Пазителките не бяха пазителки на вратите, а на планетите и те решаваха кой от трите колектора да има достъп до съответната планета. Това бе голямата тайна! Затова последния посетител натроши филма. Не я ликвидира, защото със сигурност можеха да изпратят произволен брой копия от филма до всички пазителки на всички планети. Щом не са го направили, значи не са искали и лоялните на тях пазителки да получат подобни копия от другите колектори. Била им е необходима Тя — Лора, защото има необходимия широк поглед за място за контакт, прекъснат преди хилядолетия. Само тов а ли? Тя някак си чувстваше нишките на нещо невидимо и се досещаше за правилните ходове по-добре от поколенията пазителки преди нея. Сега чувстваше, че дошло време да се възстановят прекъснатите връзки и се чувстваше длъжна да направи нещо.
Върна се в тунела и записа настройките на апаратурата. Преизчисли координатите спрямо галактическия център, дали да не им отиде на гости? Не, това беше лудост. Не биваше да оставя вратата без пазителка, а и не беше редно пазителките да се разхождат през вратите. Нямаше и кой да й отвори на връщане и тя със сигурност щеше пак да мине през познатата й процедура за отваряне от вътре. Не, не сега. По-добре да изчакаше да дойде смяна.
„Ще оставя вратата отворена!“ — помисли си за миг. Не само това не биваше да прави. Ако през това време дойдеше някой от другаде, вратата нямаше да го приеме и щеше да умре някъде в пространството. „Ако отида дали ще ме пуснат да се върна или ще пратят през отворения канал легиони и ще изпепелят планетата?“.
Накрая реши. Написа на една плоча „Ако носите добро на Дакома, ще пусна един от вас. Само един. Лора.“ Нещо й подсказваше, че тези като че ли са по-разумни и диалогични от последователите на ЕлГорр, отвлекли Есса. За да поумнеят толкова и да станат диалогични, значи ЕлГоррците със сигурност им създават големи неприятности. Нейните водещи в нейния колектор сигурно биха искали другите да се предадат безусловно или да им се подчинят напълно, това си е тяхна борба. Дакома обаче имаше друга борба — да оцелее въпреки боричканията на трите колектора. Хвърли плочата навътре и я изстреля към предполагаемото място на Третия колектор, ако се приемеше, че втория е на елгорците.
След час пристигна същия човек, който й бе донесъл дисковете.
След като се гледаха доста време, Лора попита:
— Какво искате?
— Враждата ще ни погуби. Искаме мир.
— Аз съм само пазителка.
— Знаем. Искаме да говорим с колектора който наричаме Стармост — вашия колектор.
— Как се нарича вашия колектор?
— Не зная, за нас е само Колектора.
— Да ви нарека Галактис.
— Добре.
— Толкова ли е зле при вас?
— Да. ЕлГорр печели привърженици. Това е опасна религия. Постепенно привличат пазителки, а с тях и планетите.
— Възможно ли е и трите колектора да имат по една врата на дадена планета?
— По принцип така е предвидено, но на практика довежда до войни и бедствия. Ние нямаме интереси на Дакома. Искаме само да възстановим контакта със Стармост, но под контакт те разбират единствено „Предайте се! Горе ръцете“. Колкото и да е зле при нас, можем да изкараме 500 години преди да се предадем. До тогава и те ще са на нашето положение.
— Нападението върху нас от АлГоррГейт ли беше?
— Да. Лошото е, че те никога не се отказват. Тук имат някаква поддръжка. Посели са семената на тяхната религия и рано или късно или пак ще опитат или ще си монтират собствена врата. Не се съмнявам.
— Аз с какво мога да бъда полезна на вас и на Дакома.
— Не можеш да промениш мисленето на Стармост. Само предавай съобщенията. За Дакома не можем да отделим значителни средства за развитие, защото вие не сте тръгнали по този път и едва ли ще поискате нещо смислено, а и войната ангажира много ресурси. Можем разбира се да изпратим екип за технологично развитие, но Стармост със сигурност ще го приеме като нападение и ще изпрати войска да избие екипа.
