Таньо Танев
Пазителка
1. КРАДЦИ НА ЛЕД
Пръв ги забеляза млад китайски астроном на име Сян Чао и то като се загледа не там където трябваше по програма. Почувства, че там има нещо и завъртя телескопа като в транс. Някаква сила направляваше ръцете му и го напусна чак когато го видя.
Това не можеше да е астероид! Никой астероид не забавяше движението си при приближаване към звездата! Веднага щом се убеди в забавянето на обекта, го сподели с професор Чонг Ли. Той проведе отново лично всички замервания, стигна до същия извод и се обади веднага където трябва. Само след четвърт час ги пребраха в два джипа без да им позволят да се обадят на близките си.
Професор Чонг Ли гледаше тъжно притиснат от двама неестествено едри юнака на задната седалка. По пътя пред тях щъкаха пъргави тракторчета „Синтай“ и носеха кал от нивите по пътя. Не след дълго свърнаха по полски път между нивите. Джипките спряха на една голяма нива. Джипките спряха на една голяма нива. Изкараха ги навън без да отдумат. Един oт охраната приближи до двамата астрономи и им предложи цигара от кутия „Златна камбана“. Чан Сяо и Чонг Ли си взеха и запушиха. Юнака застана до тях, а насреща си видяха друг от охраната с фотоапарат.
Началника на охраната погледна въпросително към професора. Явно искаше да се снимат. На професора му светна. Нямаше да ги разстрелят, дори му искаше разрешение да се снима с него. Кимна му с удоволствие. Старите страхове винаги напомняха за себе си. Явно сега е много важна личност, щом охраната иска разрешение да се снима с него.
Над ниските дръвчета се надигна мощен рев. Един малък самолет се плъзна над короните им, направи кръг и се приземи направо на нивата. Позна само един от шестте пътника. Астроном от южен Китай, чието име не помнеше. Качиха се бързо и самолета излетя на северозапад. Това можеше да означава само едно. Отиваха в Памир.
После ги забеляза и един новозеландец и преди някой да успее да реагира всички заинтересовани можеха да видят и снимка в интернет. По-късно се оказа, че в средите на славянския свят, с лидер www.idiot.ru тази тема е вдигнала доста шум преди седмица, но сега от това не се интересувал никой, освен специалистите естествено. www.idiot.ru не е правителствена институция, за която всичко е секретно и важно, за това не може да претендира за първенство. Така и не се разбра кой е пуснал мухата.
Само за три нощи китайския екип в Памир стигна до извода, че обекта ще влезе в земна орбита.
Събитията тръгнаха с главоломна скорост. Две обиколки след стабилизиране на кораба на пришълците на земна орбита от кораба им се отдели совалка, голяма колкото дванадесет етажна сграда и се приземи в Антрактида. Само след 12 часа един леден блок с форма на триъгълна призма и размери на стадион се възнесе на орбита и го следваха други със същия размер през около два часа.
Шпионските спътници на по-могъщите държави и без това си бяха на полярни орбити и снимките от тях течаха като река. Повечето правителства направиха по една гръмка и заплашителна декларация, след което забравиха за проблема и се съсредоточиха на подготовка за следващите избори. Всички, без Китай. Там нямаше какво да се избира, всичко се знаеше. Русия не желаеше явна конфронтация с пришълците, затова ги обстреля само с две балистични ракети, хем да не се ангажира сериозно, хем да знаят с кого си имат работа. Ракетите обаче не достигнаха по-близо от 500 километра от целта. Невидима ръка ги спря до изчерпване на горивото и ги положи внимателно върху ледника.
При следващата си обиколка руски шпионски спътник засне за пръв път самите пришълци да се мотаят около ракетите. Изглеждаха като триметрови горили в скафандрите си. Не последва никакъв отговор, само изстрелването на ледени призми към орбита се ускори.
Анализа показа, че ледените блокове се издигат в орбита с реактивни двигатели изхвърлящи водна пара.
На орбита се формира солидно ледено тяло от ледени блокове. Пришълците с малка совалка подредиха блоковете, монтираха двигател и ледената грамада пое курс на излизане от слънчевата система с курс към съзвездието Риби. Двигателите отново изхвърляха водна пара.
В пленарната зала на ООН се точеха безкрайни речи и протестни заявления.
