— Мама вярваше, че този човек я обича и че след време ще се ожени за нея, но това не се оказа истина. Може би точно затова и не се е опитала да се разведе — оставила си е отворена вратичка, в случай че й се наложи да се върне тук. Колкото повече израствах, толкова повече се превръщах в досадница за лорда. Когато станах на тринайсет, той плати издръжката ми в един пансион в Лондон. След това имах малко възможности да се виждам и с двамата. Но в пансиона не беше лошо. Научих се да бъда дама и получих добро образование. Имах чудесна приятелка, която беше пристигнала от Джорджия — тя ми стана като сестра. Двете се върнахме в Америка заедно с един и същи кораб. Когато мама почина пред февруари, перът ми спря издръжката. И когато по-късно преглеждах вещите й, открих сред тях достатъчно пари, за да си платя пътуването до Далас. В сандъка й намерих и едно писмо от вас, татко, с което я молите да ме изпрати у дома или сама да ме доведе.
Джини видя, че мъжът пред нея изведнъж пребледня, като че ли изплашен от мисълта за това какво още имаше в това писмо. Тя се съмняваше, че той помни съдържанието на всяко писмо, което бе написал, затова му каза какво бе прочела и той се отпусна. Би искала в това писмо да бе прочела за тайната, която той се опасяваше, че бе научила, защото неговата реакция й показа, че има някаква ужасна загадка, която трябва да бъде разрешена.
— Исках да се срещна с вас, затова пристигнах тук. Предполагам, че от време на време мога да бъда също така импулсивна и безразсъдна като мама.
— Постъпила си правилно, Джоана. Взела си най-мъдрото решение. Доволен съм.
— Беше малко страшничко, когато акостирахме в Савана и видяхме какво е направила войната в Америка през време на дългото ми отсъствие. Мистър Ейвъри изглеждаше толкова добър и надежден. И това беше единственият начин, по който можех да се добера до Тексас. Страшно бе и пътуването с дилижанса от Форт Смит. Не смеех да ви телеграфирам от който и да е град, защото се опасявах, че ще ми заповядате да не идвам.
— Как си могла някога да си помислиш, че не съм те обичал и не те искам?
Джини реши да се опре на своите чувства и безпокойства по отношение на собствения си баща, за да намери правилния отговор:
— Измина толкова време, откакто сме разделени. Аз дори не ви познавам и не знаех, че сте писали и до мен.
— Е, разполагаме с останалата част от нашия живот, за да се опознаем. Ние сме заедно, Джоана, и аз никога няма да допусна нещо да ни раздели отново, обещавам ти това. Надявам се, че не ме обвиняваш за това, че майката ти беше зла и слаба. Знам, че ме беше намразила и искаше да ме напусне. Не можех да се разведа с нея и да се отрека от теб, така както тя го направи с мен. Надявах се, молех се тя да дойде на себе си, да разбере какво е оставила тук и да се върне.
От името на Джоана и на себе си, Джини отговори:
— Знам, че е така. Ужасно е за една дъщеря да израсне, без да познава баща си.
Бен довърши изстиналото си кафе и се усмихна.
— Този разговор беше дълъг и изморителен и за двама ни. Мисля, че сега трябва да си починеш след дългото пътуване. Ще говорим пак довечера, утре и още много дни.
— Прав сте, татко. Изморена съм и разговорът беше труден — Джини стана и си тръгна, след като се усмихна на Бен и Нан, която не беше продумала нито дума по време на мъчителния разговор.
Влезе в стаята на Джоана и се огледа. Мебелите от черешово дърво бяха изкусно изработени. Дъските на пода бяха излъскани, а центърът на стаята беше покрит с килим на цветя. Постелката на леглото, стола и завесите бяха в същите пастелни нюанси на зелено, синьо и розово върху слонова кост. На шкафчето лежаха сребърен гребен и четка, ваза с цветя и бутилки с одеколон. Маслената лампа беше със стъкло, духано на ръка, а от двете страни на огледалото над ниската тоалетна масичка имаше месингови канделабри. Една чудесно подредена стая и на Джини й се прииска Джоана да можеше да я види и да й се наслади.
