похвални речи по неин адрес, като очакваше по-голямо внимание за усърдието си, но магията си бе отишла. Стори му се, че би могъл отново да погъделичка суетата на своята братовчедка в оживлението и страстите на изпълнена с хора стая, но бързо разбра, че в момента не може да постигне това с обичайните средства, които опитваше едно след друго в паузите между властните претенции на останалите към неговото внимание. Изобщо не си даваше сметка, че точно това негово държание в момента се е обърнала срещу самия него, тъй като то неизбежно връщаше мислите й към онези негови постъпки, които най-малко можеха да му бъдат простени. Донякъде я зарадва факта, че рано на следващата сутрин той заминава от Бат и ще отсъства почти два дни. Поканиха го да ги посети в Камден Плейс още същата вечер след завръщането си, но поне беше сигурно, че от четвъртък до събота нямаше да идва. Като че ли не й стигаше присъствието на мисис Клей, та освен нея трябваше да търпи и един още по-голям лицемер — това бе достатъчно, за да наруши усещането й за спокойствие и уют. Чувстваше се силно унизена при мисълта, че баща и сестра й непрекъснато са подложени на измама и че им предстоят какви ли не още огорчения и обиди. Егоизмът на мисис Клей не беше нито така дълбок, нито толкова отблъскващ, както себичността на Елиът, и Ан бе готова дори да приеме женитбата на баща си с всички произтичащи от нея последствия, само и само да се отърве от хитрините, към които прибягваше мистър Елиът, за да я предотврати.
Тя смяташе да отиде у лейди Ръсел рано сутринта в петък и да й съобщи всичко, което знаеше. Искаше да тръгне веднага след закуска, но и мисис Клей трябваше да излезе, водена от желанието да бъде в услуга на Елизабет и за да се отърве от нейната компания Ан реши да изчака излизането й. Отдъхна си, когато Мисис Клей най-после затвори вратата след себе си и едва тогава уведоми сестра си, че до обяд смята да остане на Ривърс Стрийт.
— Много добре — заяви Елизабет — нямам какво да й изпратя освен много поздрави. О, можеш да й занесеш и онази отегчителна книга, който тя ми даде, и да се престориш, че съм я изчела цялата. Не мога вечно да се изтезавам с всички нови книги и поеми, които излизат в кралството. Не е необходимо да й го казваш, разбира се, но роклята й онази вечер ми се видя направо ужасна. Мислех, че има известен вкус по отношение на облеклото, но като я видях на концерта, направо ме беше срам. И целият й вид беше толкова официален и изкуствен! Разбира се, ще й предадеш много здраве, нали?
— И от мене — добави сър Уолтър — най-сърдечни поздрави. И можеш да й кажеш, че след някой ден ще се отбия да я видя. Просто й предай това съобщение на учтивост, а аз вероятно само ще мина и да си оставя визитката. Просто не е честно да ходиш на гости сутрин у жени на нейната възраст, които на всичко отгоре почти не използват грим. Ако поне си слагаше руж, нямаше толкова да се страхува, че някой ще я видя на дневна светлина. Когато се отбих у тях последния път, забелязах, че веднага побързаха да спуснат щорите.
Баща й още не бе свършил, когато на вратата се почука. Кой ли би могъл да бъде? Ан се сети за неочакваните посещения на мистър Елиът по всяко време на деня и се притесни, че може да е той, но бързо си спомни, че в момента е на около седем мили разстояние от тях. След обичайния миг на тревожно изчакване слугата съобщи: „Мистър и мисис Масгроув“, след което те бяха въведени в стаята.
Най-силното чувство, което изпитаха при вида им, беше изненада. Ан се зарадва, а и на другите не им беше чак толкова неприятно, щом като веднага успяха да си сложат благоприлична маска на гостоприемство, а след като се разбра, че най-близките им роднини нямат намерение да отседнат в къщата, сър Уолтър и Елизабет стигнаха едва ли не до сърдечност и се справиха достойно с положението. Дошли в Бат за някой и друг ден заедно с мисис Масгроув и бяха отседнали в Уайт Харт — това поне се разбра веднага, но докато сър Уолтър и Елизабет показваха на Мери другата гостна и се топяха при нейната възхита, Ан не можа да изтръгне от Чарлз и една свястна дума за пътуването, нито обяснение на някои многозначителни усмивки и намеци на Мери, че са дошли по работа, а също и на явното му смущение, когато го попита кои са пристигнали с тях.
