Ланселот, рицарят на каруцата

които бяха се решили,
че всяка трябва да си вземе
желан съпруг в най-близко време,
взаимно бяха се разбрали
и уговорка бяха дали
да има битка и турнир.44
Срещу Помльоглоа подир
застана тази от Ноаз.45
Пред неуспелите — в прехлас
те няма дума да дадат;
на тез, които победят,
ще кажат те, че ги обичат;
това да викат и изричат
не само в този край, ами
и по далечните земи.
Отдавна беше известен
турнирният очакван ден,
народът — да се хиляди.
Кралицата дойде, преди
да мине срокът. Въздерзаха
девиците, като разбраха,
кралицата че е дошла,
да тръгнат всяка пожела
към двора, сбрал тълпата цяла.
Замолиха те вкупом краля
благодеяние да свърши,
молбата им като не скърши.
Тогава кралят обеща,
узнае ли каква е тя,
каквото молят да направи.
Поискаха му да остави
мадам, ако реши, да иде
и техния турнир да види.
А кралят откази не знае
и разреши й, щом желае.
Зарадвани от него там,
отправиха се при мадам,
от чувства предани обзети:
«На нас, госпожо, оставете,
каквото краля днес ни даде.»
«Какви са тези изненади? —
попита тя. — Недейте кри!»
«Госпожо, с помисли добри
на нашия турнир елате,
съгласен кралят ни отпрати,
друг няма кой да ви попречи.
Склони, че ще отиде вече,
щом имат думата на краля.
И бързо из страната цяла
госпожиците пращат вест:
кралицата във тяхна чест
турнир ще гледа в тоя ден,
на който той е обявен.
И литна новината вече
наблизо тук и там далече,
и завладя такъв простор,
че влезе даже в кралство Гор
държаха чужденците там,
но днеска, който иска, сам
си влиза и излиза, даже
без някой нещо да му каже.
Летя из кралството вестта
и стигна от уста в уста
до сенешала обигран
на подлия Мелеаган,
да ври дано в катрана цял!
Той Ланселот бе задържал —
Мелеаган му беше пратил
омразния си неприятел,
затворник вечен да го смята.
А за турнира новината
най-точно Ланселот узна
и погледът му овлажня,
сърцето му се сви в беда.
Печален като го видя,
стопанката на този дом
да го съветва взе с добром:
„Сир, чуйте, в името на бога,
каква е вашата тревога,
та толкова се променихте?
И днес ни ядохте, ни пихте,
ни радост ви обзе, ни смях.
Но доверете ми без страх
и мислите си, и бедите.“
„На болките ми ядовити,
госпожо, ах, не се дивете.
И мъка ми е, разберете,
не мога аз да бъда там
на новия турнир голям,
а най-добрите ще отидат
и всички хора ще ги видят.
Понеже доброта се крие
у вас, то позволете вие
и аз да ида на турнира,
а после, както се разбира,
и с бой да наруша мира,
в затвора ще се прибера.“
„Направила го бих завчас,
ако в това не виждах аз