го споменаването на някаква тайна, за която тя намекваше в писмото си. Което означаваше, че точно в тази минута тя би могла да се намира в опасност, а той бе безсилен да я спаси. О, духове, как мразеше това чувство!
Чудеше се каква ли бе задачата, която бе решила да изпълни, какви лъжи му беше наговорила и какво бе готова да си признае. Защо не се видя с нея в нощта преди да тръгне? Защо й беше оставил парите, които тя бе използвала, за да избяга, или поне защо не ги бе дал на Джейк? Защо не бе сложил своята бележка при парите. Беше доверил на администратора пари, но не и личното послание, което се страхуваше, че някой прекалено любопитен може да прочете.
Но беше късно да се укорява сега. Когато пътуваха с кервана, тя му протегна ръка, която той отблъсна.
Молеше се да не го е излъгала за връзките си с Клана. Тимъти Греъм не знаеше нищо за нея, когато го арестуваха в Сейнт Луис… или поне така каза. Значи тя наистина се бе опитвала да избяга от бандата, когато я бе спасил. В такъв случай тя не можеше да се върне обратно на юг, за да се постави на разположение на ККК, да му помогне да преодолее загубата си и да се опита да успее там, където баща й се бе провалил. От онова, което му бе казала, тя имаше основателни мотиви да търси отмъщение. Където и да бе отишла, той се надяваше, че е в безопасност и че ще му се обади по-скоро, отколкото споменаваше. А докато чакаше, можеше да се погрижи за един друг мъчително болезнен проблем и да свърши една последна работа: да намери и накаже убиеца на най-добрия си приятел.
Джини започваше да се изнервя, че цели дванайсет дни след нейното пристигане тя продължаваше да не намира куража да разкрие своята истинска самоличност и да признае измамата пред Бен и Нан. Обвиняваше се, че е страхливка, че се притеснява да причини на Бен болка, че гледа с неохота на мисълта да напусне този щастлив кът и да замине сред опасностите на Колорадо с нищожната надежда, че баща й е още жив. Защо не се обади на Стив чрез капитан Купър, за да му каже къде се намира и да го помоли да я придружи до Колорадо? Но той може би изобщо не се е връщал във Форт Смит. Ами ако и той е намерил смъртта си, което съвсем не бе изключено при този изпълнен с опасности живот, който водеше? Можеше ли тя да захвърли всичко, което имаше тук в ранчото, за да преследва някакви несигурни мечти? Трябваше да го направи, защото нямаше правото да живее живота на Джоана. Беше доставила радост на Чарлз, превъплъщавайки се в образа на неговата дъщеря. Беше ощастливила и Бен, представяйки се за Джоана. Сега беше ред да зарадва и своя баща. И двете роли, които бе приела да изиграе, й бяха донесли неприятности и тревоги. Крайно време бе да стане самата себе си.
Утре ще отиде в града, за да изпрати телеграма на Стив. Молеше се все още да значи за него достатъчно, за да дойде и да й помогне да се справи с трудното положение, в което се намираше. И веднага щом разбере, че е пристигнал, ще каже на Бен всичко. Оставаше й да се надява, че ще й прости.
Продължи да се облича за обяда — едно от най-приятните събития за дена. Но изпитваше някаква тревога, без да знае защо.
Бен се усмихна и каза:
— Стоун, най-сетне си у дома, сине. Имам една изненада за теб: сестра ти се върна от Англия. А Стела е мъртва.
Младежът застина изумен:
— Джоана е тук?
— Да, и е прекрасна. Няма за какво да се безпокоиш — обещах ти, че когато умра, половината ранчо ще бъде твое. И нищо не се е променило — така е записано в завещанието ми.
Стоун видя блясъка в очите на баща си. С мъка сдържа горчивината, която напираше в гърдите му.
— И каза ли й за мен? — видя Бен да свежда глава засрамено.
— Не, синко, знаеш защо не мога. Моля те, разбери ме.
— Опазването на името Чапман е най-важното нещо за теб — обвини го Стоун. — Не аз, не майка, нито твоята скъпоценна Джоана.
