— Мистър Ейвъри наистина има дъщеря на име Ана, Стоун. Би трябвало да знаеш защо напуснах Форт Смит, ако си се върнал там и ако са ти предали писмото ми.
— Точно това направих, но ти пък не си получила моето писмо. — Той го извади от джоба си и й го подаде. Веднага разбра, че направи грешка и събуди любопитството на Бен, но вече беше късно да го издърпа от ръцете й. — Джейк Купър трябваше да ти го предаде, но така и не успя, защото му възложиха някаква спешна задача. Няма значение, вече си вкъщи, жива и здрава.
Джини бе развълнувана и изумена от факта, че той й бе оставил съобщение. Нямаше търпение да го прочете. Мушна го в джоба на роклята си и каза:
— Ще поговорим по-късно. Имаме да си кажем толкова много неща.
Стоун веднага разбра за какво става дума, но не би могъл да го позволи, все още не. Ейвъри я бе измамил и тя бе потърсила утеха в Стоун в момент, когато бе уязвима и скърбеше за майка си, а не за най- добрата си приятелка, както му бе казал Чарлз.
— Ще имаме достатъчно време да поговорим по-късно.
— Може би довечера, синко — обади се Бен.
Стоун се вцепени от отчаяние, доловил намека в тона и погледа на баща си. Не, Джоана не бива да разбере, че са съгрешили пред Бога и закона, отдавайки се на взаимните си страсти. Ще трябва да убеди баща си никога да не разкрива общата им тайна. Не биваше да се поддава на чувствата си, трябваше да обуздае пламналото си желание. О, Бог да му е на помощ, та той все още обичаше тази жена и мечтаеше да се люби с нея!
— Не, татко, сега не му е времето да обсъждаме такива лични неща. Може би някой друг ден. По-добре да не ровим в миналото.
— Както кажеш, синко — смутено, но с чувство на облекчение отвърна Бен. — Може да си побъбрите двамата, докато кажа на Нан да сложи още една чиния на масата. Радвам се, че си дойде, синко. Сега сме истинско семейство.
След като Бен излезе от стаята, Джини и Стоун впериха поглед един в друг.
— Защо ме излъга? — попита тя. — Може би само, за да ме прелъстиш и сетне да избягаш, защото си мислиш, че си прекалено огорчен и озлобен, за да се обвържеш с мен или с някоя друга жена? Тук ти се радваш на любов, семейство и добър живот. Наговори ми всички онези неща само за да ти се отдам. Не си нито скаут, нито наемен преследвач, ти си човек на закона, таен агент. Ти ме използва и сетне ме захвърли, Стоун. Защо?
Лешниковите й очи се напълниха със сълзи, той не успя да се сдържи, придърпа я в прегръдките си, като тихо й каза колко много съжалява. Разтреперана, тя се сгуши в него. Трябваше да бъде нежен, състрадателен към нея, трябваше да я утеши, без да признава любовта си. Изненадан от самия себе си, Стоун за първи път разбра, че е способен да обича, че има чест и съвест.
— Никога не съм се отнасял така с жена и не съм имал намерение да те обидя. Харесвах Ана Ейвъри, но не исках да бъда измамен, много пъти се опитвах да ти го обясня. — Беше мъчително за него да я лъже, да й причинява страдание, да я докосва без да я целува, да овладее страстното си желание. — Истина е, че съм незаконно роден. Баща ми не ме е признал и фактът, че Бен ме е осиновил, не може да компенсира огорчението ми. Аз не живея тук. Двамата с Бен не се разбирахме и дойдох само, за да изгладим недоразуменията си… Сетне трябва да замина… защото имам друга работа.
Джини сякаш не схващаше напълно смисъла на думите му. Трябваше да го накара да се изрази по-ясно и тогава да реши как да му признае истината.
— Ти не разбираш, Стоун. Вината е моя. Трябваше да ти кажа коя съм. За нас все още има надежда, ние не сме кръвни роднини. Искам да бъда с теб.
Разкъсван от противоречиви чувства, Стоун с усилие се отдръпна от нея. Целият гореше от любов и желание. Трябваше да сложи край на тази история, тук и сега.
