— Като деца се разбираха. Каквото и да е говорила Стела, ти обграждаше с любов и внимание и двете деца.
— Заблуждавах се, че ако позволя на Стела да върви по собствения си път, тя ще стане по-милостива. Но уви, тя не се промени.
— Стела не можа да се примири, че обичаш мен, а не нея. Не можа да се примири, че не тя, а аз ти родих син. Тя беше горделива и суетна.
— Трябваше да я вразумя. Трябваше да я заключа в стаята й и да не й позволя да ми вземе Джоана.
— Ти не си способен да причиниш зло никому, Tsine, дори и на нея.
— Колкото и да я мразя и презирам, все пак съжалявам, че е свършила по този ужасен начин. Сигурен съм, че нейната безнравственост е оказала влияние върху дъщеря ни.
— Джоана ми изглежда добро момиче. Не се тревожи за нея. Тя доказа, че прилича на баща си, че е смела и силна като него. Също както и нашия син. Когато Стоун се върне, ние най-сетне ще бъдем истинско семейство. Обичам Джоана като собствена дъщеря. Радвам се, че най-после си е у дома.
— Какво бих правил без теб, Нан?
— Или аз без теб, любов моя?
— Сега, след като Джоана си е вкъщи, двамата с теб ще трябва да бъдем по-внимателни. Но един ден ще…
— Не говори за красивите мечти, преди да се сбъднат. Когато затихне омразата на моя народ, тогава ще мислим за общо бъдеще. Но напоследък нещата вземат лош обрат. Не бива да рискуваш името и дома си. Хората няма да купуват или продават добитъка на един човек, който е женен за индианка и чийто син има индианска кръв. Истината би могла да те унищожи.
— Вече не съм убеден, че е така. Стела я няма, аз съм свободен. Какво лошо има в това да се оженя за жената, която обичам, която цели тридесет години не съм спирал да обичам?
— И двамата знаем отговора, Tsine.
Джини най-сетне се добра до стаята на Джоана. Беше се осмелила да подслушва доста време, за да насъбере достатъчно информация, която щеше да й помогне да вземе окончателното си решение. Питаше се как е могъл Бен да не усети колко унижена и наранена се е чувствала Стела, когато е разбрала за любовната му история с друга жена — жената, която е споделяла техния дом и която е родила син на съпруга й. Отмъщението на Стела, макар и жестоко, е разбираемо, може би дори напълно естествено, като се имат предвид обстоятелствата. Джини се чудеше как Нан се е любила с мъж, който е бил женен за друга, как е могла да живее под един покрив със съпругата му. Как Стоун се е примирил с условията, поставени от измамните му родители, защото всъщност е знаел кой е баща му? И той ли е толкова себелюбив и алчен? Дали пък не си иска само своя дял от наследството? Носи името на баща си и всички го приемат като Стоун Чапман, но същевременно знаят, че е незаконороден.
Незаконороден… Нейният любим не я бе излъгал за болката и страданието, причинено от тази дума. И все пак той имаше късмет, че баща му го обича достатъчно много, щом го е осиновил.
Дали пък не избяга от нея, защото си мисли, че са брат и сестра? А може би наистина не я обича? Сякаш Стоун е свикнал да бяга от трудностите, вместо да се изправя срещу тях. Не би могла да го вини, защото раните му от миналото не бяха зараснали.
Минаха два дни и Джини чакаше Стоун да превъзмогне шока и да се върне. Смяташе да говори с него, преди, да разкаже всичко на баща му. Непрекъснато мислеше за писмото на Стоун. Дали наистина я обича и желае, или пък тя, завладяна от мечтите си, бе разтълкувала погрешно смисъла на думите му? Дали „ще се върна да те взема“ означава само, че ще я заведе обратно в Джорджия? Дали под „сериозен разговор“ е разбирал това, което й каза онази вечер — че не бива да страда за него и че се е любил с нея само защото се е поддал на слабостта си и на плътското си желание?
