му бяха участвали в кървавата операция на Шърман в този щат.
— Така им се пада след това, което направиха тук! — заяви човекът от Джорджия.
— Йес, сър, може би онези червенокожи ще отмъстят вместо нас — прошепна Браун с щастлива усмивка и омраза в очите.
— Ти каза, че престъпниците няма да ни тревожат в Тексас — обади се някакъв мъж.
— Не много, може би по пътищата и пощенските маршрути.
— Убивал ли си някога престъпник, участвал ли си в престрелки? — попита друг.
— Опитвам се да си гледам моята работа и да не се забърквам в неприятности. Никога не трябва да предизвикваш човек или да го накараш да те предизвика, освен ако не си сигурен, че ще надделееш и ще стреляш по-добре от него. Никога недей да ламтиш за репутацията на точен стрелец. Има си и поговорка: „Живей с пушки и ще умреш от тях.“ И това е истина.
— Сигурно знаеш как да се справяш със своите оръжия — отбеляза някой.
— Това ми е работата. Освен че ви водя, трябва и да ви защитавам. — Стив отхвърли вниманието от себе си, като каза: — Лошите обработват Мисури, Канзас и районите на Арканзас. Повечето от тях са останки от Джейхоукърс или хора от нападателите на Куантрил.
— Чували сме за него, четохме невероятни истории във вестниците — каза Джеф. — Беше убит през 65 -та, нали?
— Да, в Кентъки. Водеше федералната войска за носа с години. Мнението на хората за него е твърде различно: от побъркан патриот до безсърдечен крадец, който е използвал войната за собствена полза и слава. Бандата му избиваше невинни и палеше и плячкосваше и от двете страни. Това бе доказано — добави той, когато другите се опитаха да поспорят в полза на човека с лошата слава.
След като никой не проговори, Стив продължи:
— Войната научи хората да убиват и някои дори да се наслаждават на това. Някои престъпници, изглежда, са родени такива, а други са тласнати към това. Хора разправят, че най-лошите от бандата на Куантрил не са спирали да избиват и ограбват невинен народ, откакто войната свърши.
Стив забеляза, че никой не запита за Джейхоукърските плячкосващи мародери, които бяха настроени срещу робството в Канзас, Мисури и граничните им щати. Той заразказва за всеизвестни разбойници и за престъпните им дела.
— Трябва да си имат хора, които да ги подслоняват, иначе досега да ги бяха хванали.
— Сигурен съм, че имат, мисис Уигинс — отвърна Стив на Мери. — Някои хора гледат на тях като на знаменитости, а други се страхуват да им откажат…
— С тях трябва да се постъпва както с Джим Кроу, както с негрите. Изолация, както направихме с онези „надъхани“ янки. Някога срещал ли си такива предатели по време на пътуванията си, Стив?
— На Запад има много от тях.
— Искаш да кажеш, че те признават какво са направили? — подсмя се Браун.
— Те не смятат, че са направили нещо, от което трябва да се срамуват, Хари. Така мислят и много хора далеч на Запад. Тези хора са направили доста добри неща, за да бъдат отхвърлени и обиждани. Колкото и да ги ненавиждате, би било разумно да запазите чувствата си за вас самите, защото иначе можете да засегнете новите си съседи или приятели, които биха имали лични причини да ги харесват. Те са навсякъде около вас там. Много останаха още от войната и започнаха сами, като изпратиха за семействата си. Повечето няма да се върнат на юг, защото на тях се гледа като на предатели.
— Ние със сигурност не ги искаме отново тук, смърдящите порове! Нищо повече от сбирщина предатели и безгръбначни слабаци. Никога няма да се отнасям приятелски към някого от тях.
— Какво са „надъханите“ янки, мистър Браун? — попита Луси.
— Нека Стив ти каже, не мога да понасям вкуса на тази дума по езика си.
Стив обясни какво са били направили там на Запад.
Джини, която слушаше внимателно, изрече:
— Не разбирам, мистър Кар. Ако са направили толкова много добрини и всичко, което са искали, е било да се отърват от ужасните затвори на янките, защо това се смята за толкова лошо?
