иначе бихте се изложили на опасност. Притеснявате ме.
Джини се спря и го погледна. На оскъдната лунна светлина и проблясъците на огъня тя трудно можеше да разгадае изражението му. Съчетанието между тъмния му загар, черната като абанос коса и черно облекло го правеха почти невидим. Миришеше на свежо, като че наскоро се беше къпал. Тя беше впечатлена, че пътешественик като него полага такива грижи за тялото и дрехите си. Единствено не обичаше да се бръсне до вечерта и разрошваше косата си с пръсти. Но това странно усилваше привлекателността му.
— Не се тревожете, мистър Кар, просто мисля за нещо необичайно тази нощ. Не съзнавах, че е необходимо да съм нащрек и в лагера, не и с един опитен стрелец като вас и множеството охрана наоколо. Освен това, басирам се, че с множеството си умения можете да издебнете дори и птичка и да я заловите.
Стив разбра, че тя го изпитва и това го предизвика. Той прошепна с дрезгав глас:
— Това комплимент ли е?
Джини се почувства изтръпнала толкова близо до него в тъмнината. Как би искала нещата между тях да се променят. Но може би така беше по-добре. Все пак той я изкушаваше вече твърде много! Ако някога започнеше да я преследва, тя нямаше да може да му устои.
— Не, при това вие сте човекът с това умение. Не бих се изненадала, ако изневиделица се нахвърлите и върху мен, за да ме нахокате заради поредното ми невнимание.
Той се засмя тихо и се усмихна, откривайки белоснежните си зъби. С весел глас, положил лявата си ръка на сърцето, той каза:
— Защо, Ана? Нараняваш ме дълбоко с това обвинение.
Джини се изчерви след неговата закачка.
— Наистина ли? Бих си представила, че малко неща могат да ви докоснат, мистър Твърд скаут.
Стив прокара пръсти през косата си.
— Права сте, но тези малко неща са наистина специални, иначе не биха ми подействали.
Тя се опитваше да изглежда недосегаема.
— Бих се надявала, естествено, че е така.
Стив й хвърли внезапен поглед отблизо. Тя беше съблазнителна като кола, пълна със злато. Черешовият й поглед искреше от любопитство и вътрешна борба. Светлокафявата, а може би тъмнокестенявата й коса се извиваше като змия от главата чак до кръста й. Устните й го зовяха. Би ли могъл? Трябваше ли? Не още!
— Ти си странно момиче, Ан Ейвъри, различна от всички останали.
— Надявам се. Би ми било неприятно, ако съм като всички. Предпочитам да бъда розов облак в небе, пълно с бели облаци.
— О, розов — мек, топъл и очарователен цвят. Не изпъква храбро и гордо като червения. Добър избор. Какъв цвят бих имал аз, ако бях облак?
Джини се изненада от отговора на нейната своенравна забележка. За да си върне за нерядко грубото държание към нея, тя смело каза:
— Черен. Вие сте буреносен, непредсказуем, заплашителен и могъщ.
Стив се досети за настроението й.
— Това звучи правдоподобно. Вие сте добър тълкувател на характери.
Тя очакваше, по-точно беше се надявала той да започне да се оправдава, да се извинява.
— Надявам се — прошепна тя отново, за да засегне честолюбието му. Остави го да се присъедини към другите, за да избегне смущаващите задявки, но той я последва плътно, без да пророни дума.
При последвалия разговор един от мъжете помоли Стив да им разкаже нещо за Тексас.
Стив знаеше, че задължение и обичай за водачите е да забавляват и разтоварват пътниците с истории и познавателни събития. Подчини се, използвайки маниерите на един безгрижен човек.
— Щатът е голям. Има планини и долини на запад, гори в източната част и пустиня в западната, множество равни и открити прерии и пасища. Повечето райони имат реки и потоци. Трябва да сте внимателни за внезапни разливи в низините. Те могат да пометат кон и ездач, а дори и кола. Времето в Тексас обикновено не е лошо, но той може да ти свари мозъка през лятото или да ти смрази костите през зимата. Той е като раздвоен кон. Наполовина опитомен, наполовина див.