Тя се изтегна на удобното легло с надеждата, че най-тежката част от измамата е приключила. Нито за миг Бен или Нан не я бяха погледнали със сянка на съмнение. Беше изненадана, че и на двамата не им мина мисълта, че би могла да е изпратена от Стела, за да отмъсти или да изкопчи пари. Те я бяха приели с отворени обятия и това караше Джини да се чувства виновна. Отсега нататък й трябваха съвсем ясни доказателства, за да може да вземе окончателното си решение, но трябваше да работи бавно и внимателно, за да не събуди подозрения. Но имаше и още едно препятствие, което трябваше да преодолее — Стоун. Надяваше се, че ще заблуди и него с лекотата, с която се бе справила с Бен и Нан. Все пак, като се отчиташе колко би му струвало завръщането на неговата „сестра“, той можеше и да не изпита възторг от пристигането й.
Джини легна настрани, без да затваря очи. Като че ли онова, което бе видяла и научила, трябваше да я убеди, че Бен е обичал дъщеря си през цялото време и гледа с огорчение на миналото. Тя стана от леглото и отиде при шкафчето. Прегледа всяко чекмедже и всеки подарък, който Джоана така и не получи и за който дори не подозираше. Трагичността на случилото се предизвикваше болка в сърцето на Джини. Имаше кукли и други детски играчки. Но имаше огърлици, шалове, красиви панделки, книги, комплект за писане, скъпи принадлежности за писмена работа, чантички, извезани с мъниста, брошки и още много други неща, подходящи за дъщерята на един богат родител. Ако Джоана беше получила макар и един от тези подаръци, тя несъмнено би изпаднала в екстаз. Беше жестоко и грозно от страна на Стела да лиши дъщеря си от тях. Беше проява на егоизъм и страх от страна на Бен да не направи нищо, за да ги получи тя. Колко ужасно се оказваше да стоиш по средата между двама враждуващи родители. И все пак Джоана не беше за съжаление главно благодарение на Вирджиния Марстън. Двете не биха могли да се обичат повече и да се чувстват по-близки дори ако бяха сестри. Още веднъж Джини изпита съжаление за тежката загуба на приятелката си.
Трябваше да потисне онова желание да нарани Бен, така както той бе наранил Джоана. Каква ли беше истината за Бен и Стела, какво криеше миналото? Наистина ли той обичаше и искаше Джоана? Беше ли тя за него нещо повече от поредната вещ, която иска да притежава? Ако не беше онази монета, заклещена в ъгъла на сандъка на Стела, двете с Джоана никога нямаше да научат, че баща й се бе опитвал много пъти да се свърже с нея и да я повика при себе си. Беше ли излъгала Стела, когато споменаваше, че Бен се е държал грубо? Възможно ли бе да се повярва на една жена, която бе живяла години наред в открит грях и която бе заплашвала мъжа си със скандал? От друга страна, можеше ли да се вярва на един мъж, който бе позволил да му отнемат дъщерята само и само за да избегне скандала? И можеше ли подобен човек да бъде уважаван? Кой би повярвал, че този Бен, с когото тя току-що се бе запознала, би могъл да бъде жесток към жена си и едно бебе? Но Бен се беше изплашил толкова от заплахата, че се бе отказал от единственото си дете.
Следващите четири дни изминаха много по-бързо и по-лесно, отколкото Джини си беше представяла. Животът в ранчото беше интересен. Започна да харесва Бен, Нан, надзирателят Бък Питърс и всички работници. Беше очевидно, че всички се възхищават на Бенет Чапман и го уважават. Тя изпитваше наслаждение да язди из ранчото, да се учи на нови неща, да опознава бащата на Джоана. И колкото по-
