жените се срещнаха при реката в своите коли.
Стив ги спря на първото място, което беше избрал. Те се събраха около него, докато той даваше последните си напътствия.
— Ще започнем от брода и ще си пробиваме път към по-дълбоките части. Това място ще ви създаде чувство за движение през вода и меко дъно. Щом стигнете до брега, продължавайте нататък. Не допускайте впряговете ви да спират, за да пият вода или за да почиват. Ако направите това, колелата ви ще затънат в калта. Скастряйте ги твърдо при влизане и излизане. Това позволява на мулетата да се оправят бързо, когато сменят повърхности. Някои реки ще бъдат най-коварните места за преминаване. Ако колата ви започне да се накланя на една страна, не се паникьосвайте. Вероятно се натъквате на ниско място. Поддържайте хода си равномерен и не позволявайте на мулетата да се отпускат или да почувстват, че не ги контролирате. Когато се натъкнем на дълбока вода по-късно, ако имаме проблеми, ще ви обясня как да се оправяте с тях. По нашия маршрут вероятно ще ни се наложи да впрегнем още коли, за да получим достатъчно сила и мощ за преминаването през реките. Това води до закъснения, но не може да се избегне. Ако няма въпроси, нека се заемаме, дами.
Когато този урок завърши, жените бяха съвсем изтощени от мъчителните усилия. Някои от тях се строполиха на поляните, за да починат, преди да започнат вечерните си задължения.
Джини приготви гозба от припасите, които й беше донесъл Чарлз Ейвъри, и я остави на кръга от камъни, който ограждаше лагерния огън на Стив. Тя знаеше, че той ще се върне скоро от търсенето на по-дълбоко място за тяхното упражнение по преминаване на река, което беше за другия ден. Когато се върне, той щеше да намери вкусно ядене, включващо ябълков пай. Тя си мислеше, че това ще му се хареса.
Джини се присъедини към семейство Дейвис за вечеря и зарадва децата с още един вкусен десерт. След като бяха измити чиниите, тя помогна на Мери Уигинс да зашие скъсаните дрехи на четирите си деца. Тя беше забелязала, че в лагера нямаше деца на възраст между две и шест години и попита Ели за това. Ели й обясни, че може би тези възрасти съответстват на военните години, когато толкова много мъже отсъстваха! Малкото родени в края на войната или скоро след нея са резултат от по-ранното завръщане на мъжете.
Тя се надяваше нещата да се успокоят из опустошения Юг. Би било чудесно, ако животът се въртеше в нормалното си русло. Молеше се да не се случи нещо, което да породи вражди и беди. Ако многобройни групи от двете страни биха спрели отмъстителните си и алчни нападки, мирът щеше да се възцари._ Моля те, Господи, нека стане така._
След като двете с Мери приключиха, Джини се усмихна на напетата жена с бухналите къдрици и й каза:
— Искам да благодаря на теб и на другите, че ми помогнахте да науча как да си върша домакинската работа. Това ще ме улесни нататък по пътя. Боя се, че домакинските задължения не бяха част от уроците ни в училище. Разчиташе се на майките да научат на тях децата си.
— Ти каза, че собствената ти майка е умряла отдавна? — запита Мери.
— Да, още като бях на единайсет. Все още ми липсва — сърцето на Джини се изпълни с копнеж, така че тя смени темата. — Понякога се чувствам толкова невежа, че не знам неща, които повечето жени знаят.
— Не можеш да бъдеш обвинявана за това, Ана, така че не се чувствай зле. Дълго време си била далече. Сигурна съм, че се чувстваш щастлива да си вкъщи.
С крайчеца на окото си Джини забеляза, че Стив се беше облегнал на едно дърво наблизо и се запита колко ли дълго е седял там, за да слуша и защо? Тя се направи, че не го вижда.
— Да, щастлива съм. Баща ми толкова ми липсваше. Беше твърде дълго. И двамата израснахме и се променихме през времето на нашата раздяла. Това е почти… сякаш се срещаме за пръв път и имаме да научим толкова много един за друг.
— Това може да е забавно като игра — позволи си да изрази мнението си Мери.
— Права си. Не бях мислила за това по този начин.
— Другите се събират на раздумка и може би на малко музика — напомни на приятелката си Мери. — Защо не се присъединиш към тях? Аз ще дойда веднага щом оправя децата. И ти благодаря за помощта при шиенето.
— Това е едно от малкото женски неща, които мога да правя — подметна Джини закачливо.
— И го правиш много добре — похвали Мери уменията й.
Те си размениха още няколко думи преди Джини да си тръгне. Тя забеляза, че Стив вече не беше в района на Уигинс.
Като се отправи към мястото на срещата Джини размишляваше дали не греши, като си мисли, че той гледа всички по странния си начин. След това, което беше чула миналата нощ от своята кола, тя се раздираше от съмнения да не би той да е от Лоялната лига и сега се опитва да издири членове на клана.
Ед Кинг беше предупредил бъбривата си жена да замълчи поради същата причина. Други бяха споменавали как шпиони са били използвани да събират
— Доста тежка мисъл ще трябва да е това, мис Ейвъри. Наистина потъвате дълбоко в себе си, когато се замислите. Вървях редом с вас петдесет фута и вие не ме забелязахте. Радвайте се, че не съм ви враг,