Там на смяна се оказа баба й. Научи че има сестричка, която много прилича на нея, в което не се съмняваше. Баба й се бе подготвила за почти непрекъснато дежурство за години напред. Най-много се интересуваше от съпруга й. Оплака й се, че Меона вижда в нейно лице изгубената си дъщеря и това много я разстройва. Почти е неконтактна при смените. Баба й не на шега се страхуваше. Преди два месеца бе имала опит за проникване и за пръв път бе използвала плазменото оръдие.
Малката Унина гукаше срещу екрана и умиляваше баба й, но на следващата смяна и двете знаеха, че вратата не е място за малки деца, пък били те и пазителки, така или иначе Лора я чакаше двугодишен отпуск и макар че тук сезоните бяха меки с нетърпение дочака пролетта, за да се върне при Гантом. Искаше да му роди дете. Чувстваше се длъжна заради добрината му. По средата на дежурството прие една група пътници. Според уговорката познаваше единия пътник лично. Kазаха й че докато не се върнат друга група няма да има, последва заявка за приемане на група още на другия ден и Лора благодари на съдбата, защото не пристигна никой и тя не използва плазменото оръдие. Щастлива бе и от това, че Унина бе малка и не видя спътниците на човека. Не бяха гледка за гледане от неподготвен човек, но Унина гукаше и се хилеше еднакво и на тях, което едва ли би направила ако бе по-голяма.
След смяната Лора се върна към другата си същност — съпруга на магьосник. Като се завърна в навеса до завоя на Аккуда бе приятно изненадана от промените. Недалеч от навеса имаше ковачница и една сергия на търговец, самия навес бе опушен през зимата и имаше далеч по-сериозен вид. Зад навеса Узтибес светеше с все още заснежените си върхове. Техния свят бе красив, много красив и поне за сега си живееше спокойно. Малко по малко започна да се ориентира в структурата на местното общество. Района бе пастирски се управляваше от Ками-пер, Който живееше надолу по реката. Данъците събираше съсухрен старец с каруца и никой не помнеше да са идвали войници с него. В планината нямаше разбойници и бунтовници. Към мъжа й се отнасяха с почит. Не след дълго ковача и търговеца тръгнаха към планината след стадата, но тя знаеше че наесен ще се върнат за да преминат реката и да си платят данъците. Никой не искаше да живее в постоянно съседство с магьосник, пък бил той и лечител. Докато идваха за се заселят тук в едно селище бе видяла местен храм. Представляваше кръгла постройка с подобен на обърната фуния покрив. Магьосниците не бяха добре дошли на такова място. Местния шаман се правеше, че не ги вижда, а иначе с учудване и удоволствие предната есен прибра една овца от тях за дарение на храма. Това осигури търпимост между тях.
Работите на Гантом вървяха добре и той нае двама дангалаци да построят набързо малка каменна къща с две стаи и покрив от каменни плочи зад първия рид на Узтибес. Това бе нейния дом и тя се чувстваше щастлива в него. Не се искаше да се занимава с никакви врати и галактически изроди. Там не я вълнуваха кодове и сферични координати. Бе просто жена и това я правеше щастлива. Започна да разбира защо преди столетия Дакома е подивяла вторично. Тук хората не знаеха за хилядолетния конфликт в галактиката и не искаха да знаят за него. Тя самата чувстваше, че от тази връзка идват само злини и неприятности, но знаеше, че рано или късно войната ще стигне и до техния дом и това ще застраши ако не децата й то внуците й. Тежеше й, че не можеше да сподели това с никого, дори с Гантом и се свиваше в него, той не знаеше какво я разстройва и се чувстваше виновен.
През зимата му роди момиченце което нарекоха Надея. По това време Унина вече припкаше около къщата. Лора често слизаше с децата към навеса и се чувстваше добре покрай Гантом. Започна да се заглежда в работата му, както никога не се бе заглеждала в работата на баща си. Изкуството на магията бе далеч от мистиката и се основаваше на здрави познания по физика, химия, биология и анатомия. Мистично звучаха за него някои термини които тя бе чувала на Колектора. Той с неодобрение гледаше как тя се зачита тук таме в магьосническите му книги. Когато му обясни какво е „дренаж“, Гантом бе убеден, че е научила това от баща си, а тя не се постара да го разубеди. Преведе още няколко термина, макар повечето да й бяха непознати. От тогава ги свърза още една връзка. За тяхното общество четенето не бе работа за всеки, още по-малко за жена. Той знаеше, че тя не е обикновена жена и въпреки това трудно понесе тя да го превъзхожда дори по четене. Местните шамани по-скоро казваха наизуст молитвите и държаха книга пред себе си за авторитет. С магьосниците положението бе почти същото, най-много обичаха да четат по картинка като сричаха надписите около нея. Всеки магьосник бе преписал лично книгата си от своя учител с голямо старание и докато Гантом сричаше собствените си писания, в устата на Лора думите се лееха като вода от ведро. Това бе плод на десетките прочетени книги на Колектора и от библиотеките на двете врати по време на смяна.
