дълго продължаваше измамата, толкова повече започваше да му вярва и да му се възхищава, толкова повече се затвърждаваше убеждението й, че той се е променил с годините, толкова по-сигурна ставаше, че Джоана би го обикнала и приела, и най-важното, би му простила. И толкова по-трудно ставаше да разкрие истината и толкова по-дълбоко затъваше в капана, който сама си бе поставила.
Джини беше убедена, че Бен щеше да бъде сломен, ако разбере, че е бил излъган и че дъщеря му е мъртва. Не знаеше колко още ще издържи трудната си роля. Тази игра на баща и дъщеря я караше все по- силно да иска да се види със собствения си баща. Безпокоеше се за него. Дългият интервал между последното му писмо и нейното заминаване я караше да се съмнява дали е още жив и да се страхува все повече от неговите врагове. Ами ако не може да докаже, че е убит и не може да разкрие извършителя? Ами ако някой друг е поискал правата над сребърната мина? Ами ако отиде в Колорадо и не намери никого и просто остане там, без шанс да се измъкне? Щеше ли да бъде толкова ужасно да изживее живота си като Джоана Чапман? Да, защото тя не беше Джоана.
Едва след завръщането на Стоун тя можеше да анализира двамата мъже заедно, едва тогава щеше да разбере дали той представлява за Бен повече отколкото Джоана, както Стела твърдеше. Веднъж бе успяла да се промъкне в стаята му с надеждата да научи нещо повече за него. В чекмеджетата и гардероба бе открила много дрехи — ежедневни и за празник. Стори й се странно, че повечето от тях изглеждат нови или практически неупотребявани. Реши, че Стоун е заминал с тези, с които се облича по-често. Беше разгледала някои от нещата му и бе установила, че той е над шест фута и е строен. Нямаше никакви снимки, от които да разбере как изглежда. Но имаше портрет на Стела и Джоана над камината в гостната, портрет, нарисуван преди да заминат. В стаята на Стоун намери много книги, следователно той обича да чете. Не намери писма, нито сувенири, от които да разбере нещо повече за този човек.
Направи й впечатление, че Бен и Нан не говорят за него. Когато им зададе няколко въпроса, отговорът бе, че те искат тя да се срещне с него и сама да прецени. Реши, че това е малко странно, при положение, че й беше брат и „любимец“ на Бен по думите на Стела.
Джини спря да пита и само наблюдаваше. Тя беше научила, че стаята на Бен е в единия край на долния етаж, а на Нан — в другия. Никой никога не спомена друго женско име. Джини се питаше възможно ли е той да има приятелка наблизо, при положение, че почти не напуска дома. Изключение правеха случаите, когато се мяташе на коня, за да излезе заедно с работниците. Ако Стела беше казала истината за неговите кръшкания, може би той вече бе загубил вкус към тях с възрастта.
Възможно бе Бен да е развил някакво романтично влечение към Нан с течение на годините, още повече след като двамата живееха толкова близко един до друг. Джини подозираше, че Нан изпитва по-дълбоки чувства към Бен, отколкото бе допустимо за една готвачка, домакиня и едва ли не „сестра“. Понякога тя улавяше Нан да гледа захласнато Бен с поглед, в който й се струваше, че има обич и желание. И понеже Бен беше свободен мъж вече, беше ли изключено те да задълбочат чувствата Си.
Любов и романс… Къде я бяха довели те?
В петък научиха, че керванът от Джорджия е пристигнал в града. Бен я убеди да позволи на момчетата да донесат багажа й, за да попречат на приятелите на бандитите да разберат къде се намира и да се опитат да й отмъстят за това, че беше помогнала за залавянето им. Тя изпрати писма до Луси, Мери, Руби и Ели. Обясни им „истината“ и ги помоли да й дадат адресите си, за да може да им пише и в бъдеще. Чувстваше се отвратително, че не може да се види с тях за последен път, но съветът на Бен й се стори разумен.
Когато Джъстин „Бък“ Пигърс се върна с личните й вещи, Джини поблагодари на надзирателя. Бързо изтича в стаята си, за да прочете бележките от четирите си приятелки, с които имаше толкова общи изживявания.
Стив така и не се беше върнал при кервана, а пътуването от Виксбърг до тук бе преминало без емоции.
Джини разопакова нещата си и Нан й помогна да ги подреди по шкафовете. Тя остави скъпоценната си кукла на леглото и сърцето й преливаше от щастие, че не се бе загубила. Обясни на Нан, че това е скъп спомен от приятелка в пансиона и жената й повярва.
