и не улучи своя враг. И до часа вечерен чак се би най-зле, със сила вяла — мадам така бе пожелала. А тоз, когото той нападна, отвърна с ярост безпощадна, нанесе удари веднага и го принуди да избяга. Днес шията на коня свой към рицар не обърна в бой. Не се помъчи да умре, ни своя срам прикри добре, ни своя тъй позорен грях да дава вид, че го е страх от всички рицари край него. Един ли тук на подбив взе го, и неведнъж го подиграха онези, дето го ценяха. Херолдът с вик не се и мярка: «На всички той ще вземе мярка» сега бе тъжен и отчаян, че слуша присмеха безкраен на хората: «Мълчиш, нали аршина му се развали. Да вземе мярка ли? Едва ли. А толкова ни го разхвали!» Не спираха: «Какво му става? Той беше храбър до забрава, а вече страх го е, смелчака, не смее рицар да дочака. Меч не е виждал — може би затуй така добре се би, затуй, като дойде, бе силен, а бягаше като ужилен от него всеки, бе умел, да удря с бяс се бе заел. Но меч видя и въобще той, докато е жив, не ще поиска меч да хване тук. Не, би трябвало да му се пукне сърцето от такъв позор.» Кралицата сред този хор се радваше, понеже беше разбрала, ала си мълчеше, че този тук е Ланселот. До мрак пред всичкия народ като страхливец се въртя, но раздели ги вечерта. И пламна спор със всички сили кои най-храбро са се били. А тоз ирландски кралски син си мислеше, че е един храбрец безспорен и герой. Но страшно се излъга той, бе сам от себе си прехвален. Тъй също оня рицар ален бе драг на дами и девици, най-благородни хубавици — те нему в празничната треска надявали се бяха днеска, добре видели как изцяло се хвърли в боя отначало и смел, и храбър бе пред тях. А после тъй го хвана страх, че рицар срещна ли, избяга и всеки можеше веднага да го събори и засрами. Разбраха се мъже и дами да дойдат утре сутринта пак на полето на честта, а девите да вземат тез, които се покрият с чест. Тъй рекоха без суетни и взе, за да се настани, тълпата да се разотива. Но срещаха се и такива, които казваха без свян: «Къде е рицаря презрян и жалък, както се разбра? Къде изчезна, где се свря? Къде след него да отидем? Навярно няма да го видим — от Подлостта обсебен вещо и сам прегърнал вече нещо, с което подло ще живее. И не греши, и по-добре е сто пъти повече подлеца от воина и от храбреца. Пригодно Подлостта общува, а той нозете и целува, каквото има тя е взел. На Храбростта не ще е цел, не ще се тя опозори при него да се спре дори. Но в него се е приютила изцяло Подлостта. Закрила й дава, в нея тъй се влюби, че за честта й свойта губи.» Тъй гавреха се цяла нощ,
