казала коя съм, но скоро ще му мине. Мислехме си, че сме станали приятели и въпреки това продължавахме да се мамим един друг. Предполагам, че просто и двамата сме се страхували да разкрием тайните си.
Бен не успя да прикрие тревогата си.
— Вие двамата не сте… Имам предвид, че не сте си допаднали прекалено много, нали?
Джини се престори на развеселена и се засмя.
— О, не, татко. Стоун се държа твърде студено и дори грубо с мен, но все пак е симпатичен човек. Харесва ми. Надявам се, че ще се задържи повече време тук и ще можем да се опознаем.
— Дано! Преди отношенията ни не бяха особено добри, но сега сме готови да изгладим недоразуменията.
— Чудесно, татко. И двамата го заслужавате.
Няколко минути по-късно Бен предложи да седнат на масата. Нан влезе в трапезарията.
— Стоун си тръгна, Бен — осведоми го тя. — Замина. Каза да не се притесняваш. Ще се върне след седмица-две.
— Замина, без да каже и дума — промърмори Бен.
— А как е той, добре ли е?
Нан се усмихна и се опита да го успокои:
— Нищо му няма Бен. Просто не искаше да се сбогува с вас двамата. Разполагаше с твърде малко време. Работи по някаква изключително важна задача. Бързаше много, но обеща скоро да се върне — наблегна тя.
— Хайде, вечерята е готова.
Джини все пак си наложи да хапне от вкусното ядене и да води непринуден разговор. Не можеше да проумее защо Стоун е побързал да си тръгне. Вероятно е искал да избяга от нея. „Изкушение или разкаяние?“ — питаше се тя. А може би е решил, че и двамата имат нужда от време, докато свикнат и приемат истинската си самоличност? Е, поне беше казал, че скоро ще се върне. Тогава тя би могла или да му въздейства по някакъв начин, или да му признае истината и да си тръгне.
Когато най-сетне приключиха с вечерята, на Джини й се прииска да остане сама. Усещаше, че Бен и Нан са някак странно напрегнати, въпреки че не го показваха. Реши, че има нещо нередно, защото и двамата бяха тъжни и притеснени. Не отваряха дума за Стоун. Дали наистина той не живее тук? Дали наистина двамата мъже не са се разбирали помежду си? Дали завръщането на истинското дете — другият наследник на ранчото — не е причинило още повече неприятности? А може би Стоун е оставил на Нан съобщение, което да предаде на Бен.
— Ще ти помогна да почистиш масата, Нан. Твърде изтощена се чувствам тази вечер. Толкова много неща се случиха днес.
— Лягай си, Джоана. Аз ще помогна на Нан.
Джини се престори, че приема с готовност предложението, но нетърпението му да се освободи от присъствието й събуди нейното любопитство. Видя, че Бен стана от мястото си, за да помогне на необичайно притихналата жена. Притисна се до стената, за да подслуша разговора им.
— Защо Стоун си тръгна толкова бързо, Нан? Разстроен ли беше?
— Чух какво си казахте двамата, преди Джоана да дойде при вас. Това е жестоко спрямо него, Tsine — подчерта тя. Нарече го „любов моя“ на езика на апахите — нещо, което правеше винаги, когато бяха сами. — Трябва да се сдобрите. Трябва да си простите, да проявите разбиране и търпимост един към друг. Той е твой син, Бен. Съвсем естествено е желанието му всички да узнаят истината. Дотук животът му премина в лъжа. Хората не смеят да се подиграват в лицето на Стоун Чапман, но го правят зад гърба му. Ако не беше го осиновил, те нямаше да му позволят да седи с тях в една и съща стая. Хората мразят апахите. Та нали затова ти не посмя да се ожениш за мен и да признаеш нашия син. Той има нужда от теб, Бен, от твоята любов и съчувствие. Той е почти съсипан от огорченията, които е бил принуден да изживее. Сега ти подава ръка, отвърни му със същото преди да е станало твърде късно.
Джини не можеше да повярва на ушите си — значи Стоун е дете на Бен и Нан, и Бен е осиновил собствения си незаконно роден син. Нан не е испанка, а индианка от племето на апахите и в жилите на Стоун тече индианска кръв. Той е знаел истината и е искал баща му да го признае официално за свой син. В следващия миг очите на Джини се разшириха и сърцето й подскочи. О, Боже, значи Стоун и Джоана имат един и същи баща и той го е знаел. Помислил си е, че се е любил със…
— Дали Джоана знае за Стоун? — разтревожен попита Бен.