Когато Джини се преобличаше за вечеря, тя се сети за парите в чекмеджето. Бен й ги беше дал, за да не се чувства неговата „Джоана“ безпомощна пак, както се бе чувствала след смъртта на майка си. Джини знаеше, че сумата е достатъчна, за да си купи билет за дилижанс до Колорадо Сити, защото беше попитала служителя за цената, преди да напусне станцията в Далас. Беше дала на Бен шест дни щастие и облекчение от измъчващото го чувство за вина. Не можеше да го накаже за миналите му деяния, защото не вярваше, че го заслужава, а още повече защото той сам се бе измъчил за допуснатите грешки през изминалите години. Бен щеше да остане с Нан и своя „син“, които Трябваше да го утешат, след като научеше ужасната истина за смъртта на дъщеря си. Имаше ли някакви причини да остава в ранчото макар и още ден? Беше сложила край на своята среднощна тайна с Джоана по най-добрия начин, на който бе способна. Разполагаше с писмото на приятелката си, от което истината ставаше ясна. Защо да стои още?
Следващата сутрин й даде отговора: дойде й мензиса. Трябваха й още три дни, три дни, които бе по- добре да прекара тук, отколкото свита като пиле в някакъв дилижанс, където не можеше дори да се измие. Вторник беше денят, когато да реши да каже на Бен истината и да замине, ако, разбира се, признаването на измамата не я принудеше да потегли незабавно.
Слава Богу, поне не беше бременна — нещо, за което не бе помислила в пламъка на страстните преживявания със Стив. Колко трагично щеше да бъде първото му дете да сподели съдбата на баща си и да израсне като огорчено от живота незаконородено дете. Любовта наистина можеше да накара хората да постъпват глупаво и безразсъдно. Струваше ли си любовта на каквато и да е цена? Не можеше да отговори на този въпрос след всичко което бе направила заради любовта на Джоана, на баща си и на Стив Кар.
Не бе попитала Бен защо го бе напуснала Стела — щеше да му даде възможност да отнесе ужасната си тайна в гроба. Реши, че ще си признае и ще напусне ранчото следващата седмица.
Човекът, който не излизаше от мислите и мечтите на Джини, се бе върнал във Форт Смит и бе научил неприятните новини на своя двайсет и осми рожден ден. Стив не можеше да повярва, че тя бе напуснала живота му. Писмото й бе пропито с горчивина. Беше ядосан, че тя не бе получила неговото обяснение, но капитан Купър така и не се бе върнал до нейното заминаване. Никой не я беше видял да тръгва нанякъде. Не беше в списъка на пасажерите на никой от минаващите кораби, нито сред пътниците на дилижансите. Конят й го нямаше. Беше попитал Джейк дали има войник на име Майерс, който е бил изпратен в Тексас, защото единствената жена, пътувала същия ден, се казваше така. Беше научил с разочарование, че има, че се казва Кора и че е около двайсетгодишна жена с кестеняви коси.
Защо бе заминала, безпокоеше се Стив? Как бе съумяла да го направи толкова добре обмислено? Дори и той с неговите умения не можеше да проследи дирите й сега, след толкова време. Тази загуба, прибавена към загубата на най-добрия му приятел, го караше да се чувства самотен, много по-самотен, отколкото се бе чувствал, преди да срещне Ана. Беше му казала, че той човърка раните си, оставя ги отворени и незараснали и отказва на всеки, включително и на нея самата, да се погрижи за тях. Осъзнаваше, че това бе истината. Нейни бяха и думите, че когато дойде подходящият момент, ако обстоятелствата позволяват, той ще бъде готов, ще има желание, даже ще изгаря от нетърпение да се освободи от болката, която пазеше дълбоко в себе си. Сега знаеше, че въпросните обстоятелства се казват „Ана“ и му е дошло времето да започне на чисто. Разбираше, че проблемите, с които се бе сблъсквал, го бяха направили силен, както тя му бе казала, дори по-силен, отколкото бе предполагал, преди тя да нахлуе в живота му. Горчивината, която го разяждаше отвътре, бавно го унищожаваше и вероятно бе унищожила единствената му надежда за светло бъдеще, ако Ана не поискаше да се свърже с него. Стив не можеше да я обвинява за заминаването й, защото в светлината на това, което се бе случило, поведението му изглеждаше наистина незаинтересовано и подло. Което не беше истина. Той бе разбрал, че обича и желае Ана. Но сега може би я бе загубил завинаги, защото тя не знаеше за чувствата му, които се бе страхувал да й разкрие. Безпокоеше
