пътя си.
Това което тя не знаеше бе, че след срещата той се лута часове, докато се успокои душата му и придобие нормалния си студен и делови вид.
Когато се срещнаха на следващия ден, вече не криеха близостта си и всички приеха това съвсем естествено.
Срещнаха се веднъж късно в басейна, на най-долното ниво във време което бе най-безлюдно. Известно време плуваха заедно, но тя плуваше неумело мъчително и два пъти по бавно от него. Той я подхвана под корема, за да я придържа на повърхността и за да може да отработи движенията. За нейна изненада ръцете му се плъзгаха по гърдите й съвсем приятно. В мига в който усети, че се заиграва, заплува към една отдалечена стълба и се измъкна от басейна. Излезе тичешком и се облече веднага.
Кондай също се облече и като се изкачваха мълчаливо към нивото за почивка тя го хвана под ръка.
— Помислих, че побягна, защото те опипвах. — Тихо й каза Кондай.
— Всъщност ми беше приятно. — отвърна му Лора.
Той я притисна до себе си страстно за довиждане и се разделиха.
Докато умуваха какво да правят я изстреляха за седмица на третата врата при майка й и баба й.
Още докато бе там заприиждаха отряди от бойци. Като се завърна в Колектора без никакви обяснения я върнаха на втората врата и там също потече поток от товари и бойци. Изолацията на Дакома свърши.
Бойните действия на Дакома се затегнаха около Атекара и не му се виждаше края. Затворени във втората врата с Меона не знаеха какво става, но не вървеше на добре. Поредната пристигнала група предаде заповед Меона да отиде до Колектора за три месеца. Колекторът бе променил политиката си спрямо пазителките. Според новите правила в края на обучението си всяка пазителка трябва да премине курс на Колектора и периодично през десетина години да опреснява връзката си с галактичния транспортьор. Мистиката на пазителките бе заменена с прагматизма да се чувстват едно цяло със системата. Лора чувстваше, че нейното навременно предупреждение е довело до тази промяна.
Инвазията на Дакома приключи неочаквано, когато в Колектора се появи смятаната за загинала дъщеря на Меона Есса с дъщеря си Окая. Бяха успели да се измъкнат от нашествениците и бяха се прехвърлили на Колектора. Есса им донесе безценни сведения за колектора на нашествениците и за самите нашественици. Бяха променили настройките отвътре и без да излязат на собствената си врата се изстреляли на Колектора, заедно с охраната си.
Разбраха стратегията на измама на пазителки и начина по който са ги правили зависими. Стратегията им се е пропукала при прехвътлянето на Есса на първата врата през собствения им колектор. Есса осъзнала измамата и виждайки техния колектор, стигнала до идеята за бягство към колектора на Асамблеята.
На Дакома останали без възможност да ползват първата врата нашествениците се скоро се предадоха. Оказаха се клан от разбунтували се преди хилядолетие поклонници на ЕлГорр, секта която историците считаха за изчезнала.
10. ТАЙНАТА
След неочакваната развръзка на Дакома Лора получи заповед да се яви в Колектора. Това бе неочаквано, защото от векове нямаше практика пазителките да ходят там. Изключения почти нямаше, още повече това да се случи два пъти в живота на една и съща пазителка.
Заповедта я завари по време на почивка при семейството й. Никак не й се искаше да се разделя с децата си и с Гантом, който стоически понасяше отсъствията й и тя съзнаваше колко трябва да му е благодарна за това. Дълго се чуди дали от вежливост бе употребена вежливата форма „елате“ или множествено число. Прояви своеволие и реши да тълкува поканата като семейна покана. Ученикът му Алтон бе понапреднал в лечителството и не бе проблем да го остави поне за неактивния сезон в миграцията на пастирите.
Наистина при пристигането им на Колектора не бяха подготвени да посрещнат и съпруга й, но поне не го върнаха веднага обратно. Намериха му занимание в хуманоидния отсек при лекарите.