— Но това име е и твое, сине. И ти също не искаш да бъде опетнено.
— Мое е само, защото съм осиновен. Но аз бих предпочел нещата да бъдат ясни. Това, че съм наследник на половината ти имущество, не е толкова важно, колкото хората да знаят чия кръв тече във вените ми. През целия си живот трябваше да лъжа кой съм и какъв съм. Как можеш да кажеш, че ме обичаш и ме искаш, когато си се отрекъл от мен още с раждането ми и си ме направил копеле в очите на всички? Майка те обичаше и ти служи почти трийсет години. Дори след като Стела разбра за вас и си замина, ти пак отказа да се ожениш за нея. Сега тя е мъртва, но ти вероятно ще продължаваш да намираш основания да не го направиш. Което не ти пречи да твърдиш, че я обичаш и желаеш.
Стоун скъси разстоянието между двамата и сега се беше надвесил над съкрушения си баща. Знаеше, че му причинява болка, но не можеше да се въздържи, защото искаше да отвори очите на Бен. Сега, когато вече знаеше какво означава любовта, той имаше аргументи, които да изстреля срещу мъжа, който беше причинил болка на майка му и на него, както беше причинил болка на Джоана и нейната майка. Първо щеше дълбоко да нарани баща си, а после трябваше да му помогне да излекува раните си за доброто на всички.
— Как може един почтен човек да вкарва в леглото си две жени едновременно? Ти използва и двете по най-егоистичен и жесток начин, татко. Измами всички ни. Ти все още не мислиш, че майка е достатъчно добра да стане мисис Чапман, защото е индианка от племето на апахите, а значи враг и страшилище за белите. Аз, тъй като в мен тече твоята кръв, съм достатъчно добър да бъда осиновен и да наследя половината от ранчото ти, но понеже съм мелез не заслужавам хората да знаят, че съм твой син и че името Чапман ми принадлежи по право. Работих за теб и с теб в продължение на години. Бих направил всичко за теб. Но сам нямаше да науча истината, ако не ви бях чул веднъж да се карате със Стела, защото ти никога не би ми казал. Би ме оставил да мисля през целия си мизерен живот, че съм индианско копеле… — той никога не би нарекъл любимата си майка курва, както повечето шушнеха, без да смеят да го кажат открито, понеже тя се намираше под закрилата на Бенет Чапман. — Дори трябваше да се преструвам, че тя не ми е майка, за да не се досети никой за истината относно вас двамата. Не е честно, татко. Не можеш ли да го разбереш?
— Причинил съм ти по-голяма болка, отколкото съм допускал, Стоун, и страшно съжалявам. Но сега не е времето да ровим миналото като куче на бунището. Джоана скоро ще слезе, синко. Тя не знае нищо за нас и нито, моментът е подходящ, нито обстановката позволява да й разкриваме тази ужасна тайна. Моля те, нека поговорим за това по-късно.
— Винаги казваш „по-късно“, татко. Не те ли е страх, че някога, когато се съгласих да ме признаеш за свой законен син, може да се е оказало много късно? Когато ми се родят деца, аз бих искал те да знаят кои са баба им и дядо им и какъв е произходът им.
— Времената и хората се менят, сине.
— Не, ако съдя по това, което виждам, а съм бил навсякъде. Хората винаги ще мразят и отхвърлят индианците, защото дори такива като теб отказват да признаят, че ги приемат. Имам нужда от душевен мир, татко. Това е причината, поради която се върнах — да го потърся. Ако не решим скоро този въпрос, ще стане, прекалено късно. Това ли желаеш?
Бен погледна развълнувания си син.
— Бъди търпелив с мен, Стоун. Знам, че си прав. Бях страхливец твърде дълго време по отношение на много неща. Обичам те. Остави ме да намеря най-добрия начин и да обясня ситуацията на сестра ти, преди да разкрием истината пред всички. Ще го направя, сине, обещавам. Съвсем скоро вече няма да има лъжи и