9. НАПАДЕНИЕТО
Надея навърши четири годинки, а Унина почти седем когато един ден в началото на лятото видя високо в небето права като стрела следа с блестяща точка пред нея. Видяха я всички и се преклониха на величието на боговете. Лора изпадна в паника. Бе виждала вече подобни следи на филми в Колектора и знаеше, че ги оставят крилати машини които обикновено сеят смърт. Незабавно задрапа по нагорнището и като достигна дома си се свърза с Меона.
Меона бе разстроена. Говореше несвързано за третата врата където бяха майка й и баба й и за първата врата, откъдето според нея чула гласа на дъщеря си. Като се има предвид кои са пазителките, всички имаха приблизително еднакви гласове и на това не можеше да се вярва.
Сребристата следа разсече като с ятаган спокойния свят на Дакома. Започнаха да долитат слухове за зверства на банди от поклонници на нов Бог, който оставял следите по небето. По реката дойде слух, че от далечната страна Атекара вече не пристигат кораби, а тези които са заминали за там вече не се завръщат. Лошото бе именно това. Първата врата бе в земите на Атекара. Нима са успели да завладеят първата врата? Нали тя беше унищожена. Как са я ремонтирали и кой им е отворил? Меона и Дика потвърждаваха сигнали за активно ползване на първата врата.
Лора се замисли. Наистина не бе открит труп на дъщерята на Меона или някакъв нашественик на втората врата. Гайгите и хората унищожиха само стрелящи автомати. Какво ставаше наистина. Вече бе склонна да повярва на Меона, че е чула гласа на дъщеря си Есса, още повече както Меона твърдеше при единствената им връзка гласът от първата врата и е казал: „Майко, аз съм тук и те са като нас!“
В главата на Лора се роди идея да съобщи в Колектора какво става на Дакома. Реши отново сама да отиде в Колектора и да поиска помощ преди да е станало късно. Гантом безропотно прие отново да се грижи за децата докато тя отново тръгна да изпълнява задълженията си на пазителка. Макар Лора да чувстваше вина пред Гантом, чувстваше, че е длъжна да го направи. Ставаше въпрос за тяхното бъдеще и бъдещето на техните деца и децата на техните деца.
Меона не бе във възторг от тази идея. Тя, както и никоя друга пазителка не бяха пътували и за нея това бе трудно за възприемане. Дори предложи да бъде изпратено само съобщение. Лора знаеше, че на Колектора имат много проблеми с много светове и тяхната вест щеше да потъне в забрава при следващата критична ситуация, ако някой лично не настоява.
Появата й в Колектора не бе посрещната с одобрение. Стария й познат Кондай я изслуша. После я изслуша съвет от дванадесет същества, от които само един бе човек. Преди това и прибраха гривната на пазителка. Лора прие с неловка усмивка и разбиране, като си спомни как бе реагирала при първата среща. Вече бе свикнала с вида на извънземните и пак трепваше при среща с нов вид.
Докато се луташе из коридорите на Колектора и се чувстваше все по-самотна поиска от Кондай среща в един тунел с изглед към оранжерията. Бе проверила графика му и знаеше, че той има поне час свободно време. Толкова й се искаше да бъде с някой близък. Разговора тръгна бавно и мъчително. Тя бе толкова близо до него и бе разстроена, готова всеки миг да се разплаче. Кондай непринудено я прегърна съвсем приятелски. След като тя прие прегръдката му, се оказа, че докосванията и ласките му започват далеч да надхвърлят чистото приятелство. Лора се учуди от себе си, колко естествено и приятно й стана. За нея това бе новост. Досега бе получавала ласки единствено от съпруга си Гантом. Не бе мислила много по този въпрос, но нейните тайни от него пречеха на общението им и тя се чувстваше ощетена от това. Флиртът й с Кондай не продължи дълго, но й даде липсващия елемент, който тя дълго бе чувствала подсъзнателно. Той бе невероятно силен, дори по-силен от грубите и отрудени мъжаги на Дакома. Играеше си с нея като с детенце и й се радваше. Почти без да си говорят тя почувства общението си с човек на нейното ниво, знаещ нейните тайни. В душата й се надигнаха мощни струи от нежни чувства и гордост, че е достигнала този мъж. Всичко свърши с малка разходка, където тя хвана асансьор за нейното ниво, а той продължи по