Лора се почувства като у дома си. Не си бе и помисляла каква следа е оставило в нея едномесечното й пребиваване предния път. Ходеше от лаборатория в лаборатория където и правиха безкрайни изследвания и говореше с психолози и социолози. На някакъв етап екипите я забравиха и се насочиха към Гантом. Той знаеше за Дакома доста повече от нея. Тя знаеше това което и те знаеха, докато той знаеше много за обществото и за местните интриги и нрави. Нея я изпитваха как ще реагира на различни ситуации като пазителка на тренажор.
По време на почивка се чувстваше особено щастлива да споделя с Гантом. Едва сега осъзна колко й е тежало да пази тайната на пазителките дори от него. Най-много и харесваше да се усамотят и да се галят при липса на гравитация.
Постепенно започна да научава историята на ползване на системата на вратите. На тренажор бе проиграла всички опити за проникване за които имаха данни на Колектора. Когато на симулатора се разиграваха опитите за проникване от древността, тя усети нещо нередно. Звукът бе изключен, незнайно защо, но на картините упорито се мяркаха два вида символи на комбинезоните на пътниците. Разликите бяха незначителни. — символът на Колектора бе триъгълник с описана около него окръжност. Понякога в древността обаче се мяркаха и триъгълници с вписана вътре в него окръжност. Тя добре си спомняше проникването на втората врата с лицето на извънземния изрод който бе видяла и знакът му — вписана окръжност.
Когато сподели това с изследващия екип, те се спогледаха и без коментар ги изстреляха обратно на Дакома.
Лора имаше нужда да осмисли преживяното и сама пожела да остане на смяна на Вратата. Гантом и Лиана си тръгнаха веднага. Едва бе затворила защитата на предверието когато прозвуча сигнал за пристигащ пътник. Тя почти бе сигурна, че това е опит за проникване и без да му мисли тичешком се добра до пулта на управление и сложи пръст на ръкохватката на плазмените оръдия. Пътника бе само един хуманоид и я гледаше през бронираното стъкло. На гърдите му триъгълникът бе с вписана окръжност. Лора не се реши да натисне спусъка. Отвори му вратата зад него — нека си върви откъдето е дошъл.
Човекът й направи някакъв знак. Сочеше вляво. Явно искаше да включи разговорната уредба. Лора затвори вратата зад него и пак я отвори. Човекът извади нещо малко и квадратно и го постави на пода след което без да се обръща направи няколко крачки назад и се стопи.
Глождеше я любопитство да разбере какво има е пакета. Въпреки всички забрани и предупреждения за подли измами и неизброими лукавства на противника тя искаше да разбере какво е оставил хуманоида. Дълго се чуди дали да не докладва в Колектора и да чака разпорежданията им или все пак да погледне. Струваше й се, че хуманоида остави пакета за нея и нямаше недоброжелателен вид. Ако беше бомба или нещо друго подобно сигурно щеше да й навреди при отварянето. За всеки случай с един манипулатор повдигна пакета и го доближи до стъклото. В прозрачната опаковка имаше пакет стандартни информационни дискове, точно такива на които бе гледала филми на колектора и при баба си на Втората врата.
В края на краищата реши да рискува и взе пакета. Изключи един терминал от всички възможни връзки и погледна какво е посланието. Оказа се адресирано точно до нея. Хуманоида на филма бе без скафандър и въобще си беше човек. Няколко пъти показа някакви знания за нейния престой в Колектора, което я изненада неимоверно. Помоли да предава посланията му до Колектора и евентуално, ако има отговор да го предава само на него.
Следваше филм за началните стъпки на изграждането на системата на вратите, където й се изясниха някои неща, а в последствие се родиха и много въпроси. За всеки случай докладва в колектора. Веднага пристигна един нечовек, който прибра посланието, а историческия филм натроши пред нея. Не одобри самоволното й поведение, но й заповяда да предава в Колектора следващите послания. Наглата демонстрация на сведенията за нейното пребиваване в Колектора, говорещо за действуваща агентура го вбеси окончателно и си замина веднага.
От това което видя на строшения диск Лора стигна до извода, че противника има проблеми с някакъв трети колектор, чиито знак бе звезда вписана в окръжност и предлагаше да си сътрудничат срещу новата опасност. Древните бяха заложили три самостоятелни колектора, които да се борят помежду си за власт и надмощие, като пазителките бяха общи и много зависеше на кого ще бъдат лоялни. Поне това й стана ясно.
