се разтопи от нежност.
Стана доволно, отряза филия тлъсто месо от окачения на гредата бут и пак седна. Вратата се отвори. Чиракът Волен влезе изпълвайки вратата. Според Дахан не беше редно чиракът на магьосник да изглежда недохранен. Седна мълчаливо до него и също замляска шумно своята част от тлъстата филия месо. Елма им донесе по една глинена купа с притоплена чорба от вечерята.
Не бе лек живота му на селски магьосник в затънтено селце пръснато по околните хълмове. Живееха бедно от собствения си труд. Понякога идваха хора с проблемите си и им оставяха в отплата някоя кокошка или агне, а сега оставаше и без жена си за през зимата, а и за по-нататък. На първо време чирака Волен щеше да му помага, но той е чирак — магьосник, а не аргатин. На младини не пожела да си намери богат замък заради Елма и особеностите които произтичат от това.
— Днес отиваме при Корина, горе при стадото на Яхан. Ти ще и цериш циреите, защото аз ще съм зает седмица-две. Трябва да поогледаме дали не е пила вода от коруба на лошо дърво или дали не е ходила по роса преди изгрев. Сега ще ти помогна, но ти ще продължиш. Заклинанията ще преговорим по пътя.
— Дали ще мога сам Дахан-маг?
— Ще се оправиш. Не е кой знае какво и не вземай пиле ако не ти хареса, или не вземай нищо, аз като се върна ще се оправим. Ти докато я мажеш с отвара, аз ще поогледам дали няма наблизо гнездо на усойна птица и камък на горски духове. Само крепи магията всеки ден докато ме няма. Съмнително ми се вижда ей тъй, без нищо циреи да я съборят на легло. Затова не разреших да ми я карат тук. Искам аз да поогледам. Козите изкара ли ги, не чух да подвиква козарчето.
— Пуснах ги край плета и като наближи те сами отидоха.
— Като се върнем преписвай по-бързо от книгата. Ще ти потрябва. Моята книга я преписах за година и половина от Колдар-маг, мир на духа му и още толкова обясненията му към заклинанията. До седмица да си преписал лечителството. Билки аз ще ти оставя.
Дахан наля две юнашки пахарчета прясно вино и своето изпи на един дъх, а Волен се мръщи на своята седем пъти преди да свърши. Докато го чакаше Дахан пак си напълни пахарчето, изпи го и се облиза. Откачи лека сабя от един пирон на тавана и внимателно я препаса. После преметна през глава дългия колкото самия него лък и взе колчан с двадесетина стрели.
Излязоха навън и заприготвяха конете си. Елма изнесе двете торби и ги изпрати в мъглата. Върна се в стаята и сипа паничка отвара на Лора.
— Пийни, това ще ти успокои болката.
Лора отпи горчилката.
— Като се оправиш след седмица ще отидем на гости на баба ти. Много е хубаво там. Това е друг свят. Приказка която не може да се разкаже. Баба ти е невероятна, а какви бисквити прави само да знаеш.
— Никога не съм я виждала. Сигурно живее в замък като Мокалин-Пер.
— Не споменавай тоя разбойник. Добре, че и той не се сеща за нас. Дивак и звяр е той, а замъкът му мечешка бърлога със злодеи. Къщата на баба ти е чудо. Не мога да ти я опиша, ако не видиш сама. А баба ти идва когато ти беше малка и сигурно не я помниш. Преди десетина години, тогава ти донесе гривната. Я да ти я дам още сега.
От разговора и отварата болките в корема позаглъхнаха.
Елма измъкна от скрина гривна, също като своята и я закопча на ръката на Лора.
— Харесва ли ти?
— Много е хубава, също като твоята.
— Да. Тя ще те пази ако се наложи. Не я сваляй! Това е оръжие. Протегни ръка към стълба, наведи китката надолу и натисни синия и черния камък отдолу едновременно. Внимателно.
Лора неуверено протегна ръка, изви китка надолу и натисна двата камъка. Синя светкавица излезе от горния край на гривната и една точка от дървения стълб изпусна струйка синкав дим.
Лора се сепна уплашено.
— Не я насочвай към хора и животни без нужда. Светкавицата действа до пет крачки.
— Тази магия татко ли я е вложил вътре?
— Не, не е магия. Ще разбереш. Сега да се обадим на баба, че ще и ходим на гости. Натисни зеления камък и кажи здравей на баба си. Говори кратко.