Едва по-късно разбра, че освен тях двамата са дошли мисис Масгроув, Хенриета и капитан Харвил. Чарлз й разказа всичко много ясно и сбито, което беше в нрава му. Идеята се зародила най-напред в главата на капитан Харвил, който трябвало да свърши някаква работа в Бат. Казал им това преди седмица, и тъй като ловният сезон бил свършил, а Чарлз пък искал да се занимава с нещо, той предложил да замине с него. Това много допаднало на мисис Харвил, тъй като съпругът й щял да има компания, но Мери не могла да понесе мисълта да остане сама и така се измъчила, че ден-два създавала обстановка на такова напрежение, че всички си мислели, че е настъпил краят. Тогава се намесили баща му и майка му — мисис Масгроув искала да види някои стари приятелки в Бат, а и това би било чудесна възможност да купят сватбени рокли за Хенриета и сестра й — с две думи, станало така, че за да облекчат капитан Харвил, Чарлз и Мери били прикрепени към групата на свекърва й, което удовлетворявало всички. Пристигнали предишния ден късно през нощта. Мисис Харвил, децата, капитан Бенуик и Луиза останали в Апъркрос.
Ан малко се изненада, че отношенията на Хенриета с годеника й са напреднали толкова, че трябваше и на нея да се купуват тоалети за сватбата. Беше предполагала, че по въпроса за материалните възможности на Чарлз Хейтър ще възникнат известни затруднения и това ще отложи женитбата, но Чарлз й каза, че съвсем наскоро (след последното писмо от Мери) младият Хейтър бил поканен от свой приятел да заеме поста заместник свещеник в една енория, което му даваше добри перспективи. Като имали предвид сегашните му доходи и почти сигурната възможност за постоянно назначение, двете семейства се разбрали да изпълнят желанието на младите. Сватбата щеше да се състои след няколко месеца, почти едновременно с тази на Луиза.
— А и службата на Хейтър никак не е лоша, — добави Чарлз, — само на двайсет и пет мили от Апъркрос, и местността е чудесна — там са най-хубавите земи в Дорсетшир. Намира се точно по средата на най-хубавите ловни полета в кралството, които принадлежат на трима едри земевладелци и всеки гледа да надмине другите в своето усърдие и грижи за земята. Чарлз Хейтър можел да вземе препоръки поне до двамата от тях, но нали си го знаете, той не държи много на такива неща, — забеляза зет й. — А и кръвта му не е достатъчно гореща за лов, това му е най-лошото.
— Колко се радвам, — възкликна Ан, — толкова е хубаво, че всичко се е наредило така добре и двете ви сестри ще се омъжат на добро място. Те винаги са били толкова добри приятелки, че щастието на едната в никакъв случай няма да предизвика завист у другата, но при това положение ще имат еднакви възможности да живеят спокойно и материално обезпечени. Надявам се, че баща ви и майка ви много се радват и за двете.
— О, да! Баща ми би искал господата да бяха малко по-заможни, но всичко останало много му допада. Нали знаете, че пари при пари отиват. Е, омъжва две дъщери наведнъж, а това не е много приятно, защото трябва да се ограничи в много неща. В никакъв случай не искам да кажа обаче, че сестрите ми нямат право да са доволни. Съвсем редно и те да получат своя дял от наследството, а за себе си мога определено да кажа, че той винаги е бил много добър и щедър баща. На Мери никак не й харесва избраника на Хенриета. Вие знаете, че никога не го е обичала. Не мисля, че е права, нито че може да оцени имота в Уинтроп, макар че все се опитвам да я убедя, че трябва да държи на такива неща. С времето се очертава бракът им да бъде още по-сполучлив в материално отношение, а и аз винаги много съм харесвал Чарлз Хейтър, точно затова смятам, че в момента трябва да бъда на негова страна.
— Прекрасни родители като мистър и мисис Масгроув — възкликна Ан — би трябвало да са наистина щастливи от сватбите на дъщерите си. Сигурна съм, че правят всичко възможно за своите деца. Да попаднат на такива добри съпрузи е истински божи дар. Баща ви и майка ви нямат никакви предразсъдъци, които често са били причина за нещастието и грешките не само на младите, но и на хора, много по-зрели от тях. Надявам се, че Луиза напълно е оздравяла?
В отговора му прозвуча колебание:
— Да, мисля, че се е оправила, но е много променена — вече не тича и не скача като преди, не се смее и не обича толкова да танцува. Наистина е станала много по-различна. Ако например вратата се тръшне силно, тя се стряска и започва да трепери като пате във вода, но Бенуик е винаги до нея, чете й стихове и по цял ден все й шепне нещо..
Ан не можа да се сдържи и се засмя.
— Това сигурно никак не ви е по вкуса, — каза тя, — но аз мисля, че той наистина е прекрасен човек.
— Така е, дума да няма, никой не се съмнява в това, и се надявам да не ме смятате за толкова ограничен, че да очаквам от всички мъже на света да имат моите интереси и занимания. Самият аз имам