Една Руска ракета с конвенционален заряд достигна формиращата се втора ледена формация на етапа когато бе видна с просто око и я разби преди да и монтират двигателя. Това означаваше, че тя не бе защитена, както базата на пришълците на Антрактида или кораба — майка, чиято отбрана изпробваха китайците без резултат. Не последва никаква реакция на тези нападения. Руснаците с огромен труд си прибраха двете ракети от първия обстрел в Антрактида отново без никаква реакция.
Никой нямаше ни най-малка представа какво да се прави, а пришълците формираха поредното ледено формирование в орбита и пред очите на всички то пое към съзвездие Риби. Ледените блокове, пристигащи от Антрактида започнаха да формират ново формирование.
Колкото и да бе тъжно, човечеството гледаше безсилно.
Съединените Щати за да не загубят престиж атакуваха поредното ледено формирование и нацелиха малката совалка, която монтираше двигатели. Този път отговор последва. Мощни електромагнитни импулси разрушиха орбиталните комуникационни системи и повредиха почти половината спътници. Не бяха малки и пораженията на повърхността на планетата. Енергийните системи имаха много поражения и се разпаднаха. Слаборазвитите страни естествено пострадаха по-малко.
Пакистанска ракета с доброволец без никаква автоматика достигна кораба на пришълците и му нанесе някакви поражения, въпреки, че бе унищожен малко преди самия сблъсък. Няма смисъл да казваме, че победния вик на живата торпила бе „Аллах Акбар“.
Макар първите контакти да носеха стихиен и дори комичен нюанс, работата бе сериозна. Ледените образования на орбита бяха видими с просто око и хората виждаха колко безпомощни и жалки са собствените им правителства. Това ги потискаше. Чувстваха се жалки и нищожни, поругани и ограбени. Пришълците им откраднаха човешката гордост. Назряваше омраза и озлобление. Обикновения човек не го плашеха безбройните пророкувания на всякакви учени за катастрофичните последствия от загубването на милиони кубици лед. Трудно се виждаше влиянието на глобалните промени в климата за следващите стотици години върху утрешния ден. Не ги засягаше пряко поне за сега, но се чувстваха унижени.
Веднага се намериха луди глави да се предложат за доброволци и властите повсеместно счетоха за благоразумно да се отърват от тях, изпращайки ги на другия край на света. Сформира се някакъв щаб към ООН, но на практика десетина експедиционни корпуса независимо един от друг тормозеха пришълците. Не, че някой им пречеше особено, но суровите условия вземаха своя кръвен данък. Имаше и преки противодействия когато станеха прекалено дръзки. Нашествениците обикновено разтапяха сектора където се намираха базите. Бойните машини и складовете с храни потъваха във водата, която после замръзваше. Най-ефективни се оказаха отряди от по десетина човека, без сложна екипировка. Те доближаваха до огромните машини и се мъчеха да разберат на какъв принцип работят и да ги повредят. Макар и бавно това даваше резултати. Постепенно се понатрупаха трофеи и снимки, преди всичко от шведския и канадския отряд.
Машините на пришълците бяха изградени от въглеродни производни. Управлението им се вграждаше в самите части, вероятно в процеса на самото производство и нямаха представа как работеше. Успехите които постигнаха при разгадаването на начина на действие бе на нивото на опитите за изследване на действието на електромагнитните явления с батерийка и жабешко краче.
Най-интересно бе да се види как протича ремонта на повредено съоръжение. При диверсионна акция датчанин с гранатомет отсече един от осемте крайника на внушително устройство, което наричаха всъдеход. От корема му излезе извънземен — или поне така мислеха — отдели повредения крайник от предното коляно и постави нещо подобно на петролен варел и след четвърт час педя по педя извая нов крайник и всъдехода се върна на изходна позиция. По традиция повредените части си ги обираха след завършване на процеса по отделяне на ледената призма, но този път датчаните почистиха преди тях.
Четири такива грамади заставаха на на четирите края на призмата и я очертаваха с нещо невидимо. След това двата всъдехода от триъгълните страни изравяха ями и монтираха двигателите. После две огромни струи водна пара издигаха призмата до орбита.
Датчаните мъкнаха крайника, който тежеше около четвърт тон и бе дълъг девет метра, на ръце цели петдесет километра до кучешките шейни и после още триста километра с шейните до ледения аеродрум.
