Ланселот, рицарят на каруцата

гърла деряха с присмех лош.
Но който ближния си хули
и мрази злобно, да сте чули
по-свестен малко да е бил?!
Бе всеки лют като бодил.
Щом утрината се пробуди,
отправиха се всички люде
на този тук турнир голям.
Пак бяха в ложата мадам
и дамите, и деви рой,
и доста рицари на брои,
изцяло невъоръжени:
и кръстоносци, и пленени.48
А те към рицарите с почит
и към оръжието сочат:
«Я вижте среща тъй приятна —
щита червен със лента златна
не ви ли спомня в тоя миг
за Говернал дьо Робердик?49
Отзад я вижте онзи — взел
щита си с дракон до орел,
връхлита, без да си почине!
На краля арагонски син е,50
самичък е дошъл тъдява
да завоюва чест и слава.
Я вижте този отстрана,
добър в езда и изпитня,
със щит, зелен наполовина,
с изписан леопард, а синя
останалата част сияе.
Ами че Игнорес това е,51
приятна личност и желана!
Я вижте, този с два фазана,
настръхнали на щит нелек,
е Когианс дьо Мотирек.52
Я вижте оня там и оня
със двата им петнисти коня
и лъв на всеки щит златист!
Да, този е Семирамис,53
дошъл с приятеля си драг,
с еднакви щитове са пак.
Я вижте, този извъртя
щит с нарисувана врата,
а там елен слухти в тревога.
Това е крал Идер, за бога!»54
И всеки беше речовит:
«В Лимож е правен тоя щит,
донесъл го е Пиладес,55
той пламенно желае днес
да бъде на турнира славен.
В Тулуза другият е правен
със сбруята, излъскан цял,
донесъл го е граф Д’Естрал.56
А онзи — от Лион на Рона,
и няма по-добър под трона
небесен, даром даден, зер
е на Толас дьо ла Дезерт,57
добре се с него отбранява.
А другият пък е направа
английска, Лондон ги кове,
на него лястовички две
аха да литнат без подкана,
но поатийската стомана
ги удря през крилете с бяс.
Държи го младия Тоас.»58
И тъй не спираха устати
за рицарите си познати.
Но не видяха оногова —
тоз, който ги разочарова.
И всеки взе да го презира:
от страх избягал от турнира!
Мадам не го видя. И нея
желание сега обзе я
да го потърсят нейни люде.
Кого да прати се зачуди.
Да го потърси ще проводи
онази, дето вчера ходи.
Извика я и тъй й рече:
«Госпожице, вървете вече,
на стремето сложете крак.
При рицаря от вчера пак
ви пращам, пак го потърсете,
открийте го, не се бавете,
и го предупредете вие
най-зле и днеска да се бие.
Недейте бърза после, даже
изчакайте какво ще каже.»
И девата не се забави —
от снощи сметка щом направи
той на чия страна ще бъде,
съвсем уверена разсъди:
при него ще я пратят пак.
Сред рицарския гъст рояк
намери рицаря и щом
го зърна, каза шепнешком
най-зле да се представи там,
за да получи от мадам
и любовта, и милостта й.
И рече той: «Щом тъй желае,