— Едва ли, Tsine, освен ако Стела е била достатъчно жестока, за да й го каже.
— Стела е жестока, коравосърдечна и отмъстителна. Щом научи за теб и Стоун, тя открадна дъщеря ми. Заплаши ме, че ако тръгна подир Джоана, ще предизвика ужасен скандал. О, Боже, как ми се искаше да си взема обратно момиченцето. Обичах я, имах нужда от нея, тъй както от Стоун. Защо не предизвиках Стела? Защо се поддадох на шантажа й? Защо позволих Джоана да страда през всичките тези години? Защо причиних толкова мъка на Стоун? Аз съм един себелюбив страхливец, Нан. Трябваше да се оженя за теб и смело да изляза срещу всеки, който посмее да презира моето семейство. Как можах да бъда такъв заслепен глупак? Как можах да повярвам, че съпругата ми трябва да е бяла жена с благороден произход? Донякъде и аз съм виновен, че Стела беше толкова зла и порочна.
— Не, Tsine, тя си беше такава още преди да се ожените.
— Ако Джоана разбере, че Стоун е наш син, тя ще ме намрази и аз отново ще я загубя. Ще си помисли, че Стела с право е напуснала един мъж, който е влюбен в друга жена и има дете от нея.
— Но когато Стоун се роди, ти все още не беше женен за Стела.
— Така е, но ти и аз винаги сме се обичали — и преди, и след сватбата ми със Стела. Джоана няма представа какво зло е майка й. Щом разбра, че не може да има други деца, Стела не ме допусна повече до себе си, но това не се отнасяше за чуждите мъже. Колко пъти ми се е присмивала, когато я разобличавах в безкрайните й изневери. Флиртуваше и се държеше като проститутка, но беше достатъчно умна да не го прави пред неподходящи хора. Какво ли не опитах, за да си взема дъщерята — заплаших я, че всички ще научат за нейната безнравственост и дори се опитах да я подкупя. Едва ли толкова е искала Джоана да остане при нея, тя просто нарочно не ми даваше детето. О, Боже, тази жена наистина беше жестока. Донякъде съм щастлив, че вече е мъртва. Не бих могъл да разбия сърцето на дъщеря си, като й разкажа всички тези неща. Но, ако не го сторя, тя никога няма да разбере за теб и Стоун, нито пък защо не съм я потърсил през всичките тези години.
— Нима се страхуваш, че Стоун може да й го каже? Не, Tsine, той не би го направил. На него му е ясно защо не можем да разкрием истината.
— Така ли мислиш, Нан? Но това не е честно спрямо него.
— Ти си му завещал половината от ранчото. Дал си му името си.
— Нима това е всичко, което един баща може да направи за сина си?
— Стоун е мъж, Tsine, силен, смел и умен мъж. Преди да си тръгне, той ми каза, че е готов да се примири със сегашното си положение.
— Но ти го чу какво ми говореше преди. Защо е променил решението си?
— Ако признаеш публично, че Стоун е твоят незаконно роден син, той ще бъде опозорен до края на живота си. Нашата греховна любов ще излезе наяве. Той искаше само да разбере дали го обичаш достатъчно, за да поемеш този риск. Твоята готовност напълно го удовлетвори. Стоун ми обясни, че за всички нас ще бъде твърде болезнено и безсмислено да разкрием истината. Съвсем настойчиво те моли да не споменаваш нищо пред Джоана. Каза, че няма нищо против до края на живота си да си остане твоят осиновен син.
— Но дали аз съм доволен от това положение, Нан? Стела го мразеше, защото знаеше колко много го обичам. Презираше го, защото в жилите му тече индианска кръв. Много пъти се е опитвала да ме принуди да изгоня „това малко индианско сираче“. Точно така го наричаше! Тя не възразяваше срещу твоето присъствие, защото ти добре й служеше. Ревнуваше всеки миг, когато аз и Стоун сме заедно.
— А имаше много такива моменти, любов моя, Стоун беше твоя сянка.
— Толкова много ме обичаше преди да научи за моята измама.
— Той все още те обича. Иначе не би се връщал у дома.
— Всеки път, когато си тръгне, усещам, че ужасно много ми липсва. Надявам се, че този път ще се върне завинаги. Дано се разбират двамата с Джоана.