— Поврага, момиче, да не си лудо! — изкрещя Хари Браун. — Те предадоха нашата кауза, отидоха срещу собствените си семейства и приятели.
— Как така, мистър Браун? — Тя настояваше да научи повече за баща си, „надъхан“ янки и за възможните му мотиви, поради които бе останал на Запад.
— Те преминаха на страната на проклетите янки, които избиваха и ограбваха нашия народ. Един почтен мъж не помага на враговете си.
— Казвате, че смятате за по-добре те да бяха си седели в онези ужасни затвори, вместо да вършат полезна работа, която не наврежда на Юга?
— Аз прекарах доста време в затвор, но никога не бих преминал на страната на янките. Дори това ми струва крака.
— Но това, което те са направили на Запад, ще помогне на всички нас, които отиваме там. Това не заслужава ли нещо, не заслужава ли прошка или състрадание?
— По дяволите, не, момиче! Не заслужават!
Стив щеше вече да се намеси в разгорещения спор, тъй като не одобряваше как господин Браун говореше на Ана Ейвъри, която просто се опитваше да разбере. Нежното й, състрадателно лице го развълнува. Той се успокои, когато и двамата замлъкнаха, така че не трябваше да предизвиква някакъв конфликт.
Хората забъбриха за по-малко сериозни неща и Джини се замисли. Тя знаеше, че ожесточеният отмъстителен човек трудно би могъл да бъде убеден или усмирен. Беше ясно, че малцина от присъстващите не харесваха това, което бяха направили бившите бунтовници войници, но не се разгорещиха и не реагираха бурно, благодарение на Бога. Тя съзнаваше, че ако беше изправена пред подобен избор, тя би направила същото, което и баща й беше сторил след пленяването му при Стоунс Ривър в началото на 63-та. Така Матю Марстън се беше добрал до Колорадо и тазвечерното откровение частично доказа защо беше останал там. Той беше вършил някои от работите, които Стив Кар спомена, и тя се гордееше, че е направил така. Радваше се, че не е останал в затвора да страда без нужда. Защо тези хора не разбираха, че беше по-добре да се живее и да се съгражда, вместо да се убива и руши? Тя с нетърпение чакаше да стигне до баща си и да се съберат отново. Не можеше да има по-голяма радост от тази да види пак усмихнатото му лице.
Джини крадешком хвърли поглед към мъжествения скаут, който беше притихнал и нащрек. След това, което беше научила, беше ли в състояние да приеме предложението на Чарлз Ейвъри и да наеме Стив като неин водач и защитник? Може би не трябваше да спазва повече обета си, даден пред Джоана Чапман на смъртния й одър. Може би трябваше да се отправи веднага към Колорадо, за да започне своето търсене. Може би щеше да се наложи да вземе крайното решение, след като опознае загадъчния скаут, и след като научи дали той наистина е на разположение да бъде нает.
Тя знаеше, че Стив Кар би могъл да се отправи веднага назад, за да ескортира друга колона от коли за Тексас или за Далечния запад. Това щеше да постави огромно разстояние помежду им. Ами ако тя не го видеше никога повече, след като това пътуване завърши? Въпреки неразбирателството между тях, Джини не искаше това. Тя искаше…
Джини си каза, че е неопитна и може би дори невежа по отношение на мъжете. Тя беше научена да прислужва и да достави удоволствие на другаря си, а после на семейството си, но никога на себе си, винаги да се съобразява с прищевките и желанията на съпруга си. Жената трябва винаги да изглежда и да се държи по най-добрия начин: да е чаровна, сдържана, женствена и раболепна. Нейната единствена цел трябваше да бъде да намери „добрия“ мъж, да се ожени за него, да роди децата му и да задоволява нуждите му. Смяташе се, че жената не струва нищо без съпруга си, без значение да ли е талантлива, или умела в каквото и да е. Тя трябва да си има другар, за да бъде достойна за уважение. За нея трябва да се грижат, а не тя сама да изкарва хляба си. Само жените от низините се издържаха сами и оставаха стари моми, при това не по техен избор, а като резултат от жестоката съдба.
