опитаме да отворим Втората Врата отвътре.
Дика и Лора се спогледаха.
— Мисля, че малката е най-подходяща. — тихо каза пътника.
— Тя не е обучена докрай! — отряза го Дика.
— Няма значение. Има кой да я дообучи, а дори и да не е дообучена все ще може да постави необходимите настройки, като я направляваме. Трябва само да е пазителка.
— Не е ли по-добре да дойда аз — не се предаваше Дика.
— Тази врата сега е единствената връзка! Последната! Не можем да си позволим да я загубим. Мисля, че не можете повече да се държите като отшелници. Те вече знаят къде сте и ако проникването сега не успя, ще пробват стотици пъти докато успеят.
Пътника не бързаше да тръгва към Колектора. Лора от три години не бе виждала мъж и пътника, макар и много по-голям от нея започна да предизвиква нейните симпатии. Тя се стремеше да му помага и в процеса на работа научи много за географията на Дакома. Елдилон систематезираше преживяното по дългия път до тях.
Когато най-накрая пристигна Елма никой не бе радостен. Елдилон дълго говори с Дика и Елма и от недомлъвките Лора разбра, че вселената която с такава любов гледаше през телескопа на сферичния купол всеки момент ще захапе нейния свят. Каквато и да беше Дакома, това бе нейния дом и нейния свят. Трябваше да приеме, че като се върне, ще живее на другия край на планетата. Никой дори не я попита дали тя желае. Никой не попита Елма и Дика как ще попълнят броя на пазителките. Те го знаеха предвид предстоящото преместване на Лора.
Накрая дойде време да тръгва. Поеха пак по познатата й пещера и ритуално извършваха всички необходими ритуали които за нея бяха вече настройки. Тя престъпваше примирено като като обречена жертва очаквайки съдбата си. Не можеше да проумее какво получават пазителките в замяна на това което жертват и на каква чудовищна система служат толкова всеотдайно и защо и тя трябва да го прави, но го правеше.
Облече се в костюм на пътник и като провериха всичко отвориха Вратата. Не видя и не почувства нищо, само се плъзна и времето спря за дълго, много дълго, когато се ориентира стоеше легнала до пътника неподвижно в същия костюм с който тръгна и от два ръста височина зад дебело стъкло ги оглеждаше местна пазителка. Прекрасно знаеше, че двата къси издатъка от двете страни на стъклото са плазмени оръдия и в момента пръста на пазителката е на спусъка. Сивкавата пелена на Вратата зад тях се затвори и с грохот се отмести масивна метална плоча пред тях. Веднага нахълтаха десетина човека и започнаха да и помагат да си свали костюма, вниманието и привлякоха двама от посрещачите, чийто вид нямаше нищо общо с човешкия. Инстинктивно насочи гривната към единия и стреля. Нещо тресна в главата й и … после се свести вързана за едно легло абсолютно гола и без гривна. В стаята имаше трима човека. Пътника, един възрастен и един по-млад който се грижеше за нея.
Като забелязаха, че е вече будна Елдилон я попита:
— Лора, Лора Боли ли те главата?
— Много! — простена тя.
— Не се тревожи. Аз съм виновен. Ти очакваше да видиш само хора, а аз не съобразих да те предупредя. Нищо непоправимо не е станало. Поне първоначално ще се постараем около теб да има само хора. Поема те Кондай — Елдилон кимна към възрастния човек.
6. КОЛЕКТОР
Колекторът не бе човешко творение. Той бе наследен от хората и другите разумни видове от древните и вече хилядолетия го изучаваха. Единствено производството на врати бе усвоено. За другото само гадаеха. Колкото и много да знаеха, все още се използваше най-древния метод за развитие на системата от канали и врати — планетата се достигаше по традиционния метод с космически кораб и се монтираше врата. На всяка от достигнатите планети се монтираха три врати. Активно се използваше само една — първата. Втората бе резервна, а третата запасна. Всички врати бяха свързани единствено с колектора.