— Прости ми, Джоана, но не може да има нищо между нас. Аз наистина те харесвам и за мен беше удоволствие да бъда с теб, но това е всичко. Не бих могъл да те обикна. Взаимните ни хитрини бяха болезнени и ни струваха твърде скъпо. Трябва да забравим това, което се случи между нас, и ти обещавам, че то няма да се повтори. Ако не ти, а някой друг ме бе измамил, сигурно щях да го убия. Нищо не ме разгневява така, както лъжите и преструвките. Ти си красива жена, Джоана, и дяволски привлекателна и аз не можах да устоя на изкушението да те любя. Но не биваше да го правя.
— Значи ти не изпитваш към мен това, което аз изпитвам към теб, така ли?
— Да, така е — едва-едва отвърна той — и съжалявам за това. Нямаше как да ти кажа кой съм и какъв съм, но щях да се върна във Форт Смит и да ти призная истината. Въпреки че те излъгах, не ми се искаше да страдаш заради мен. Налагаше се да изпълня задачата си докрай. Трябваше да съм сигурен, че ти не си замесена, защото в противен случа би могла да ме издадеш на други членове на ку-клукс-клан. Усещах, че нещо те мъчи, но така и не разбрах какво е то. Ако можех да променя това, което се случи между нас, бих го направил. Себелюбиви глупаци като мен не струват и пет пари. Ти страдаше за майка си, знаеше, че рано или късно ще те уличат в лъжа и се обърна към мен, защото си смятала, че можеш да разчиташ на мен. Аз не съм мъжът, когото ти заслужаваш.
Отчаяна, Джини реши да направи последен опит да го развълнува и трогне.
— Не е вярно. Съдбата ни срещна отново и това е някакво предзнаменование. Ние можем да разрешим този проблем. Обичам те, Стоун. Обичам те и те желая още от онзи пръв ден в Джорджия. Каквото и да стане с нас, аз винаги ще те обичам. Ти не си и никога няма да ми бъдеш брат. Искам да сме заедно до края на живота си.
Стоун се престори, че е сърдит и рече:
— Ако е така, Бог да ни е на помощ.
— Знам, че имаш причина да не ми вярваш, защото съм те лъгала преди, но кълна се, аз наистина те обичам.
— По-добре да ме забравиш — рече той повелително. — Забрави това, което се случи между нас.
Джини го погали по бузата.
— Не мога, а и не искам. Обичам те.
Докосването й го смути и той отстъпи крачка назад.
— Тогава лошо ни се пише, Джоана. Никога не съм искал да те нараня, не искам да го правя и тази вечер. Скоро ще разбереш, че аз не съм подходящият мъж за теб. Не изпитвам никакви чувства към теб. Исках само да те любя и нищо повече. Не споменавай пред татко, че ме обичаш и че двамата с теб… Ако го сториш, ще си тръгна и никога повече няма да се върна. — Така или иначе той имаше намерение да си тръгне тази вечер, за да бъдат далече един от друг.
Джини потрепера, като чу жестоката му закана и все пак нещо я караше да се съмнява в думите му.
Бен се върна, погледна навъсените им лица и рече:
— Нан каза, че вечерята ще бъде готова след двадесетина минути.
Тя му бе казала още, че е чула стъпките на сина си и че е подслушала разговора им.
— Искам да видя леля Нан… за малко — обади се Стоун. — Ще поговоря с теб по-късно, татко. И с теб, Джоана. Радвам се, че и двамата ви виждам отново.
Стоун излезе от стаята и отиде да види майка си, преди да си тръгне.
Бен забеляза безпокойството на Джини и се усмихна.
— За какво си приказвахте със Стоун? И двамата изглеждате малко напрегнати. Да не би да имате някакви неприятности?
— Не, татко. Имахме само един малък спор, преди той да напусне Форт Смит. Не го обвинявам. Той смяташе, че аз съм Ана Ейвъри и че съм замесена в онзи случай с ку-клукс-клан. Сърди се, че не съм му