— Ако изпратите само един човек.
— Да, един човек едва ли е заплаха. Ще обмислим предложението.
Пътникът се обърна и се стопи в нищото. Лора осъзна, че противно на всички инструкции въобще не бе сложила пръст на спусъка.
Не след дълго пратеника на Галактис пристигна. Колектора сигурно имаше други проблеми и не реагира, макар да отчете пристигането.
Пътника се нарече Фарг и не бе забележим с нищо. Човек, среден на ръст, мургав и пълничък, с доста набола брада, тук-там стърчаща коса и разсеян поглед. Излезе веднага от територията на вратата и потъна между хълмовете. В торбата му нямаше нищо метално или технологично и много трудно можеха да го открият дори и да искаха. Нищо не се чу за него поне три години. Лора изкара няколко смени на вратата и бе започнала да забравя за него.
Един ден баща й Дахан се появи изневиделица заедно с Фарг. Гантом вече не бе младо селско магьосниче, а натежал лечител на стадата и все пак подскочи при появата им. Все пак не идваше кой да е, а прочут магьосник.
Двамата поздравиха студено Лора и се обърнаха към Гантом.
— Велики лечителю и съпруг на дъщеря ми, представям ти Фарг, носител на истината. Дошли сме при теб за лек на души.
— Дахан Маг, сполай в дома ни, но аз съм само лечител на животни.
— Вулф Маг след победата си над злото при замъка на Мокалин Пер, малко преди да издъхне от изтощение ни предрече, че в тебе е лекът за болните души на поклонниците на демоничния бог, който опустошава земи и народи. Може и да не знаеш, но войни и мор покосяват много земи далеч от тук. Две години бягаме, а епидемията е по петите ни. Вулф Маг предрече, че твоят лек ще се възвиси до много звезди.
— Разполагайте се. — тихо отвърна Гантом и цялата тежест на галактиката се стовари на плещите му.
Чак тогава Дахан се обърна към щерка си, приближи до нея и каза:
— Майка ти е добре, брат ти се ожени, но сигурно знаеш това от майка си. Този скитник е кротък човек, разположи го някъде. С него сякаш ми върви повече, затова го храня, като талисманче ми е.
Лора огледа многозначително Фарг, който смирено притвори очи.
Дълго време Фарг прекарваше с Гантом в отдалечена пещера, където въвеждаше Гантом в религията на ЕлГорр. Лора много се притесняваше той да не се разболее, въпреки увещанията на Фарг, че няма опасност за него. Колкото по-малко разбираше, толкова повече се притесняваше.
След няколко месеца при поредната й смяна Фарг ненадейно си замина. Гантом не се промени особено, макар тя да го следеше тайно. Все пак той в някаква степен се бе докоснал до заразата на галактиката.
След много години при поредната си преквалификация на Колектора срещна същество със знаците на колектора който тя бе нарекла Галактис. Когато запита дали е свършила войната й отговориха, че той е просто постоянен представител. Тя никога не разбра, че Гантом е променил едва забележимо ритъма на религиозните песни на ЕлГорр. Постепенно новия ритъм е започнал да де възприема от някои системи, а полудяването им да намалява. Стигаше й, че интересното в живота й свърши и си го доизживя кротко покрай селския лечител на животни с децата си, далеч от проблемите на галактиката. Вече бе сигурна, че изборът на Дакома да тръгне по нетехнологичен път не е лишен от основание. Пазителките след нея вече знаеха какво пазят — техния крехък свят, добър или лош, но единствен.
ЕлГоррските последователи на Дакома постепенно загубиха сила. След загубата на замъка на Мокалин Пер и Врата за достъп мощта им намаля и песните им станаха по-тъжни и провлачени. Изолираха от останалите, израждайки се в общество отдадено на съзерцание. Отмряха за едно поколение, понеже бяха безбрачни и не оставиха наследници. Оставени без технологична подкрепа, без възможност да имплантират в телата на пленници блестящи кутийки просто изчезнаха поне на Дакома. На другите планети войната се