Лора гледаше с невярващи очи. Натисна зеления камък и каза:
— Здравей бабо, след седмица тръгваме към теб.
След малко съвсем тихичко от гривната се чу:
— А! Я виж ти! Лора е пораснала. Чакам ви.
Лора гледаше съвсем учудено. Бе се нагледала на магии и заклинания докато следеше обучението на Волен, но това бе съвсем друго.
— Всичко ще разбереш, детето ми, като отидем при баба ти. Мика и Бор вече се разбуждат. Много се разговорихме. Аз ще ги измия, ти облечи Бор.
Дахан и Волен се върнаха преди залез. Дахан бе много мрачен. На връщане се отбили в крайпътния хан на Аплом и чули, че бирниците на Мокалин-пер са тръгнали за данък и вземали по една овца и едно прасе повече от миналата година. То всеки пер взима данък, но техния системно прекаляваше. Дахан искаше да е тук когато дойдат, иначе щяха да му опразнят обора, без да им мигне окото. Не обичаше да ползва магия с повод и без повод. Две нощи чете заклинания и на третата сутрин бирника с трима войскари и три каруци цъфнаха пред тях. Взеха едно конче, дванадесет чувала зърно, две прасета и три овце, освен дванадесетте жълтици или поне така си мислеха. Магарето бе старо и монетите бяха медни, но заклинанието което крепеше новия им образ щеше да издържи поне до Апломовия хан. Със стария пер никога не би постъпил така, той беше честен и грижлив господар, но тези щяха да се върнат и пак да грабят.
След два дни Елма и Лора с четири коня и Дахан с неговия поеха към Вратата. Пътя до там бе седмица. Мина спокойно. Само на втория ден Дахан го обзе тревога, свали лъка, сложи стрела и заоглежда храсталаците от двете страни. Не след дълго една стрела издрънча по камъните на треволясалия път. От мястото на изстрела дойде човешки крясък последван от протяжен вълчи вой.
— Не стреляй по вълци! Това сигурно е баща ми.
Дахан знаеше, че Вулф-маг се подвизаваше като вълк още от Колдар-маг. Знаеше, че е баща на Елма, доколкото и той бе баща на Лора, но не бе го срещал. След това спяха спокойни, а един вълк се препичаше на огъня. Лора трудно възприе дядо си, макар първата вечер специално за нея да бе в човешки вид. Във вълчи вид старческите болки не били толкова силни. Конете не го понасяха и следващите дни той пак ги следваше отдалеч.
Когато стигнаха близо до Вратата Елма и Лора продължиха сами. Дахан ги погледа от възвишението и слезе от коня. Трябваше да изчака да разтоварят конете, за да ги върне в селото.
Коня му се дръпна заплашително. Вулф-маг с човешки образ и вълчи кожух приближаваше с крива походка.
— Дахан-маг, ще ми правиш компания на връщане?
— Конете не те понасят.
— Зная. Ще ги успокоя и ще свикнат. Дори като вълк не ми се бяга до в къщи, а и искам да намина към теб да видя внуците си.
Дахан винаги бе подозрителен към други магьосници и неохотно кимна. Стареца седна до един храст и започна да хипнотизира едно гущероподобно зверче от местната фауна наречено дукахо. Като си помисли, че във вълчи образ Вулф-маг ги яде сурови му се повдигна. Всички магьосници на стари години ставаха изчадия и се чудеше какъв ли ще стане и той. За щастие стареца си поигра с дукахото и го освободи от хипнозата, а не го изяде пред него. Eдва ли щеше да е красива гледка дори за магьосник.
Конете бавно се върнаха разтоварени. Дахан ги върза в керван, Вулф-маг се настани на най-кроткия и поеха пътя назад. Като стигнаха хана на Аплом, решиха да пренощуват, макар, че им оставаше половин ден път. Аплом набързо им съобщи новините за последните две седмици. Бирниците имаха проблеми с планинците. Това се повтаряше всяка година. Тази година нападнаха всички отряди и им обраха каруците. Винаги е имало редки нападения, но сега не пропуснаха нито един бирник и ги избиваха заедно с войниците. Малко преди да пристигнат един отряд войници заминал да преследва бунтовниците.
Нямаше никаква заплаха която да устои на двама магьосника едновременно, но бяха доста уморени. Хапнаха набързо и се оттеглиха в горната стая. Волф-маг заспа мигновено. Дахан нямаше никакво доверие
