— Вие бяхте много мил и щедър с мен, мистър Чапман. Не заслужавам това, не и след като така жестоко ви заблудих.
— Ти донесе радост в живота ми, Джини, и отвори очите ми за истината. Ако не си била с Джоана през всичките онези години, тя би била много нещастна, самотна и уплашена до края на дните си. А и аз щях да си отида от този свят, без да разбера, че ме е обичала и че е искала да се върне при мен. И аз съм ти длъжник, Джини.
— Има едно нещо, което можете да направите за мен, сър: да ми заемете пари, за да си платя билета до Колорадо. Ще ви ги пратя по пощата, след като открия баща си. Ако него… го няма, ще си намеря работа там и ще ви ги върна.
— Разбира се, че ще ти дам. Но защо не изчакаш Стоун? Той ще те придружи и ще те пази от опасностите по пътя.
— Мисля, че на Стоун му е нужно време, докато свикне с истината. Имам чувството, че ще сгреша, ако го чакам тук. Стоун е горд и измъчен човек. Толкова пъти съм го лъгала, че сега едва ли ще ми прости. В гнева си той би могъл да изрече такива думи и да стори такива неща, които да съсипят безвъзвратно нашите бъдещи отношения. Единствено се надявам и моля той да изпитва същите чувства като мен. Никога не ми е казвал, че ме обича и желае. Всъщност винаги се е опитвал да ме убеди в обратното.
Джини реши да бъде откровена с Бен, за да му помогне да се сдобри със сина си.
— Стоун се опитваше да ми каже, че не струва нищо. Той непрекъснато се подценява, въпреки че е силен и смел човек. Не понася мисълта, че някога може да прояви слабост или да претърпи поражение и все пак в много отношения той е доста уязвим, макар да не си го признава. Смята, че не е способен да предложи нещо от себе си на друг човек. Не допуска никой близо до себе си, защото не иска да бъде наранен. Той е доста сдържан и не се поддава на емоциите си, но забелязах, че е добър и благороден. Опитва се да се предпази, като се държи студено и резервирано с хората. Но съм го виждала да се усмихва, да се смее, да проявява внимание и съчувствие и да рискува живота си заради другите.
— Мисля, че самият той е бил поразен от непознатите дотогава чувства, които е изпитал. Откакто се запознахме, той се промени и се надявам, че причината е в мен. Стоун е изключителен човек, способен на любов и достоен да бъде обичан.
Джини съзнаваше, че може би е отишла твърде далече, но трябваше на всяка цена да помогне на любимия си.
— За да може Стоун да приеме себе си и да се отърси от бремето на миналото, нужно е първо вие да го приемете, мистър Чапман. Той трябва да узнае, че го обичате и че сте готов на всичко заради него. Сега, след като знам истината за Стоун, това ми помага да го разбера още по-добре. Той ви обича и има нужда от вас. Вярвам, че само вие можете да спасите сина си. Макар че сте го осиновили, той все още се чувства отритнат и нежелан. А колкото до нас двамата със Стоун — ако се окаже, че онази вечер е била последната ни среща, предпочитам да си спомням за него като за Стив Кар. Докато не намери себе си, той не би могъл да ме приеме и обича. Права ли съм?
Нан се усмихна.
— Да, Джини, права си. Ти добре познаваш сина ми и мисля, че наистина трябва да си тръгнеш. На Стоун му е нужно време да обмисли всичко това, преди да дойде при теб. Огорчените хора винаги нараняват тези, които обичат. Само те са способни да причинят другиму истинско страдание. Когато се върне, ще поговорим с него и съм сигурна, че той ще те потърси.
Сърцето на Джини трепна от вълнение.
— Наистина ли?
Нан отново се усмихна.
— Ще бъда изненадана и разочарована, ако не го стори.
— Аз също — обади се Бен. Беше все още така покрусен, че нямаше сили да се усмихне. — Кога смяташ да заминеш? Колко пари ти трябват за билет и допълнителни разходи?
— В понеделник сутринта, сър, но сумата, която ми дадохте, е предостатъчна.
— Ще ти дам още петдесет долара, в случай че възникнат някакви проблеми. Ако имаш нужда от още, изпрати ми телеграма. И ако не откриеш баща си, тук си винаги добре дошла.
Джини беше поразена и трогната от неговата добрина.
— Благодаря ви, мистър Чапман, Нан. И двамата се отнасяхте прекрасно към мен. Утре ще си приготвя багажа и надвечер ще отида в града. Дилижансът тръгва рано сутринта.
— Бък ще те закара, ако не искаш да останеш още малко.
— Не мога, сър. Имам още нещо за вас — Джини извади писмо от джоба си и продължи: — давам ви го чак сега, защото не исках то да повлияе на мнението ви за мен. Това писмо е от Джоана за вас. В него, тя обяснява защо ме е помолила да изпълня последното й желание. Тя го написа за в случай, че имам някакви неприятности с вас или с властите. Моля ви помнете, че тя не е знаела истината. Чувствата й са предизвикани единствено от лъжите на Стела и онези неясни ваши писма, които противоречаха на фалшивите твърдения на Стела.
Бен взе писмото, ужасявайки се от мисълта да го прочете.
— Благодаря ти, Джини.
— Лека нощ, сър. Лека нощ, Нан. Благодаря и на двама ви.
В понеделник сутринта, на трети юни, Джини взе дилижанса от Далас за Гейнсвил. Оттам щеше да направи връзка с Оксбоу Руут и през Типтон, Мисури и Канзас щеше да стигне до Колорадо за четиринадесет дни.
Беше облечена с тъмнозелена пола, жакет и бежова блуза. Беше вдигнала косата си, а на главата си бе сложила красива зелена шапка. Нан я бе посъветвала да мушне парите в корсажа, за да бъдат на сигурно място, в случай че крадци нападнат дилижанса. Част от багажа й бе останал в ранчото.
След като се сбогува вчера следобед с Бен и Нан, тя отиде в хотела, където прекара една безсънна нощ. Беше доволна, че сърдечното, изпълнено с любов писмо на Джоана, щеше да помогне на Бен да приеме по-леко измамата на Джини. Независимо от мъката си, Бен и Нан изглеждаха обнадеждени за бъдещето.
Джини се бе надявала, че Стоун ще се появи преди заминаването й, но за съжаление надеждите й не се оправдаха. Щом се прибере у дома, той ще прочете писмото й, което бе оставила на майка му. Горещо се молеше за любовта и прошката му.
Кочияшът размаха камшика, конете се понесоха в бесен галоп, колата се наклони и Джини едва не падна върху един от спътниците си. Тя пое пътя към своята последна измама. Отново използвайки името на Ана Ейвъри, тя щеше да търси баща си… или неговия убиец.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Вирджиния Марстън пътуваше през красивия Озаркс. Минаваше покрай зелени хълмове, плодородни долини, покрай бойни полета с минала слава и тучни пасища. Докато Джини, изтощена и съсипана от пътя, се приготвяше да прекара една неспокойна нощ близо до Форт Лийвънуърт, Стоун Чапман, разкъсван от терзания, се връщаше към дома, като шепнеше тиха молитва: „Дано духовете се смилят и над двама ни, защото трябва да уредя това заради сестра си. Тя не бива да страда като мен.“
Той влезе в къщата и видя баща си, седнал зад бюрото си. Бен вдигна поглед към него и едва преглътна сълзите си.
— Радвам се, че се прибра у дома, синко — рече Бен и се приближи до сина си. — Страхувах се, че никога няма да се върнеш. Тревожех се за теб и много ми липсваше.
Откакто преди седмица, преди да тръгне за Далас, Джини бе разкрила жестоката истина, в къщата беше прекалено тихо. Сякаш бе загубил дъщеря си за втори път. Скръбта и самотата го измъчваха, както и страхът, че може да загуби и сина си заради глупавото си самолюбие.
Стоун не знаеше как да реагира, когато баща му го прегърна. Изненадан, обсебен от чувството, че има нещо нередно, той попита с пресипнал от вълнение глас:
— Къде е Джоана?
Бен отпусна ръце, сведе побелялата си глава, като едва изрече мъчителните думи:
