базовата държава. Всъщност той поема бизнеса. Това не е просто прикритие, а действителност — обикновено внос/износ на готова продукция.
В около 70% от случаите базовата страна е Канада. Единствената връзка на шпионите с офиса им е чрез техния катса. Всеки командир на такава група (катса) ръководи не повече от четири шпионски двойки.
В един от клоновете на „Комемиут“ работят близо 20 експерти в бизнеса. Те анализират всяка компания и съответния й пазар, като предават тази информация на командира, който на свой ред съветва шпионите какви сделки да сключват.
Шпионите се вербуват от целия израелски народ. Те са хора от всички сфери на живота — лекари, адвокати, инженери, учени, които са готови да отдадат четири години от живота си в служба на родината. Семействата им получават средната израелска заплата като компенсация, но в допълнение шпионинът разполага с банкова сметка, която непрекъснато расте.
В края на четирите години там обикновено има около 20 000 — 30 000 долара.
Шпионите не се занимават с пряко разузнаване — наблюдения от сорта на оръжейни доставки или разширяване на болничните отделения като подготовка за предстоящи военни действия. Те търсят косвени разузнавателни данни, което означава следене на икономическите показатели, слуховете, настроенията, морала и пр. Те могат свободно да се движат и да наблюдават всичко това без реална опасност за тях самите. Те не изпращат доклади от страните-мишени, но понякога внасят там разни неща — пари или съобщения. Много мостове в арабски държави са минирани още по време на строежа им от шпиони, които задължително се запознават с методите на пиротехниката, преди да бъдат пратени по задачите си. Ако избухне война, всички тези мостове биха хвръкнат във въздуха.
Във всеки случай, щом Цви и Амирам бяха разпределени в „Комемиут“, Шай Каули се обърна към останалите.
Ставаше въпрос за ваканцията, която ни бяха обещали.
— Както знаете — започна той, — всички планове подлежат на изменения. Разбирам, че се интересувате от ваканцията, но първо работата, а после забавленията. Вие ще сте първият випуск, който е минал през интензивния курс за работа с главния компютър. Това ще ви отнеме не повече от три седмици, след което ще си прекарате колкото е остало от ваканцията.
В „Мосад“ бяхме се научили да очакваме подобни неща. Често се случваше да ни кажат, че излизаме в отпуска от 12.00 часа в петък, обаче когато петъкът дойдеше, някой ни съобщаваше, че се налага да останем още 24 часа. Даваха ни 20 минути, за да се обадим вкъщи и да отложим всичко запланувано, след което се втурвахме като стадо към телефона.
За действащите катси имаше специална съобщителна система, която се включваше, ако е необходимо. В дома им се обаждаше телефонен секретар с обичайната новина:
— Здрасти, обаждам се от службата. Съпругът ти няма да си дойде, както се бяхте уговорили. Ще ти позвъни веднага, когато се освободи. Ако междувременно възникнат някакви проблеми, обади се на Яков.
Това се правеше нарочно. Не можете да си представите колко важен е сексът в живота на един катса. Факторът на несигурност означаваше пълна свобода. Ако катсата е хвърлил око на гаджето на някой войник и иска да прекара с нея съботата и неделята, е, жена му вече и бездруго е свикнала той да отсъства през празниците. Всеки копнееше за такава свобода. Но смешното нещо в цялата работа бе, че не можеш да станеш катса, ако не си женен. Нямаш право да излизаш в чужбина. Смята се, че очите на неженения шарят повече и по-лесно може да се хване на въдицата на някоя, която е била вербувана от враговете. От друга страна, всички останали се ослушваха, за да хванат някого, че хойка, и да злословят по негов адрес. Всичко това си остана пълна мистерия за мен.
Една стая на втория етаж в Академията беше освободена за компютърния курс и масите бяха наредени в дъга с конзолни екрани на всяка, за да могат всички да участват. Инструкторката прожектираше картините на стената пред нас: първото, което научихме, бе да създаваме файл въз основата на лични данни според така наречената „морковна страница“, оранжева страница със серия от въпроси, на които трябва да се отговори, за да получиш достъп до паметта на компютъра. Тези тренировъчни конзоли наистина работеха, бяха директно свързани с главното управление и черпеха информация от действителните файлове. От тях разбрахме как да оперираме със съществуващата програма и да получаваме нужната ни информация.
