защо тъй с мене се държите.“ „Дърдориш.“ — „Говорете вие.“ „У тебе виждам да се крие безумство само, бяс нелеп. Познавам дързостта у теб — тя сложила ти е ярема. Проклет да съм, ако приема, че Ланселот, любезен мъж, сразявал силни неведнъж, от страх пред тебе ще избяга. По-скоро мисля, че го стяга килия на затвор — и тя е със заключена врата, без помощ той не ще излезе. А без да се съмняваш, тези неща ме правят тъй сърдит: да бъде мъртъв или скрит. И всички ни ще хвърли в смут, ако такъв човек прочут, прекрасен, храбър, чист — да вземе, че да загине тъй без време. Лъжа е, бог ми е свидетел.“ Бе нещо Бадмагю усетил и млъкна. Но каквото рече, успя добре да чуе вече една девица — дъщеря му. За нея споменах ви само във разказа си по-преди. Не се зарадва — че беди това за Ланселот вещае. Да, някъде е скрит, това е, ни вест, ни кост от него няма. „Да онемея аз от срама, да нямам миг покой от днес, докато не открия вест за него сигурна и вярна.“ И без да чака, вън се мярна без шум край бащините кули и се качи на свойто муле, красиво и със нрав смирен. И да научите от мен: не знае пътя накъде от двора ще я заведе, къде и как да стигне вече. По пътя, който се изпречи, пое и впусна се в галоп, на случая да бъде роб, без рицари, сержанти знатни. През миговете безвъзвратни преследваше без дъх целта, вървеше, търсеше я тя. Не взе без сили да проклина и никъде не си почина, не спря за ден или за два — докрай ще доведе това със своя бърз упорен ход: да, ще измъкне Ланселот зад яките стени и двери. Но знам, преди да го намери, ще ходи из безброй земи, ще дири и ще се стреми да чуе и словце едничко. Защо да ви разправям всичко сега за нейните несгоди? Но много пътища преброди нашир и длъж, насам-натам, че мина месец цял невям, но не научи, общо взето, повече отпреди, което бе нищо, казано направо. Веднъж, пресичайки направо полето, с мисли тъжни пак, съгледа край далечен бряг на морски проток кула няма. На левга покрай нея няма ни къща, ни подслон, ни хан. Строил я бе Мелеаган и Ланселот там прикова. Но тя не знаеше това. Веднага още щом добре я видя, загледа се във нея без погледа си да отмести. Сърцето й подсказа вести: което търси тя, това е, целта й ще се увенчае. Вървяла беше без победи, но тук Фортуна я доведе. Вървя направо и не мигна, докато кулата не стигна. Обходи я, ухо нададе, готова бе за изненади, надежда взе да се прокрадва, че нещо все ще я зарадва. А кулата да те замае — висока и грамадна тя е. И за учудване неща — нито прозорци, ни врата освен един прозорец тесен. По целия й стан отвесен —
