кой волята й ще погази!» Веднага тръгна си онази. А пажове, сержанти врява до бога вдигнаха тогава, и щитоносци: «Боже мой, я вижте аления, той се върнал! Дреме най-покорно? Не, няма нищо тъй позорно, презряно, пълно с пустота. Обзела го е подлостта, безсилен е невероятно.» Девицата пое обратно и пред кралицата изникна, а тя наблизо пък я викна, за да я чуе по-добре. Бе радостна да разбере, че несъмнено този беше, комуто тя принадлежеше, тъй както той на нея вече. На девата тогава рече да иде бързо да му каже: нарежда и го моли даже той най-добре да се сражава. Отвърна девата тогава, че тутакси да тръгне смята. Под ложата по стъпалата тя слезе при слугата — оня там долу пазеше й коня. Възседна, после полетя и рицаря намери тя и извести му най-подир: «Кралицата нарежда, сир, че може вече най-добре.» «Кажете й да разбере: да сторя всичко е удобно, на нея щом и е угодно. Каквото иска, ми се прави.» И девата не се забави сега след тези му слова, че силно вярваше: това ще се хареса на мадам. Препусна девата оттам към ложата й без подкана. Кралицата веднага стана, да чуе по-скоро вестта. Ала не слезе долу тя, изчака я на стъпалата. А тази, дето хвърковата предаде нейното послание, се заизкачва с почитание, пред нея горе спря накрая: «Госпожо, аз до днес не зная друг рицар, толкова чутовен, да прави тъй безпрекословен, каквото вие наредите. И ще река слова открити: еднакво — тъй не е било — приема и добро, и зло.» «Да, има всякакви неща» — и в ложата се върна тя, към рицарите взор отправи. А Ланселот, без да се бави, щита за дръжките му хвана и пламна цял от страст желана да видят храброст непреклонна. Изправи шията на коня, пред тях препусна с настървение. И всички бяха изумени — обезсърчените и тия, които с много олелия присмиваха му се нощес, които с неговата чест се забавляваха злонраво. Отпред щита си стиснал здраво, срещу му впусна се един познат ирландски кралски син, стремглав, да го свали от коня. Така удариха се с оня, че винаги синът на краля двубоите ще избикаля — строши си копието, мъх не срещна неговия връх, а щит с дъската си корава. И хватка Ланселот тогава показа му във този бой — ръката му притисна той, изви я, без да се смили, и на земята го свали. Веднага рицари от двете страни пришпориха конете — едни на помощ, а пък други да ги възпират от услуги. А помощта не беше проста — опразниха седлата доста във битката през този ден. Изобщо през деня Говен не влезе в боя ни веднъж, макар да беше храбър мъж. По му харесваше да гледа
