осигури връщане на Колектора. По възможност трябваше да приеме още групи за подкрепление. За да ги разпознае дали са от Колектора или нашественици, следващите три групи бяха само хора които тя познаваше по лице.
Лора знаеше кога пазителките влизат зад вратата. Още майка й и каза, че това става когато завърши обучението си и тя ще премине от там. В стаята за приемане на пътници бе само плазменото оръдие. В тази стая се влизаше от предверието и не можеше да се мине зад вратата, а само да се гледа и стреля. На отсрещната стена имаше вход до зала за за управление където пазителка можеше да отвори вратата откъм прохода на колектора. До тази зала не можеше да се достигне от предверието, а само през вратата. В тази стая се намираше дубликатора. Пределно и бе ясно, че влизайки там, ще трябва да си търси магьосник за баща на новата пазителка, която щеше да зачене там. Хилядолетия тази стая се бе ползвала само дублиране на пазителки. Сега трябваше да я използва като командна зала, заемайки мястото си в пулта автоматично се задействаше размножителната програма. Колкото и да изпитваше влечение към някои от хората в Колектора, бе наясно, че наличието на друг тип гени освен нейните ще доведе само до изпаряването й от защитната система на вратата. Беше настанало време да продължи по пътя на пазителките.
Предположението, че на Втората Врата са останали старите настройки се оказа вярно и след месец координатите се оказаха в захвата на вратата. Сирената със сигурност бе предупредила евентуалните нашественици. Унищожителен огън от плазмените оръдия не последва и Лора се вмъкна в стаята и без да се замисли седна на пулта превключвайки команда за отваряне на вратата когато я прониза дубликатора. Бесен огън биеше по вратата и тя когато се съвзе остана доволна от забавянето. Гайгите на практика нямаше къде да се крият. Даде им знак и отвори вратата за миг. Сложи ръка на плазменото оръдие и зачака втората група. За щастие бяха хора и носеха три щита с които когато отвори вратата тръгнаха напред заедно с гайгите. Огъня се премести по-напред и Лора реши да не рискува. Излезе от командната стая държейки се за корема, макар болката да отшумяваше. Преминаха вратата и се вмъкна в другата командна стая. От там затвори вратата, леко коригира координатите и зачака следващата група с пръст на спусъка. След още две групи хора я предупредиха за група гайги. Лора посрещна и тях.
После всичко свърши и всички си отидоха. Няколко човека се помотаха около седмица докато поправят съоръженията на втората врата. През свободното време Лора говореше с баба си чрез спътник до Третата врата. Разговорите обаче вървяха трудно. Тя не биваше да говори какъв свят е видяла зад вратата, а баба й не биваше да я пита. Междувременно се появи оцелялата пазителка. От нея Лора научи, че дъщеря й е загинала при проникването и сега и тя трябва да премине още веднъж през дубликатора, но това ще стане след няколко месеца, когато се завърне Лора.
Лора обаче трябваше да продължи по пътя на пазителките. Нормалните седем години почивка за да си развие семейството след завършване на обучението нямаше кой да й ги осигури. Чакаше някой млад магьосник да дойде да премине изпитанието. Първия който се появи бе отчаян от факта, че последните две години никой не бе преминал изпитанието с никакви заклинания. Когато пред очите му се разсея първата преграда на предверието младокът се окопити и се обнадежди. Местната пазителка Меона я осведоми, че това е ученикът на велик местен магьосник — изцелител на животни и майстор на лечебни отвари. Лора го разгледа добре и колкото ида не бе във възторг от младежа след пресните спомени от Колектора му отвори привечер и втората преграда на предверието. Младежа се окуражи и на сутринта премръзнал атакува третата преграда. Лора трябваше да реши. Младежа бе среден на ръст с обрасло с мъх лице, който заформяше заченки на брада. Меона кимна окуражително и Лора машинално тръгна да посрещне съдбата си.
Застана пред третата преграда и младежа като я видя предвкусвайки славата бръкна в торбата и разпръсна сребрист прах. От очите му заискриха мълнии които завихряха сребристия прах и не след дълго Меона отвори преградата. Лора пристъпи напред и застана пред него. Зад гърба й пак леко запука статичното електричество на преградата.
Младия магьосник й говореше нещо на някакъв диалект който тя едва разбираше, смес от хвалебствия към нея, боговете и заклинания, но схвана, че се казва Гантом. Успя само да промълви:
— Очаквах те. — тя наистина вече не съжаляваше за избора си. Отблизо изглеждаше по добре отколкото на екрана на монитора. Подаде му ръка и тръгна с него, а Меона отваряше и затваряше преградите докато преминават.