От курса съм запомнил един забележителен случай, свързан със системата „Кшарим“ („възли“), което значи записи на личните връзки на даден човек. Веднъж, когато инструкторката ни отсъстваше, Арик Ф. седна на нейното място и набра на монитора „Арафат“ и „кшарим“. Тъй като Арафат бе шеф на ООП, той беше записан с предимство в компютъра. С колкото по-голямо предимство се ползва някой в паметта, толкова по-бързо ще получиш информация за него.
Малцина имат по-голямо предимство от Арафат, но същинският проблем се състои в това, че той е свързан със стотици, дори хиляди хора, така че когато се заредиха безкрайни списъци с имена, системата се претовари и всички останали терминали преустановиха работата си. Компютърът разполагаше с толкова много данни, че не можеше да прави нищо друго, освен да ги вади от паметта. Арик задръсти компютъра на „Мосад“ за повече от осем часа. Системата не можеше нито да спре, нито да изпълни някаква друга команда. Оттогава промениха програмата, така че да не могат да се искат с една команда повече от 300 списъка, а и самите команди трябваше да бъдат по-конкретни. Например не можеш да искаш списъците на всички лични връзки на Арафат, ако те интересуват само сирийските.
След компютърния курс и жалкия остатък от ваканцията — три дни — моето първо разпределение бе следовател към бюрото за Саудитска Арабия, което бе пряко свързано с бюрото за Йордания с шеф Ганит. Бях пряко подчинен на някаква жена на име Аерна. И двете бюра не се считаха за особено важни. В Саудитска Арабия „Мосад“ разполагаше с един-единствен източник на информация — човекът работеше към японското посолство. Всичко останало от региона се научаваше от пресата и другите средства за масова информация, а също и с подслушвателните съоръжения на поделение 8200.
Аериа се занимаваше с родословното дърво на кралското семейство на Саудитска Арабия. Също така търсеше подробности около предложението за изграждане на втори нефтопровод през цялата страна, в който искаха да се включат и иракчаните, за да прекарват безопасно нефта си до пазарите и да плащат за скъпо струващата война с Иран. Войната беше превърнала превозването на нефта с танкери през Персийския залив в изключително рискована задача. Видяхме много интересни доклади за Саудитска Арабия от британското разузнаване. Те бяха изключително добри и напомняха по-скоро на политически анализи на положението, отколкото на разузнаване. Но англичаните не бяха никак склонни да споделят с други данните на своето разузнаване. В един от рапортите им се казваше, че саудитците смятат, че приходите от петрола ще се увеличават, затова била и идеята за втори нефтопровод. Но самите англичани твърдяха, че скоро кризата в икономиката им ще се задълбочи, защото дотациите за здравеопазването и безплатното образование са на изчерпване.
Всички данни на британското разузнаване се приемаха сериозно, но често се чуваше, че може и да нямат вярна представа за действителността поради „Кучката“. В „Мосад“ Маргарет Тачър бе известна с това прозвище. Бяха я заклеймили като проводник на антисемитизма. Каквото и да се случеше, първият въпрос, който се задаваше, бе: „Добро ли е за евреите или не?“ Политиката и всичко останало минаваха на заден план. Единствено това имаше значение и в зависимост от отговора хората се определяха като антисемити, заслужено или не.
Получавахме дълги листове хартия, които напомняха на бяло индиго, със записани върху тях телефонни обаждания, а също и разговори между саудитския крал и роднините му, разбира се, преведени. Имахме подслушани телефонни разговори на принца с негов роднина в Европа. Казваше, че му трябват пари, и някой друг взимаше слушалката, за да продължи с уговарянето. Така ставаше ясно, че за Амстердам пътува танкер с милиони галони нефт и роднината трябваше да промени регистрацията на името на принца, а парите да се прехвърдят на швейцарската му сметка. Саудитците боравеха с огромни суми и смятаха това за нормалното положение на нещата, просто невероятно!
В един паметен разговор Арафат поиска помощ лично от краля, защото не можеше да се свърже с Асад12 в Сирия. Така че кралят се обади на Асад, като го четкаше
