„Кралю, пред тебе, в твоя дом условили сме си двубой. Не виждам Ланселот, а той приел е да се бие с мен. За битката съм задължен пред всички аз да се представя, нали пред вас това и правя. Я да излезе пребледнял, тъй както бе ми обещал — преди година беше то. Да са ви казали защо, при обстоятелства какви облогът ни се появи? Но виждам рицари, които видяха всичко най-открито, чрез тях до правдата добре тук всеки ще се добере. Но вземе ли да се отмята, наемник няма да му пратя, а ще му го докажа лично.“ Кралицата благоприлично към себе си придърпа краля, да му говори пожелала: „Сир, знаете ли кой е тоя? Мелеаган с лъжата своя. От сенешала Ке отне ме, злини ми върши доста време.“ Отвърна кралят в този дух: „Госпожо, аз добре ви чух. Добре познавам кой е този, в плен хората ми изтормози.“ Кралицата се бе смълчала. Тогава се обърна краля и каза на Мелеаган: „Приятелю, пламтя от свян, не знаем где е Ланселот, скърбим със целия народ.“ „Кралю — Мелеаган му рече, — но Ланселот ми каза вече, че аз ще го намеря тук. Във двора ваш, а не във друг да сблъскаме коне и брони. И нека всичките барони да потвърдят: почти година от обещанията мина, които с него разменихме, когато заедно се бихме.“ А миг след думите на госта месир Говен, разсърден доста, избърса капчиците пот и каза: „Сир, но Ланселот не е по нашите земи. Ще го потърсиме сами успешно, щом е рекъл бог, преди да мине този срок, не е ли мъртъв или в плен. Ако не дойде, то на мен ми разрешете да се бия, ще сложа меч и щит на шия, не се ли върне, аз ще мога.“ „Добри ми сир, кралю, за бога, да бъде неговата воля: каквото иска, аз ви моля, че няма рицар на света, когото аз така да ща като самия Ланселот. Да знае всичкия народ: не се ли срещне във двубоя със мен я Ланселот, я тоя, не искам с другиго облог.“ Склони тук кралят, ако в срок не бъде Ланселот видян. И тръгна си Мелеаган, получил кралското съгласие. Безспирно бърза до баща си — крал Бадмагю — с юзда в ръката. Пред него, тъй като бащата бе храбър и почтен човек, започна на добър и мек Мелеаган да се преструва. Събрал бе двора да празнува в Бад, своя град, тогава кралят^ в деня рожден да го възхвалят.. Бе дворът шумен и богат, бе надошъл различен свят, в излишък бе се насъбрал. Претъпкан бе дворецът цял от рицари и от девици. Бе между тези хубавици една, за нея аз припрян (сестра бе на Мелеаган) ще кажа няколко слова. Но ще отложа май това, че не подхожда на целта ми да изхабявам думи прями, ни образа й да променям, да го кривя или засеням, а пътя прав да ви проправя. Та да ви кажа: Щом тогава
