— Ни най-малко. Тя не ви мразеше. Искаше да си дойде вкъщи, но не можа и изпрати мен. Всичко, което ви разказах за нея и за Стела, е самата истина.
— Малко изпитание, а? Ще й пиша веднага да се прибере у дома.
— Не можете, сър. Джоана е… Тя е… Тя почина на тринадесети март в Савана малко след като пристигнахме от Англия.
Бен скочи от стола, настъпи вестника, който прошумоля под краката му, и се приближи към Джини. Сграбчи я за ръцете и я погледна право в очите.
— Защо ме лъжеш, Джоана? — разгневено попита той. — Заради Стоун? Не можеш заради греховната си любов да се преструваш, че не си моя дъщеря!
На Джини й се искаше да се отскубне от желязната му хватка и умолителния поглед, но дори не се опита да го стори.
— Аз съм Джини Марстън, сър, кълна се в това. Нека да ви кажа всичко, което знам, и сетне ще го обсъдим. — Тя го поведе към канапето и му помогна да седне. Краката й трепереха, строполи се до него на канапето и се обърна с лице към слисания човек. Бавно, внимателно и със съчувствие, тя започна да му разказва историята си. — Това е истината, мистър Чапман — завърши тя. — Обичах я като сестра и се постарах да изпълня желанието й. Не искам да ви заблуждавам повече. — Тя се изправи и погледна към Бен. — Веднага ще си тръгна. Нямах намерение да ви причинявам мъка, но не мога да остана тук и да се преструвам, че съм ваша дъщеря. Трябва да намеря собствения си баща и се моля на Бога той да е все още жив.
— Ах, ти лъжлива подла вещице — извика Бен, целият сгърчен от болка. — Как можа да бъдеш тъй жестока с мен? Моята Джоана никога не би постъпила така с баща си. След смъртта на моето дете, ти си решила да дойдеш тук, за да измъкнеш парите ми. И сега правиш тези признания само защото си разбрала, че Стоун ще те разобличи и ще те убие.
— Не, Бен — обади се Нан и се приближи с бързи стъпки към тях. — Ако Джини не беше дошла тук, ти никога нямаше да се докоснеш до света на твоята Джоана. Нима не виждаш колко много си приличат те? Аз й вярвам. Ти си длъжен да я разбереш и да й съчувстваш, защото тя е изпълнила последното желание на Джоана и сигурно не й е било никак лесно. Ти си длъжен да й повярваш, защото тя беше искрена с теб. Ако е искала нещо от теб, тя щеше да продължи двуличната си игра.
Изтерзан и страдащ, Бен продължаваше с обвиненията си:
— Тя си мисли, че ще се докопа до ранчото ми чрез моя син, като се ожени за него и получи каквото си иска.
— Това не е вярно, сър. Не ми трябват нито парите ви, нито ранчото. Аз искам Стоун, защото го обичам. Намразете ме, ако трябва, може би това ще ви помогне да приемете по-леко смъртта на Джоана. През всичките тези години Стела я лъжеше, но въпреки това Джоана ви обичаше и копнееше да дойде при вас. За мен тя беше най-прекрасният човек на земята. Вие щяхте да бъдете горд с такава дъщеря. — В очите на Джини се появиха сълзи, които бавно се търколиха по зачервените й страни. — Тя ужасно ми липсва. Ако не бяхме заедно, надали щяхме да оцелеем през всичките кошмарни години в училище. Тя… — Джини не успя да се овладее и даде воля на сълзите си, а сърцето й се късаше от мъка.
Нан я прегърна и се разплака, защото повярва на всяка нейна дума. Тя изведнъж осъзна причината за мрачното настроение на Стоун и бягството му от къщи: нейният син обичаше и искаше да бъде с тази жена. Джини бе разнежила сърцето му и бе излекувала ранената му душа. Пътищата им често се бяха кръстосвали, защото двамата бяха предопределени един за друг. Не биваше повече да живеят в лъжа, защото това щеше да донесе на всички само болка и страдание. Великият Дух покровителстваше Стоун и го водеше към единствения верен път — пътят към любовта на Джини и помирението с Бен.
