измъквания. Да оставим това сега, чувам, че Джоана слиза.

— Добре, татко, още един, последен шанс — той почувства нужда да пийне нещо силно, за да се успокои след трудния разговор и преди да се събере отново със „сестра“ си.

Когато Джини влезе в стаята, тя видя един мъж с гръб към нея и с наведена глава, който си наливаше чаша уиски от масичката с напитките. Стегна се, защото се досети, че това трябва да е Стоун и че трябваше да посрещне ново предизвикателство с ролята си.

— Брат ти се върна, Джоана. Стоун, помниш ли сестра си…

Мъжът се обърна и челюстта му увисна. Тъмните му очи се разтвориха широко от удивление, а след това се свиха подозрително. На каква се правеше сега? Как беше разкрила така внимателно пазената от него самоличност? Какво искаше от неговото семейство с безочливия си опит за поредната измама? Може би се опитваше да го изнуди да се ожени за нея, защото я обезчести? Жените измислят такива неща. И преди реши дали да я разкрие или не, той прошепна:

— Ана Ейвъри, какво правиш тук?

Джини пребледня и се разтрепери. Сърцето й лудо заби. Устните й се разтвориха. Погледът й падна на двата колта с монограмите „S.C.“ на дръжките им: но не вместо Стив Кар, а вместо… Стела или беше излъгала или бе сбъркала възрастта на Стоун, той не беше на двайсет и пет! Как само я беше заблудил! Беше я накарал да изпита съчувствие към него, защото бил самотник, безпаричен скитник, никому ненужно копеле! А тя го беше обикнала, беше му повярвала, беше му се отдала! А той е бил просто като баща си — един безскрупулен използвач на жените! Беше й разказал тези лъжи, за да оправдае изоставянето й, след като те… О, Небеса, ами ако тя наистина беше Джоана…

— Ти си Стоун Чапман, осиновеният син на Бен? Значи си ме излъгал, нещастно… — гняв и възмущение я задавиха и попречиха да произнесе последната дума. Как бе могъл да бъде толкова жесток и студен?

— Вие двамата изглежда се познавате отпреди — отбеляза Бен.

Стоун и Джини погледнаха озадачения Бен, забравили за присъствието поради изживения шок. И двамата се питаха какво да кажат и да направят сега.

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Да, татко. Той е човекът, за когото ти разказах — най-сетне продума Джини. — Тъкмо той ме спаси от онези разбойници, когато се преструвах, че съм дъщерята на Чарлз Ейвъри. Представи се като Стив Кар и аз му повярвах, повярвах на всяка една негова дума.

Стоун забеляза, че неговото присъствие и новината, която току-що бе научила, предизвикаха у нея най-искрено удивление. И все пак не му се искаше да й се довери, нито пък беше склонен да й повярва. Спомни си как го бе поканила вкъщи, но не бе и подозирал, че тя е имала предвид неговия дом. „Не, това не е Джоана Чапман, не може да бъде Джоана, тревожно си мислеше той. Това сигурно е поредният трик.“

— Преструвала си се, че си дъщерята на Ейвъри? — повтори той с подигравателен тон. — Искаш да кажеш, че не си Ана Ейвъри?

Бен се засмя и рече:

— Разбира се, че не е, синко. Това е Джоана. Тя ми разказа за всичко, което заедно сте преживели, докато се е опитвала да дойде тук, при нас.

Стоун впери смразяващ поглед в младата жена. В очите й се четеше само… страх и болка. Но, ако иска да го прелъсти, защо ще се представя за негова сестра? О, ами да, нали всички знаят, че той е осиновен. Дали пък не е замислила да се намъкне в семейството му, да се ожени за него и след това да признае измамата? Ами ако истинската Джоана се върне и я разобличи? И все пак тя изглежда толкова уплашена, толкова уязвима. Сигурно си мисли, че той я е измамил. Вероятно малката мошеничка не е знаела, че Стив Кар и Стоун Чапман са едно и също лице. Дали пък да не се направи, че й вярва и да се възползва от нейното благоразположение? Не, не би могъл да го стори, защото имаше една съществена подробност, една тайна, за която тя дори и не подозираше. Би могъл да я има само, ако я разобличи и ако изобщо може да й прости за лъжата.

— Наистина ли ти разказа за всичките ни преживявания, татко? — най-сетне продума Стоун.

