Ланселот, рицарят на каруцата

Стени и себе си видя.
„Какво е туй, което чувам?
Говори се, да не бълнувам?
Кълна се, страшно съм учуден,
нали не спя, нали съм буден.
Ако ми бе дошло насън,
ще кажа: нищо няма вън.
Но буден, то ме притеснява.“
Едва надигна се тогава
и при пролуката едва
отиде той подир това.
И там под светлината бледа
облегнат кулата огледа.
Отвън, щом погледът му свикна
със светлината, той надникна
и зърна дева непозната,
повикала го през стената.
А тя веднага го позна:
„Дошла съм, Ланселот, с една
цел, търсейки ви отдалече.
След като ви намерих, вече
безкрай съм благодарна богу.
Аз съм онази, дето много
за дар ви молеше. Вървяхте
към Мост на меча и успяхте
да бъдете любезен с мен:
на оня рицар победен
главата да ми подарите,
та мойта мъст да утолите.
За тази дарствена услуга
наех се аз да сторя друга:
от кулата да ви извадя.“
„Благодаря, девице млада —
затворникът се окопити, —
добре ще ми се отплатите
за дара, драговолно даден,
оттука бъда ли изваден.
Изкарате ли ме, накрая
да бъда ваш ще обещая,
за вас най-трудното направил.
Кълна се тук в апостол Павел:
от днес до сетния си час
за вас ще върша всичко аз,
щом наредите, ден след ден.
Не ще поискате от мен,
на мен каквото се полага,
без да го имате веднага.“
„Съмненията да замлъкнат —
оттук ще бъдете измъкнат
и тежко то да се окаже.
И за хиляда ливри даже61
за утре няма да отложа.
Подслон ви чака, ще ви сложа
да си починете удобно.
Каквото бъде вам угодно,
желаете ли го, е ваше.
Недейте нищо да ви плаши.
Но трябва вече в някой дом,
из този край да търся лом
и като го осигуря,
прозорчето да разширя,
та да излезете тогава.“
„Дай боже, само то остава —
се съгласи, — ще е добре то.
Аз имам тук въже, което
сержанта с мене го затвори,
храната да изтеглям горе —
твърд хляб, водата много пъти
е мътна и ума ми мъти.“
Тя за приятеля си скъп
намери лом четириръб,
веднага му го даде тука.
А той заудря и зачука,
тъй тежко в процепа заблъска
с усилия и воля дръзка,
докато се провря оттам.
И му олекна много, знам.
И се зарадва, че излезе,
че се измъкна той от тези
дебели каменни стени,
където тъй се притесни.
Сега е посред шир, която
за всичкото прекрасно злато
от близък и далечен кът —
накуп да му го съберат
и да му го предложат в хор —
не би сменил срещу затвор.
Освободен е Ланселот,
едва се връща към живот,
ветрец да духне — ще залитне.
А мулето със крачки ситни
пое под тях с усилен ход —
отпред тя сложи Ланселот.
За да не ги съзрат, встрани
доброто муле отклони
далеч от път и людска стряха.
Открито ако те вървяха,
ще им напакости тъдява
все някой, който я познава,