Ланселот, рицарят на каруцата

да сте ми вечно благодарен.“
Но щом изскочи вън от хана,
със цяло гърло той подхвана:
„Дошъл е мярка да ви вземе!
Дошъл е мярка да ви вземе!
Така негодникът крещеше.
Отвсякъде народ търчеше
и питаха какво крещи.
Не бе тъй смел да съобщи,
но се понесе пак викът,
все този, тук за първи път:
«Дошъл е, мярка ще ви вземе!»
Херолдът нека се приеме
като един добър учител,
да ни подсети пръв опитал.
И напливът сега голям е —
кралицата и всички дами,
и рицари, и други хора,
сержанти кралски — без умора
тълпа подир тълпа напира.
Където утре е турнира,
издигат подиум голям,
кралицата да седне там
до дами и девици. Няма
от тази ложа по-голяма
и с по-голяма красота.
Заеха я на сутринта
с достойната кралица своя —
те искаха да видят боя,
кои кога ще се намесят.
Тук десет рицари след десет,
по двайсет там, по трийсетина
с едната, с другата дружина,
отляво сто и сто отдясно…
И сборището стана тясно
пред ложата и покрай нея,
от чакане не им додея.
Тълпа грамадна се събра,
изникна истинска гора
от копия — със тях се стичат
мъжете, за да се развличат.
И копията се вишат,
и стяговете им трептят.
А всеки рицар на турнира
познати най-добри намира,
дошли и те да се сражават.
И всички се приготовляват
да си покажат храбростта.
По всички околни места —
орници, целини, поляни —
не може сметка да се хване
на струпалия се народ.
А нямаше го Ланселот
по многолюдните ливади.
Ала когато се зададе,
херолдът го видя, езика
не си сдържа и се развика:
«Дошъл е да ви вземе мярка!
Дошъл е да ви вземе мярка!»
Попитаха го: «Кой е той?»
Не пожела да каже кой.
Щом в боя Ланселот влетя,
за двадесет се развъртя,
сражаваше се тъй добре,
че всеки взора си да спре
на него, да се възхищава.
А за Помльоглоа тогава
сражаваше се рицар смел
на кон и пъргав, и умел,
по-бърз от див елен: един
храбрец, ирландски кралски син,
и биеше се най-сърцат.
Но оня рицар непознат
пет пъти по им се понрави.
Въпросът им не се забави:
«Кой тъй се бие страховито?»
Кралицата повика скрито
девица веща и с държание:
«Госпожице, едно послание
да предадете вие срочно,
накратко, устно, а и точно.
От ложата сега слезнете,
при онзи рицар отидете —
а той зад ален щит се крие —
и скришом му кажете вие:
най-зле не иска друг, но аз.»47
И умно девата завчас
изпълни нейните слова.
При рицаря се озова,
ала на боя без да пречи.
Тя умно и умело рече,
та да не чуе никой друг:
«Сир, нашата кралица тук
изпраща ви за този бой
повеля: най-зле!» Щом чу, той
се съгласи, от коня сведен
като човек изцяло предан.
Към рицар с коня полетя,
но нещо сбърка скоростта