Докато се спущаха от планината два пъти пренощуваха на открито. Първия път легнаха с дрехите уморени от пътя. Лора за пръв път лягаше с мъж и трепереше от страх. Гантом я прегърна за да се топлят и не предприе нищо. Тя се поуспокои и заспаха. Пак пътуваха цял ден и спряха до срутен каменен зид доста по-рано. Лора свари дребни късове месо в котле, докато той отсече няколко клона и ги нареди така по останките от стената, че да се образува нещо като уютен заслон. Дори с няколко камъка импровизира примитивна камина в заслона. Имайки му вяра от предната нощ тя си легна само с една лека роба. Вече знаеше как тялото топли по-приятно при допир и вече бе готова да приеме неговия допир. Като си легнаха се увери, че и робата и е съвсем излишна. Учуди се на себе си колко естествено го прие, като че не го познаваше само от предния ден. На сутринта той се събуди пръв, но никак не му се искаше да се измъкне от топлото легло, на нея също и така тръгнаха почти по обяд. Това разсея съмненията й дали ще се почувства неудобно. Нищо подобно не се случи. Чувстваше се все по-удобно с него, а и той с нея.
Триумфалното завръщане на младия магьосник и младата му съпруга дълго бе голям сюрприз за местното общество. Местните нрави изискваха в гостилници и ханове дори семействата да не спят заедно, а мъжете и жените спяха поотделно в общи спални. Още първата вечер установи, че Гантом вече й липсва и я досрамя от това. На другия ден обаче самия той й предложи да не ползват поредния хан, а да се приютят за вечерта в изоставена кошара, а и на нея и се стори по-приятна перспектива.
Гантом я представи на родителите си и след седмица продължиха. Тук нещата бяха доста по-добре уредени в сравнение с дивите планини където бе израсла. Заобиколиха тъмните зъбери на местната планина наречена Узтибес и се установиха на завоя на голямата река Акуда, където два пъти в годината преминаваха със стадата си пастирите. Там бе заръчал старият магьосник на Гантом да се засели, през планината се стигаше до вратата за седмица. Лора първо провери връзката и тя се оказа много слаба. Затова настоя да си направят къща доста по-нагоре, прикрита зад един рид, а Гантом да си направи лечебницата на хиляда крачки по-долу.
8. СЕМЕЙНОТО НАЧАЛО
С течение на времето Лора започна да забравя по малко космическия ритъм на своята същност, но и за миг не се съмняваше, че тази същност ще я настигне не след дълго. Почти бе завършен големия навес на лечебницата, който изяде всичко което мъжа й изкарваше. На първо време трябваше да се живее там. Гантом повечето неща ги вършеше сам с нейна помощ. Той знаеше преданията на магьосниците за пазителките и не си правеше никакви илюзии за това, независимо дали му харесва или не. Славата му за начина по който е преодолял изпитанието и удачно избраното място не го оставяха без работа и зад навеса вече имаше няколко разнородни животни с който пастирите плащаха за лечението.
Междувременно Лора наедря и Гантом стана много по-внимателен към нея. В този момент не можеше и да си помисли за помощник, а и нямаше никакъв кандидат, да не говорим за ученик. Момче с дарба в магията не се намираше лесно. Можеше да се появи след десет години или никога. Времето за раждане наближаваше и Гантом доведе майка си. Възрастната жена не харесваше снаха си и едва изчака да Лора да роди за да се върне. За нея бе вън от съмнение, че детето не е от сина й и се учудваше как той приема това спокойно. На моменти Лора се страхуваше за малката пазителка която нарекоха Унина и остана безкрайно доволна от заминаването на свекърва си. Поради ускорената размножителна програма Лора знаеше че трябва да се върне на Втората Врата за половин година заедно с Унина. Много трудно обясни на Гантом защо не можеше да забременее с дете от него и като се върне да го роди. Той поне разбра, това ще я убие, ако отиде бременна от него до Вратата.
При смяната видя Меона в напреднала бременност. Тя имаше четири деца от мъжа си и сега бе принудена да роди още една пазителка, макар в напреднала възраст. Лора вече не се чудеше на всеотдайността на пазителките. Те вярваха във важността на своето дело, докато тя знаеше колкото първата пазителка. Това я правеше необикновено горда. Първата й работа бе да се свърже с Третата Врата.
