провлачи и загуби устрема си. Кой знае колко още щеше да продължи, но поне за Дакома свърши.
Промените обаче започваха. Тихо и постепенно започнаха да се появяват училища с изучаване на техника. Появиха се и механизирани детски играчки. Малчуганите като свикнат с техниката кой знае до къде могат да стигнат? Светът на тайнствата и магиите постепенно отстъпваше бавно и мъчително. Човешкият живот е кратък и човек не може да възприеме промяната, но децата възприемат лесно.
Пазителките ставаха по-строги и по-внимателни, а и вратите се ползваха по-често. Тяхната работа бе да внимават какво влиза на Дакома и дошло ли му е времето. Сега за сега играчки стигат. Преди седмица с много разправии пуснаха технологията за производство на електрически фенерчета от Галакси-гейт по някаква програма за развитие, съгласувана с незнам кой си. Както е почнало, утре някой и телефон ще домъкне, после върви ги вразумявай да си живеят живота кротко. Все някой трябва да пази спокойствието на хората от галактическите бесове, поне докато някоя млада пазителка не вземе присърце галактическите проблеми, вместо да си гледа смейството и да се радва на могъщия магьосник до себе си.
Информация за текста
© 2003 Таньо Танев
Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/850]
Последна редакция: 2007-05-13 07:57:00
