да се носи по цялата страна.
— Както и новината за залавянето и обесването ви.
— Нас няма да ни хващат, Ели, ще бъдем прекалено хитри. Ще изплашим до смърт онези янки крадци и убийци.
Джини отново се взря в тъмнината, за да види кой говори.
— Тези янки-съдилища въобще не ни помагат. Те помагат само на такива като тях и на негрите. Ако не беше кланът, щяхме да бъдем в много жалко състояние. Мнозина казват, че в Джорджия водачът им е генерал Дадли Дюбоуз, но законът не може да го докаже. Смятам, че те са патриоти, добри хора, принудени да се борят със злото по какъвто и да е начин.
Стив отхвърли Карл Мърфи от мисления си списък със заподозрени, въпреки че той дори не беше включен в него преди. Нито един престъпник, предположи той, не би бил достатъчно глупав, за да спомене името на такъв важен водач на висок глас. Той слушаше как Луиз Джексън започна да декламира познанията си по въпроса.
— Видях тяхното верую, публикувано в един вестник. Някакъв журналист бе докопал копие от него и го бе разкрил. Не послужи много на янките срещу тях, защото в него се казваше, че съществува
— На мен също — каза Дениълс. — Не можете да видите онези от Лоялната лига така наречените „хора“, които залавят и наказват според закона или банди от така наречените „войници“. Ако заловят човек на клана, обесват го така, че всички да могат да го видят, или го хвърлят в най-ужасния затвор, който могат да намерят. Ако си висш офицер, например Гранд Драгън или Ден на Червените магнолии, си в още по- голяма беда.
Стив се чудеше защо Джон Дениълс би споменал точно това, което законът се опитваше да разкрие. Мнозина се страхуваха дори да прошепнат името на тази тайна организация.
— Кои са Магнолиите? — поинтересува се Кати.
— Малко, но силни. Символът им е потопен в кръв цвят от бяла магнолия. Костюмите им са алени, страховита гледка. Ако някога намериш някой от знаците им на вратата си, по-добре се изпарявай.
— Това е заради войната — осмели се Ели. — Войната ги е направила студени и твърди. Кара ги да вършат всичко в името на отмъщението.
Джеф Ийвс попита Стив дали е участвал във войната.
— Да, както мнозина мъже.
— На коя страна? — попита Хари Браун.
Стив трябваше да отговори:
— Беше единствено правилната страна, Конфедерацията.
Джеймс Уигинс го попита къде се е бил.
— Тук-там, най-вече в Мисисипи, Тенеси и Кентъки.
— Нека не говорим повече за войната тази нощ — предложи Ели. — Късно е и всички сме разстроени. Джордж, защо не ни изсвириш нещо?
— Разбира се, госпожо, ще бъда щастлив. — Съпругът на Ръби повдигна своя фидъл от скута си и засвири весела мелодия, за да успокои всички преди лягане.
Докато слушаше, Стив осъзна защо не беше им казал, че е бил пленен при Шайло през април 63-та, докато се беше опитвал да спаси един човешки живот. Нито пък би им споменал как беше вкаран в затвора и измъчван, а после пуснат на свобода, за да стане надъхан янки. Той знаеше колко много южняци гледаха на тези войници като на предатели и страхливци. Помисли си, че първо на първо въобще не трябваше да се забърква във войната, така че защо трябваше да остава в една „адска дупка“, както Дениълс наричаше затворите на Съюза? Защо трябваше да бъде измъчван емоционално и физически или да гледа как се отнасят към други по същия начин? Защо да гледа как умират хора в страх и болка, когато можеше да бъде далече на Запад на свеж въздух, свободен, далече от ужасите на войната, вършейки добри и смели дела. Кой не би приел предложението на янките? Някои бунтовници бяха направили същото по други причини. На едни им беше омръзнала войната и убийствата, други бяха осъзнали колко безполезно и погрешно е да се бият, трети пък бяха обзети от пълно отчаяние и страдаха от това, че са загубили смелостта си, а пък някои се надяваха да пуснат нови корени, където и да е.
Въпреки добрите неща, които „надъханите“ янки бяха направили през войната — помагаха при строенето на пътища и фортове, прокарваха, възстановяваха и охраняваха телеграфните жици и пътните постове, разнасяха пощата, защитаваха и водеха изследователските екипи, спасяваха пленници на индианците и много други неща — те бяха наречени жълтокоремници и предатели, а бяха и отстранявани от Съюза, на когото бяха помогнали. Опозорени и обезсърчени, мнозина от тях се бяха превърнали в размирници, конекрадци и бандити. След освобождаването му през 65-та той се занимаваше с издирването и залавянето им.
Стив чувстваше, че е един от късметлиите, въпреки че съдбата не беше много благосклонна към него в миналото. Споразумението му беше дало работа, начин за придобиване на уважение, възможност да се научи на някои неща, полезни за оцеляването, да намери добри приятели. Той можеше да избяга по всяко време, още повече че понякога беше работил и сам, но не го стори не поради вярност към освободителите си или от страх от ново пленяване, а в името на това, което печелеше от ситуацията. Тя бе задоволила нуждите му, така че след като изпълни назначението си, продължи да изпълнява повечето от същите задачи.
Стив усети върху себе си погледа от каруцата на Ейвъри. Чудеше се какво ли си е помислила Ана след всичко, което беше чула. Ако баща й беше престъпникът, когото той търсеше, дали тя знаеше за неговото пагубно замесване с Червените магнолии? Дали го одобряваше? Беше ли повярвала лековерно, че Невидимата империя върши добра и необходима работа? Искаше му се Чарлз Ейвъри да беше присъствал тази вечер, за да го провери. Надяваше се, че той няма да се окаже сред заподозрените. Ако все пак той беше виновният, какво щеше да се случи с Ана?
Стив си каза, че не би трябвало да се безпокои за това, не би могъл да се безпокои за семействата и приятелите на всички престъпници, които бяха убити или вкарани в затвора. Той я беше щадил през целия ден. Утре трябваше да бъде въздържан, но не груб. Достатъчно беше да не й обръща внимание и да я отбягва, така че да я предизвика.
Упражнението започна в девет. Когато всички жени показаха, че са опитни във впрягането, карането и подреждането в кръгове, Стив каза, че е време за следващия им урок: справяне с бегълци, бягства и успокояване на уплашени впрягове.
Жените изпразниха една каруца от товара й, така че три от тях да могат едновременно да я управляват като един колар и двама помощници зад него. Останалите чакаха своя ред по групи, като им беше заповядано да внимават, а не да говорят.
— Мисис Джаксън, бъдете нашият пръв колар. Мисис Емерсън и мисис Мартин, вие двете бъдете ездачи. Аз ще изплаша впряга със стрелба. Обикновено изстрели на ездачи ги карат да препуснат. Щом един впряг потегли, другите винаги го последват. Водещите коли трябва да забавят впряговете си и да поемат контрол над тях възможно най-бързо. Правете каквото ви казвам.
Той говореше на всички едновременно, но само Луиз кимна със самодоволство.
— Ако отпуснете поводите, дръжте се за капрата, докато спра впряга. Вие ездачите, уверете се, че вашият колар, няма да падне долу. Грабнете оръжие или наръч дрехи, за да го запазите горе. Дръпнете го назад в каруцата с вас, ако е необходимо. Някакви въпроси?
Не бяха зададени никакви, така че скаутът ги попита дали са готови да тръгнат.
Луиз му изпрати доверчиво кимване. Ръби и мисис Мартин се прегърнаха преди дивото препускане.
Стив извади пистолета си и стреля няколко пъти край мулетата и куршумите изсвистяха край