На първоизточника на човешката цивилизация — Земята имаше също три врати. Първата бе около Вавилон, втората в Андите, а третата в антарктида. Възрастта им бе около десетина хиляди години преди потопа, и бяха използвани още толкова след потопа. На Земята имаше открита още една врата в Хималаите, но тя бе доста примитивна и не бе свързана с Колектора, а с друга врата на крайно неподходящо за хора място незнайно къде във вселената. През нея периодично през няколко столетия се предприемаха безуспешни експедиции да се установи къде излиза. Тази врата не използваше системата на пазителки и макар да бе открита първа не допринесе с нищо за развитието, и бе на около седемстотин хиляди години. Интересно бе, че някой я ползваше все още през дълги периоди от време, но не желаеше контакт.
Трите врати от по-новата епоха бяха свързани с Колектора на общ вход и използваха системата на пазителките, които бяха оцелели само в Андите. Именно през нея хората достигнаха до Колектора и завариха там други три вида. След това до Колектора достигнаха и други видове. Никой обаче не достигна колектора самостоятелно, освен хората.
Системата на пазителките функционираше добре по тези времена и хората я използваха така както бе заложена от Древните. Пазителките на всяка планета бяха клонинги на една и съща пазителка и се самовъзпроизвеждаха при завършване на обучението си. Те бяха ключ за вратата — техния генетичен код. Вратата възприемаше само тях и само тях допускаше до контролните органи.
Хората достигаха все нови и нови планети и монтираха врати. След това всяка планета тръгваше по свой собствен път. Дакома бе достигната преди хиляда и деветстотин години и бе населена, но не тръгна по технологичен път на развитие. Това се нарича вторично подивяване и се получава когато природните ресурси са достатъчно и не изискват твърд ред за общото оцеляване. Дакома се децивилизова и Земята като имаше други грижи уважи избора им, а и скоро престана да бъде център на родените от нея светове. По този начин Дакома както и много други се оказаха забравени. Тя не представляваше интерес за никого — децентрализирана и нетехнологична — непригодна за търговия и непредлагаща нищо стойностно.
Вратите при едно прехвърляне можеха да прехвърлят най-много 279 килограма наведнъж или комбинация от хора и товар до тази маса. Това ограничаваше възможностите за активна експанзия и пряка намеса през тях. Проблемът започна около 600 години след началото на активното им използване. Налетяха на агресивна раса или на сбирщина от всички видове която по всяка вероятност се бе докопала до възможност да прихваща кодове и координати на току-що използвана врата и да прониква на планетата като ги имитира до няколко часа след преминаването. Естествено любимата им цел бе Колектора, но за всичките тези столетия не успяха да го овладеят. Поради опасността от проникване вратите се използваха рядко. Със сигурност се бяха добрали до технология позволяваща им да пренастроят завладените врати за връзка с друг колектор и крадяха достигнатите планети. При неуспешните нападения бяха намирани трупове от всички познати видове и не бе ясно какво ги обединява. Никога обаче не успяха да заловят пленник, за да получат някаква информация по въпроса.
Тактиката им бе да проникнат през току що ползвана врата преди да са се изменили настройките и да я завладеят залавяйки поне една пазителка. После през вратата се изсипваше всевъзможна сган и се стремяха да завладеят или унищожат другите две врати на планетата. Тази тактика им носеше успех и много планети бяха загубени. Сега пробваха с Дакома. Елдилон бе уверен, че не са успели да заловят жива пазителка, защото след проникването след неговото идване не последва мащабно нападение на планетата. В Колектора се опасяваха от възможността нападателите да са оцелели и да са затворени между вратата и предверието. Биха изчакали стотина години за да са сигурни, че и да е успял някой да премине, ще почине от естествена смърт, но ги блазнеше мисълта да ги заловят. През предверието не можеше да се влезе или излезе, ако отвътре не ти отвори пазителка, обаче вратата можеше да се отвори откъм прохода за Колектора от пазителка на същата планета. Точно за това им бе необходима Лора.
7. ВТОРАТА ВРАТА
Лора не тежеше много и я окомплектоваха в екип с петима гайги-бойци. Тя трябваше само да им отвори и да не допусне проникване след тях. Ако не успееха да овладеят положението пак тя трябваше да им