— Тя би била щастлива тук — продума Джини. — Сърцето ми се сви от мъка, когато влязох в стаята й и видях подаръците, които сте й купили. Едва ли имате представа колко щастлива би била Джоана, ако бе получила поне един от тях. Тя би се зарадвала дори и на едно писмо, на една дума, на една среща с вас. Познавам Стела много добре и напълно ви вярвам за всичко, което казахте за нея. Тя беше жестока и безскрупулна жена. Не съм казвала на Джоана, че не харесвам майка й, защото не исках да я нараня. Много бих искала Джоана да е жива, за да бъде сега тук, при вас. Не одобрявам постъпките ви в миналото, сър, но ви разбирам. Оженете се за Нан и бъдете щастлив. — Джини сметна за нужно да изрази мнението си. — Не обръщайте внимание на хорските приказки. Животът е прекалено кратък, за да се лишавате дори от един миг на взаимно щастие. Признайте публично, че Стоун е ваша кръв и плът. Той има нужда от това, сър. — Очите й отново се навлажниха, когато каза: — Имам чувството, че Джоана ни гледа и знае, че вие не сте я изоставили… А сега си тръгвам. Съжалявам, сър, наистина много съжалявам. Изглежда, че напоследък допуснах твърде много грешки в стремежа си да помогна на себе си и на другите. Ще оставя писмо за Стоун. Моля ви, предайте му го. Той заслужава да научи истината не от друг, а от самата мен.
Нан реши, че трябва да сподели с любимия си мислите, които малко преди това бяха обсебили съзнанието й:
— Помогни на Стоун да приеме по-леко истината, Бен. Това е единственият верен път към щастието на нашия син.
Бен съзнаваше, че тъкмо тази млада жена бе променила сина му. Заради нея Стоун се бе върнал вкъщи да се помири с него и бе говорил за деца и внуци. Да, той бе загубил любимата си дъщеря завинаги, но все още имаше син. Джини му харесваше, а и мотивите за измамата й бяха съвсем добронамерени. Нан беше права — Джини му бе дала частица от Джоана.
— Чакай! Не си тръгвай, Джини. Моля те, разкажи ми още за нея — добави той развълнувано.
Джини се обърна и погледна към страдащия човек.
— Ще ви кажа всичко, което знам. — Седна до него и започна от начало историята си — как се е запознала с Джоана, как са се сприятелили, за живота им в Англия и завръщането им в Америка. Уведоми го къде е гробът на Джоана и че тя е погребана под името на Джини. Помоли Бен да пренесе тленните останки на дъщеря си тук, в Америка. — Попитайте ме, каквото искате, сър, и аз ще се опитам да ви отговоря.
— Защо не си признахте всичко, когато Стоун дойде?
Въпросът бе твърде неочакван за нея. Джини се изчерви и отвърна:
— Всичко е толкова оплетено, сър. Споменах ви за нашите приключения, когато аз се представях за Ана, а той — за Стив. Влюбих се в него, но той е събрал в сърцето си толкова болка и огорчение, че не допускаше никого близо до себе си. — Джини разкри докрай чувствата си към Стоун, но не отвори дума за физическата им връзка, за която родителите му вероятно се досещаха. Сигурно те най-добре разбират силата и магията на любовта и страстта. — Когато го видях тук, реших, че ме е излъгал за тежкото си минало. Смятах, че нарочно ме е изоставил във Форт Смит. Оставил е писмо за мен у един свой приятел, но аз така и не го получих. След като онази вечер той ми го даде, от това, което бе написал, разбрах, че наистина ме обича. Но се държа твърде резервирано, като категорично отхвърли любовта ми. И сетне си тръгна. Срам ме е да си го призная, но онази вечер подслушах разговора ви с Нан. И тогава проумях: Стоун си е мислил… че се е влюбил в сестра си. Поне се надявам това да е причината за охладняването му към мен. Сигурно се е измъчвал и затова замина така внезапно. Стела не бе споделила с Джоана тази тайна, а и във вашите писма, които намерихме, не се споменаваше нищо за това. Опитвах се да ви дам колкото се може повече време с „Джоана“, но разбрах, че трябва да престана с тази игра, за да не наранявам повече никого. Аз ви харесвах и уважавах и в един миг ми се прииска никога да не ви признавам истината. Попаднах в собствения си капан и не знаех как да изляза от него. Сега, като се върна назад, разбирам, че тази двойна игра е жестока и безсмислена. Толкова бързо се развиха събитията, че не успях да обмисля постъпките си, но това не може да бъде извинение за мъката, която ви причиних. Трябваше да дойда тук, да ви кажа истината и да си тръгна. Признавам, че при вас се чувствах много щастлива. Опасявах се, че баща ми може да не е вече между живите и се изкушавах да остана тук, да се радвам на вашата любов и закрила. Но сега искам да открия баща си. Обичам го и той много ми липсва. Толкова се страхувам за него.
Сълзи проблеснаха в красивите й очи и тя с болка си призна:
— Може би причината за моето колебание и измама се крие в страха ми да отида до Колорадо и да разбера, че баща ми е мъртъв.
— Мога ли да ти помогна с нещо, Джини?