В събота, на първи юни, той все още не се бе върнал и Джини се съмняваше, че скоро ще го види. Беше й споменал, че следващата му задача ще отнеме седмици, дори месеци. Тя не можеше да остане толкова дълго. В Колорадо я чакаше неотложна работа. Ще признае истината пред Бен и ще си тръгне. Тогава той би могъл да каже на Стоун, че няма причини да не се връща в ранчото.
Колкото повече отлага неизбежния разговор, толкова по-зле и за нея, и за другите. Тя трябваше да открие баща си. Бе написала писмо на Стоун и ако той държи на нея, този път поне ще знае къде да я търси. Вероятно ще бъде по-добре, ако Бен му каже истината, и то след като тя си замине.
Джини слезе долу. Бен беше във всекидневната и четеше.
— Мистър Чапман, налага се да говоря с вас по един изключително важен въпрос.
Бен свали вестника и смутено я погледна.
— Защо ме наричаш мистър Чапман, Джоана? Да не се е случило нещо?
— Много неща се случиха, сър. Не знам откъде и как да започна. — Видя как по лицето му се изписа уплаха. С крайчеца на окото си забеляза Нан, която се спря на прага.
— Да не е нещо за теб и Стоун? Да не би ти и той… И двамата се държахте доста странно. Затова ли така внезапно си тръгна той?
Не по-малко уплашена, Джини усети как сърцето й лудо биеше. Реши, че и Нан има право да чуе истината. Та нали е майка на Стоун.
— И да… и не, сър. Честно казано, не знам защо Стоун си тръгна така бързо, нито пък знам какво мисли и какво чувства към мен, но аз го обичам и се надявах, че и той ме обича — рече тя.
Бен пребледня. Вестникът падна на пода.
— Какво?
— Когато се представях за Ана Ейвъри, аз се влюбих в Стив Кар.
— Но ти не бива да се поддаваш на чувствата си, той е твой брат.
— Не, сър, не ми е брат. Обичам го и искам да се омъжа за него. Аз не съм…
— Това е невъзможно! — отчаяно извика Бен. Погледна към Нан, която пребледняла и разтреперана стоеше на прага.
— Само, ако Стоун не ме обича и не ме иска — продължи Джини. — Онази вечер той се държа твърде студено към мен и отхвърли любовта ми. Но аз не вярвам, че не ме обича. Мисля и се надявам, че той си тръгна, защото се страхува, че ще го преследвам и ще му искам обяснение. На всички ни ще олекне само ако си призная истината.
— Той не може да се ожени за теб, Джоана, защото е твой брат, кръвен брат. Той не е осиновен, той ми е истински син, на мен и на Нандил. О, Боже, значи затова така бързо излетя от къщи! Влюбен е в теб, нали?
Джини смяташе, че все още е рано да им разкрие докрай потресаващите факти.
— Надявах се, че е влюбен в мен. Преди да замине, той го отрече и ме отблъсна. Моля се на Бога да ме е излъгал.
— Но ти чу ли какво ти казах, Джоана? Ти си му сестра. Това, което искаш, не може да стане. Бог ме наказва за миналите ми грехове. Позволил е децата ми да се влюбят. Дано Бог ми прости за мъчителните тайни, които трябваше толкова години да пазя. Какво ще правим сега? — мърмореше си Бен, като погледна към Нан, която бе вперила в двамата поглед, пълен с отчаяние и болка.
— Ще се махна оттук, сър. Утре или в понеделник, когато кажете.
— В никакъв случай. Ще измислим нещо. Аз те обичам и имам нужда от теб.
Джини погледна нежно към Бен и с благ тон рече:
— Не, сър, вие обичате Джоана. Аз не съм Джоана. Аз не съм ваша дъщеря, мистър Чапман. Казвам се Вирджиния Ан Марстън. Джоана беше най-добрата ми приятелка в училище. Тя ме помоли да дойда тук и да се представя с нейното име.
— Това отмъщение ли е? — обезумял попита Бен.
