Ланселот, рицарят на каруцата

Турнира свърши. Ни една
за мъж дори не спомена.
А Ланселот не се забави
и към затвора се отправи…
Ала след два-три дни раздяла
дошъл си беше сенешала,
на Ланселот да се обади.
А дамата, която даде
доспехи алени тогава,
красиви и с добра направа,
и сбруята, и коня-хала,
разказа тук на сенешала
как бе изпратила героя
там, дето бе се водил боя —
на славния турнир в Ноаз.
«Госпожо, да ви кажа аз:
по-лошо от това не може.
На мъки сам ще ме подложи
сега месир Мелеаган,
по-зле от злия великан»59
към корабокрушенец клет.
Смърт ме очаква или гнет.
Когато за това научи,
най-лошото ще ми се случи.“
„Недейте се отчайва, сир.
Да се страхувате безспир —
му рече тя — не ви отива.
Не могат да се спрат такива,
в светците се закле пред мене
и ще се върне без съмнение.“
Прехапа сенешалът устна,
при господаря си препусна,
разказа му от край до край.
Успокои го много май,
след като му разправи само,
че клетва дал е пред жена му
в затвора да се върне сам.
Мелеаган му рече: „Знам,
той няма да се провини,
но мъки пак ми причини
жена ви, без да се съветва —
не исках, с клетва и без клетва,
да се явява на турнир.
Вървете си и щом подир
се върне, хич не се бавете,
в затвор такъв го затворете,
че колкото и да се мъчи,
от него да не се отлъчи.
Да ми се прати вест веднага.“
„Ще бъде, щом ни се възлага“ —
и пак препусна коня морен.
Намери Ланселот затворен
във своя сенешалски двор.
Веднага щом му хвърли взор,
вестта си сенешалът прати
направо в кралските палати,
че Ланселот си е дошъл.
Мелеаган се смръщи зъл,
взе дърводелци и зидари,
къде кого успя да свари,
и всеки му се покори.
Извика майстори добри
и рече им, че срок им дава
да му издигнат кула здрава
на морския пустинен бряг
и цялата от камък як.
Забил до Гор наблизо рог,
течеше проток див, широк.
Там остров имаше смълчан,
известен на Мелеаган.
Там той на всички нареди
да струпат камъни, греди.
За петдесет и седем дена
бе тази кула съградена
висока и грамадна, здрава.
А щом я извиси такава,
побърза своето да стори:
там Ланселот да се затвори,
вратите да се заковат,
а всички да се закълнат —
от тях за кулата отново
да се не чуе нито слово.
И недостъпна да е тя,
ни вход остави, ни врата,
а само мъничък прозорец.
Там Ланселот да чака с горест.
Храна му даваха едва —
и сетят ли се за това —
през малкото прозорче с глума
(за него вече стана дума).
Тъй бе им наредил известен
на нас един подлец безчестен.
И след делата си лукави
Мелеаган се сам отправи
към крал Артуровия двор.
И ето го надменно горд,
пред краля той като застана,
несдържан свойта реч подхвана,
не каза думица с добром: