впечатлена. Мисис Смит имаше основания да смята, че съпругът й притежава някакъв имот в Западните колонии, който преди много години бил ипотекиран, за да покрие разходите по собствената си поддръжка и ако се предприемеха нужните мерки, този имот би могъл да й бъде възстановен. Макар и неголям, той би я направил сравнително богата. Но нямало кой да се заеме с формалностите. Мистър Елиът не искал да си мръдне дори пръста, а тя самата, обременена както от собствения си недъг, не можела. Спирала я и липсата на пари, поради което не можела да ангажира за тази работа друг човек. Мисис Смит нямаше близки, които да й помогнат дори със съвет, а не можеше да си позволи да плати на адвокат. Това жестоко влошаваше и без друго тежкото й положение — човек би понесъл много трудно мисълта, че може да живее по-добре, че с малко усилия, насочени в правилна посока, това е напълно възможно и че тази възможност може да пропадне, ако въпросът не бъде решен навреме.
Точно по този въпрос мисис Смит бе имала намерение да се възползва от услугите на Ан да проведе един разговор с мистър Елиът. До вчера бе очаквала, че те ще се оженят и си бе мислила с тревога, че тогава ще загуби приятелката си. Била уверена, че той се опитва да я спечели. Вдовицата с надежда си помисли, че под влияние на любимото момиче би могъл да направи нещо за нея, затова бе побързала да провери какъв е интересът на Ан към мистър Елиът и да разбере до колкото може да разчита на впечатленията й за неговия характер. Но Ан категорично бе отхвърлила всякаква възможност за предполагаем годеж и това бе променило всичко. Новата ситуация й бе отнела новородената надежда да постигне целта, която я терзаеше от години, но поне й остави утехата да разкаже на своята приятелка всичко от начало до край.
След като изслуша това толкова подробно описание на характера мистър Елиът, Ан не можеше да не изрази учудването си, че в началото на техния разговор мисис Смит бе говорила за него в толкова благоприятна светлина, като че ли искала да го похвали и да се застъпи за него пред Ан.
— Мила моя, отговори мисис Смит, — не можех да постъпя по друг начин. Смятах, че женитбата ви вече е решена, макар той все още да не ви е направил предложение, затова не можех да ви кажа истината за него — все едно, че вече ви е станал съпруг. Сърцето ми са късаше, когато ви говорех, че ще бъдете щастливи, но въпреки всичко той наистина е умен, симпатичен и с жена като вас положението му може би нямаше да бъде безнадеждно. Той беше много груб с първата си жена и двамата бяха много нещастни в брака си, но тя беше твърде невежа и душа даваше за почести, а той никога не я бе обичал. Много ми се искаше да се надявам, че на вас ви предстои по-добра участ.
Ан трябваше да признае в себе си, че имаше дни, в които бе напълно възможно склони за подобна женитба, затова потръпна при мисълта за трагедията, в която би се превърнал животът й. Беше напълно възможно лейди Ръсел да й изложи своите разумни доводи и дори да я убеди! И при такова злощастно развитие на събитията как би се чувствала тя, когато с времето щеше да разбере истината, но вече нямаше да има път назад?
Не биваше да оставя повече лейди Ръсел да се самозалъгва, и една от заключителните уговорки на това важно заседание, което им отне цялата сутрин беше, че Ан разполага с пълна свобода на действие и може да разкаже на своята приятелка всичко, което се отнася до мистър Смит и е свързано с разкритията за неговия характер.
Глава 22
Ан се прибра вкъщи да размисли върху онова, което бе чула. Сега знаеше какъв е мистър Елиът и се чувстваше облекчена и освободена от необходимостта да проявява деликатност към неговите чувства. Вече, натрапчив и нежелан, той бе изправен срещу капитан Уентуърт, а Ан не приемаше със смесени чувства и уплаха бедата, която й бе навлякъл предишната вечер със своето ухажване, нито смяташе за непоправими последиците от нея. Към него можеше да изпитва само съжаление. Но това бе единственото, което можеше да я облекчи. Когато се огледа около себе си и се опита да проникне в бъдещето, тя видя само неща, на които не можеше да се уповава и от които трябваше по-скоро да се бои. Тревожеше се за разочарованието и болката, които бяха неизбежни за лейди Ръсел и за надвисналата опасност от бъдещи унижения за баща й и сестра й, беше разстроена от предчувствията за множество беди и не знаеше как да предотврати дори една от тях. Все пак бе доволна, че поне тя знае какво представлява мистър Елиът. Не смяташе, че има право на някаква награда за това, че не бе пренебрегнала стара приятелка като мисис Смит, но то наистина можеше да се приеме като награда, и още каква! Мисис Смит й каза нещо, което променяше много ситуацията и което никой друг не би могъл да направи. Дали трябваше да сподели това и със семейството си? Не, беше безсмислено. Трябва да посвети само лейди Ръсел, да й разкаже всичко, да се посъветва с нея и след като е направила най-доброто според силите си, да изчака развоя на събитията колкото може по- спокойно. Накрая трябваше да намери спокойствие и за тази част от сърцето си, която се нуждаеше най- много от него и която не можеше да разкрие дори пред лейди Ръсел. Цялата си тревога и всичките си страхове трябваше да запази единствено за себе си.
Когато се прибра вкъщи, Ан установи, че е успяла да избегне мистър Елиът. Точно, както очакваше бил се отбил и прекарал у тях цялата сутрин. Тъкмо се почувства в безопасност и успя да се поздрави си за предвидливостта, когато й казаха, че той ще дойде отново вечерта.
— Нямах никакво намерение да го каня, — каза Елизабет с престорена небрежност, — но той намекна поне сто пъти, че иска да дойде, така поне каза мисис Клей.
— Точно така; през целия си живот не съм виждала човек, който да полага толкова усилия да получи една покана. Горкия човек! Много ме заболя за него, защото по всичко личи, мис Ан, че вашата коравосърдечна сестра е склонна към жестокост.
— О! — извика Елизабет — отдавна съм свикнала на такива игри и не се хващам на намеците за разни господа. Като разбрах обаче колко много съжалява, че не е успял да види баща ми тази сутрин, веднага омекнах, защото никога не пропускам възможността да ги събера — когато са заедно, всеки от тях се стреми да се представи в най-добрата си светлина. И двамата се държат толкова приятно! А и мистър Елиът се отнася към него с огромно уважение.
— Наистина са чудесни! — извика мисис Клей, но не посмя да погледне Ан в очите. — Точно като баща и син! Скъпа мис Елиът, нали са като баща и син?
— Е, не мога да забраня на никой да приказва каквото си иска. Ама как можа да ви мине през главата подобна мисъл! За бога, не мисля, че той ме ухажва повече от другите.
— Скъпа моя, мис Елиът! — възкликна мисис Клей, вдигна ръце и погледна нагоре, след което потопи останалата част от изумлението си в удобно мълчание.
— Е, мила ми Пенелопа, не се притеснявайте за него. Видяхте, че го поканих, дори се разлях в усмивки, като го изпращах. Домъчня ми за него, като разбрах, че наистина ще прекара целия ден утре у приятелите си в Торнбъри Парк.
Ан се възхити на прекрасното изпълнение на мисис Клей, която бе в състояние да изрази такова удоволствие от очакването и пристигането на човека, чието присъствие твърде много пречеше на плановете й. Не беше възможно да не го мрази, а въпреки това успяваше да си наложи приятно и спокойно изражение на лицето, дори изглеждаше доволна, че са й отрязали квитанцията пред сър Уолтър и сега тя можеше да му се посвети само донякъде, а не изцяло, както би искала.
На Ан й стана много неприятно, когато видя мистър Елиът да влиза в стаята и още по-неприятно, когато той тръгна към нея и я заговори. И по-рано й се бе случвало да забележи, че той не винаги е откровен, а сега откриваше неискреност във всяка негова дума. Като си припомнеше изразите от писмото му, почитта и вниманието към баща й й се струваха чудовищна проява на лицемерие, а при мисълта за жестокото отношение към мисис Смит просто не бе в състояние да гледа усмивките и нежността в очите му, нито да слуша тона, с който изразява престорено добрите си чувства.
Тя се опита да запази към него обичайното си държание да не би да заподозре нещо. Беше същинско изпитание да търпи любезните му въпроси и комплименти и тя определено бе решила да се държи хладно дотолкова, доколкото това не би направило впечатление в сравнение с държанието й от предните дни, и да отстъпи полека от ненужната близост, до която малко по малко бяха стигнали отношенията им. В съответствие с намеренията си полагаше усилия да се контролира повече и да бъде много по-спокойна, от предишната вечер.
Той отново се опита да събуди любопитството й към обстоятелствата, при които дълго бил слушал