Стив привличаше вниманието и интереса на всички, така че той предположи, че върши убедителна работа.
— В Тексас най-голяма изгода има от памука, добитъка и фермерството. Революцията за независимост и Мексико завърши през 45-та. Бандитос все още правят набези из Рио Гранде от време на време, но те се придържат близо до границата, за да могат да избягат бързо. В момента Тексас все още е изключен от Съюза. Той се опита да се върне, но не му позволиха. Миналата година избраха съюзнически губернатор и гласуваха за нова конституция, която да отмени робството. Това още не е помогнало. Управлява се от военни закони под контрола на радикалите и онзи нов Декрет за възстановяване, но и двете страни не създават много грижи. Генерал Шеридан командва областта Тексас — Луизиана. Сигурен съм, че всички вие си спомняте името му от войната!
— По дяволите, спомняме си го! — подсмихна се презрително Браун и другите кимнаха в съгласие.
Стив не даде възможност на мъжете да започнат да предъвкват отново злочестините си.
— Тексасците са горди и упорити хора, знаят как да се бият — започна Стив и разказа за делата им през войната. — Тексас имаше легендарни хора на закона, които сами можеха да накарат цели тълпи или банди да сведат поглед. Съюзът бързо лиши от власт рейнджърите, за да предотврати всякаква заплаха от тяхна страна.
— Каза, че там нямало много проблеми — обади се някой.
— Твърде малко затруднения с банди, войници или нападатели в сравнение с тези, които вие имате тук. От време на време има проблеми с конекрадците и престъпници по околните пътища. Тексас е твърде голям и се разпростира нашироко и не е привлекателен за престъпници. Би им се налагало да яздят прекалено много.
— През цялото време ли правиш това — експортирането на конвои?
— Не през цялото време — отговори Стив на въпроса на госпожа Кинг, — но преди всичко с пътешествия из страната. Най-вече поемах влакове от Сейт Луис до Далечния запад, Аризона и Калифорния, или към Колорадо и територията на Орегон. Златото и среброто най-вече привличат хората натам. Престъпници също.
— С какво се занимаваш, когато не ескортираш конвои? — попита Кати.
— По малко от всичко и нищо, госпожо.
Тъмнокосата красавица настоя:
— Като например?
— Охрана при товарене и изпращане на злато и сребро, или на транспортните линии, стрелец при дилижансите, скаут и водач за армията или частните компании, битки с индианците: назовете нещо и аз вероятно ще съм го правил или ще го правя — засмя се той сподавено.
— Битки с индианците? — повтори като ехо съпругът на Кати. — В Тексас?
— Западен Тексас имаше проблеми с апахите и команчите, но никой от вас не се е запътил натам. Най- много от затрудненията са на север в земите на Дакота. Клането при Сенд Крийк в Колорадо започна най- неприятните от тях. Индианците сключиха договор през 51-ва, но той беше нарушаван твърде много пъти и по твърде много причини, за да ги изброим. Сега работят върху втори и да се надяваме, че ще го подпишат до есента. Това би било един мъдър ход. Онези индианци са могъщи, хитри и безстрашни. Не биха предали живота и земите си без тежки кръвопролития и от двете страни. Човек може да си помисли, че на всички им е дошло до гуша от убийствата.
Джини започна да се терзае, като разбра за тревогите със свирепите индианци в района, където баща й по общо мнение живееше. Без помощ и защита как би могла да се добере дотам безопасно? Тя прекъсна тревожните си размишления, за да чуе останалото от откровенията на Стив.
Той разказваше за клането при Шивингтън, отмъщението на индианците, сблъсъка при Боузмън Трейл и завърши с разказа за фаталната битка на един самонадеян офицер с легендарния Луд кон.
— Фетърман беше вкаран в ловък капан заедно с хората си и заклан като на шега. Някои във войската