— Да — отвърна Бен, без да подозира нищо за отношенията им и набързо обясни на сина си причините, поради които тя е напуснала Англия и как точно се е добрала до вкъщи. — Бог да те благослови, благодарен съм ти, че си й спасил живота. Поемайки риска да се представи за Ана Ейвъри, тя не е очаквала, че на главата й ще се струпат толкова неприятни изненади. Щастлив съм, че си бил там, за да й помогнеш. Предполагам, че тогава си действал по една от твоите тайни задачи. Слушай, Стоун, опасно е да работиш като специален агент към Министерството на правосъдието. Защо не се откажеш от тази работа? Върни се в ранчото. Имаме нужда от теб, синко. Е, няма ли да прегърнеш сестра си?

Последната дума се заби като нож в злощастното сърце на Стоун. След като чу разказа на Бен — съдържащ подробности, известни само на истинската Джоана — той не можеше да се самозалъгва повече. Когато бе казал на служителя от хотела, че е неин брат, той нямаше ни най-малка представа, че това ще се окаже истина. О, Боже, та той се бе любил със собствената си сестра! Слава Богу, че тя не знае истината. Джоана смяташе, че той е осиновен, че няма кръвна връзка с него, така че тя въобще не съзнаваше какво са направили… Но ако Стела й е казала истината, тя сигурно се е ужасила, като е разбрала кой е всъщност Стив Кар.

Докато Бен се впускаше в пълни подробности около приключенията им, Стоун не го слушаше, тъй като историята му бе вече прекалено добре позната. Беше огорчен и разгневен от факта, че след като най-сетне се бе влюбил, трябваше да научи, че жената, която обича, е негова сестра и че не е възможно да прекарат остатъка от живота си заедно. Трябваше да намери начин и да забрави греховните чувства, които изпитваше към нея. И, което е по-лошо, ако тя не знае истината, а той се молеше да е така, не би могъл да й обясни защо трябва да отхвърли любовта й. Ако се е върнала вкъщи, за да отмъсти или за да иска пари, то алчността и омразата й са съсипали и нейния, и неговия живот. Ех, ако се бяха доверили повече един на друг, ако и двамата бяха разкрили истинската си самоличност, преди да отидат твърде далече! Вината беше негова, защото тя няколко пъти се бе опитала да му признае истината за себе си, но той я бе възпрял. Проклинаше жестоката съдба, която им бе изиграла лоша шега. Как би могъл да се примири с това, което бе сторил? Как би могъл да спре да я желае? Как би могъл да забрави, че тя иска да бъде с него, че го обича и че вероятно ще бъде съкрушена от кошмарната истина? Какво ли си мислеше тя в този труден момент?

Разкъсвана от съмнения и въпроси, Джини също не слушаше Бен. Как би могла да разкрие истината пред човека, когото обича и пред неговия заблуден баща? А може би гневът им ще заглуши болката от новината за смъртта на Джоана? Страхуваше си, че и двамата мъже ще поискат да си отмъстят и тя може да бъде арестувана за измама. Ех, ако бе казала на „Стив“, че истинското й име е Вирджиния Марстън. Но тогава пък Стоун щеше да я разобличи пред баща си и тя щеше да се окаже в още по-неблагоприятно положение. Не, все още не биваше да си признава истината, защото нито познаваше, нито имаше доверие в човека, когото обичаше, макар че много й се искаше да успокои някак си Стоун. Щом тръгне за Колорадо, ще му остави писмо, в което ще обясни всичко и ще му се извини. Стоун не беше от тези, дето лесно се мамят, и тя много добре знаеше това. След превъплъщенията й в Ана и Джоана, той щеше да я помисли за лъжкиня и алчна мошеничка, едва ли би й повярвал, че го обича.

Ако Стоун наистина изпитваше някакви чувства към нея, той би се държал по съвсем различен начин в този момент. В крайна сметка, след като е осиновен, той не би трябвало да я отбягва. Освен ако не може да се примири с думата „сестра“ и се тормози от факта, че е съблазнил дъщерята на осиновителя си. Но те не са извършили кръвосмешение! Нали не са кръвни роднини, нали всъщност Джоана и Стоун не са брат и сестра? А може би не му се нравеше, че „Джоана“ се е върнала и той ще трябва да дели с нея любовта и парите на Бен. Може би не я обича и се страхува, че тя ще предяви някакви претенции към него. Дали пък не е наранила гордостта му, като го е излъгала? Сигурно вече се съмняваше в искреността на чувствата й. О, как копнееше тя да му разкрие истината, но нещо в държанието на Стоун я караше да мълчи. Независимо от всичко, което й бе сторил, тя все още го обичаше и желаеше! Имаше толкова много неща, които искаше да му каже, но не и в присъствието на Бен. Тя трябваше да говори насаме със Сти… Стоун. Как би могъл да я презира, след като самият той е лъжец и измамник!

Възвърнала самообладанието си, Джини рече:

Вы читаете Среднощни тайни
Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату