на всички негови повели. А питат ли се той къде ли е, при крал Артур го приютили напълно здрав, със свежи сили, а на кралицата предлага да се отправи в път веднага с месир Говен и Ке. Защото със знаци тайни бе писмото, повярваха му всички тук. Ликуваха един през друг, шумеше дворът лъчезарен. А те на следващата заран ще тръгнат, казаха, на път. И щом настъпи вън денят, се нагласиха с радост тиха и на конете се качиха. А кралят с явно одобрение, със радост и за развлечение изпрати гостите сърдечни накрай земите си далечни. И там, отдето друг царува, с кралицата се той сбогува и наведнъж със всички други. За искрените му услуги кралицата благодари, за всичките дела добри. С ръце на плещите му тя предложи и му обеща — а с по-голяма благодарност не би могла — безкрайна вярност. Говен и Ке, като на стар приятел и на господар, и всички — вярност обещаха. А краля длан след тях размаха и тримата благослови, и всички други поздрави, назад си тръгна натъжен. Кралицата не спря ни ден през седмицата, упорита, а с нея цялата й свита. Тъй в двора стигна вест къде са, на крал Артур се тя хареса: кралицата не ще се бави. И племенникът му прибави в сърцето още радост само — той мислеше, че смелостта му кралицата е отървала и Ке, и свитата й цяла. Бе друга истината май. Опразни се градът докрай, да срещне своята кралица, възкликна всеки срещнат рицар или човек непросветен: «Добре дошъл, месир Говен, кралицата доведе ти, пленени дами защити, мъже избави от затвори.» Говен обаче отговори: «Хвалби напразни, господа, ще кажа в собствена вреда: не съм извършил нищо там. От почестите ме е срам, не бях навреме, в точен час, а закъснял пристигнах аз. Пристигна Ланселот навреме, възхвали нека той приеме и почести надлъж и шир.» «Но той къде е, скъпи сир, видяхте ли дали дойде?» Говен се смая: «Как къде! Че в крал Артуровия двор не е ли?» — «Не, от ничий взор не е видян ни тук, ни там. Откак отведоха мадам, не сме го мярвали, къде ти.» И пръв месир Говен се сети: измамени са те, защото фалшиво е било писмото и лъгал ги е всеки знак. И заизмъчваха се пак, а в двора влязоха безславно. Поиска кралят незабавно да му разкажат новините. Разказаха му речовити как бе постъпвал Ланселот — мадам, пленения народ как бе освободил и ето как и с каква лъжа джуджето поведе го и го отвлече. Това не се хареса вече на краля, много домъчня му, но болката за миг бе само, в сърцето радостта преля: кралицата си е дошла! Постигна своето, престижа, за другото не го бе грижа. Кралицата докато бе под чуждоземното небе, госпожиците знатни, мили,
