как от победа към победа летят червените доспехи. А други подвизи, успехи бледнееха му отстрани, щом с неговите ги сравни. Херолдът скочи с престарание, завика на всеослушание: «Днес този мярка ще ви вземе! Ще стори днес дела големи, ще блесне с храброст най-изкусна.» Тогава рицарят се впусна на коня, копие навел, към рицар опитен и смел и с удар лош ли, със добър ли, но на сто стъпки го отхвърли. Чудесно служеше си той със меча, с копието в бой. И рицар нямаше почти тук да не му се възхити. И тез мъже въоръжени от него бяха удивени, че радост е да виждаш как накарва да се сринат в бяг коне и рицари ведно. Остават на седлата, но онез, които не нападне. В бой кон спечелен му се падне, обаче той го подари. Един ли, дето го кори, говореше: «Позор за нас! То нашето бе просто бяс, презирахме го без пощада. Той струва колкото хиляда от тези хора сред полето. Надмина рицарите, дето се бият даже най-добре, и кой ли да му се опре!» А омагьосаните деви редяха като на запеви: ще трябва той за всички тях да се ожени, че без страх коя ли може да разчита на зестра, хубост, власт честита — с богатство, с прелест несравнима не може никоя да има безстрашен рицар като тоя. И вричаха се след двубоя: която днес не е готова да се омъжи за тогова, не ще потърси скоро друг свой господар и свой съпруг. Кралицата, която чу ги как му се вричат за съпруги, усмихна се и се присмя, защото знаеше сама: харесваният тъй признато за всичкото арабско злато не би избрал от тях девица, дори най-знатна хубавица. Те са с мечта еднакво близка, понеже всякоя го иска. Ревнува го една от друга, като че ли му е съпруга. Тъй вещ и храбър го изкарват, че нито мислят, нито вярват да им хареса рицар друг и да е като този тук. Той всичко свърши тъй добре, та свой и чужд да разбере, че нямало е равен нему, човека с ален щит, блазе му. Тъй всички казваха — и с право. На тръгване щита си здраво не стисна — с хитрина изкусна в тълпата гъста го изпусна. И копието си, и плаща. А никой да не го изпраща, в галоп препусна коня вран. И си замина невидян и неусетен от тълпата. Пое по пътя бързешката, по-бързо и не би могъл, натам, отдето бе дошъл, заради клетвата избяга. Потърсиха го там веднага, за него питаха безброй, ала изчезнал беше той, сполучи, непознат остана. И рицарите скръб обхвана, от радост биха просияли, ако го бяха задържали. На тях ако им беше мъка, че той така им се измъкна, госпожиците, щом разбраха, от мъка чак се разболяха, в свети Йоан закле се всяка: щом няма този, ще изчака и таз година без съпруг, като отблъсне всеки друг.
