Као

— Петте са пълни с храна, — предположи Као, затова се държат близо до армията. — а трите с войници.

— И петте могат да се напълнят с войници и да ни издавят, а конницата може да ни чака в града, ако ни усетят.

Као замълча. Додо беше прав, млад и зелен беше и за това трябваше да отговаря само когато го питат.

— Да примамим и другите пет в притока и да ги завладеем. — предложи плахо.

— Ставаш дете вожде Као. Като загубим бойци да ги завладяваме, после кой ще атакува цял град, но да ги подмамим в притока можем и то с конниците ни.

— Да, ама Тамрин няма да се хване, защото докато войската го гони, града ще е наш, а той отвън и като дойде, властта вече ще е в ръцете на друг.

— Тамрин няма да отслабне без конница, бойците му са достатъчно. — Додо сякъш прочете мислите му. — Ако ще цар да стане, само ние да оцелеем. В планината ще се стопим.

— Как ще плуваме? Колко хора могат управляват лодка или сал.

— Който може да кара ще влачи по няколко на въже, а и течението само ще ни довлече до града.

— Само едно детенце да ревне и всички сме мъртви. — Каза замислен Додо. — Да вървим, сигурно са започнали вече.

Влязоха тихо. Всички мълчаха и се молеха ма боговете.

След като молитвата свърши, Магун се изправи и каза язвително:

— Помолихме се на боговете да помогнат, но аз лично се помолих великия вожд Додо да се присъедини към нас и боговете чуха молитвата ми.

Додо стана спокойно и му отвърна:

— Боговете чуха молитвата ви и твоята вожде Магун. Ще помоля който не си е похапнал добре и не си е казал молитвата да излезе и да си свърши работата.Искам да говоря само на военния съвет. Казах.

Вождовете се спогледаха и останаха седнали, а старейшините, жреците и призваните по една или друга причина се размърдаха и един по един излязоха.

— Стой наблизо, ще те извикам ако се наложи. — прошепна Додо на Као.

Као излезе и се загледа в звездното небе от където боговете го гледаха с хиляди очи. Можеше само да се надява вождовете да бъдат мъдри.

Доста време мина, докато излезе един от вождовете и нареди да заколят още една овца и каза на всички да се разотиват, а утре сутрин при изгрев ще е последната молитва.

Каквото и да значеше това, као побърза към Пеа и Лора.

Сутринта церемониалната молитва продължи съвсем кратко и им наредиха да си стягат багажа и да следват водачите. Отделиха младите момчета и ги заведоха нанякъде.

Као започна да се досеща, че ги водят към реката, но по-нагоре, зад хълмовете. Не след дълго един конник от друго племе дойде при Као като водеше и един кон без яздач. Мълчаливо подаде юздите на Као. Пеа го стисна за ръката и Као с няколко опита се качи на коня, поглеждайки умолително баща си и брат си да се грижат за Пеа и Лора. Конника с присмехулен поглед разбра, че Као не може да язди и поведе бавно коня след себе си. Не пожела да направи Као за смях и на децата.

Когато се отдалечиха му каза:

— Као, младши вожде, сега си стратег. Великия старей Магун те иска до себе си, а вожда Тамрин ми нареди пред всички, ако нещо се обърка да ти забия копие в корема. От сега нататък, дори когато ходиш по нужда ще съм на седна ръка от теб, докато не влезем в града.

Као кимна.

Вървяха напряко през хълмовете към долината. Когато се натъкнаха на върволица от друго племе, войнът се притесни куче или животно да не уплашат коня и да не съборят Као и се провикна:

— Спрете! Път за стратега Као.

— Као…

— Као…

— К.. — хората замряха и се отдръпнаха. Мълвяха името му и го гледаха с надежда. Техните погледи натежаха на раменете му. Те очакваха той да измисли как да ги спаси.

Подминаха племето и се заизкачваха по един хълм. Периодично лицето на дребния и жилав Емон се кривеше от болка, но той не издаваше звук. Виждаха се няколко конника които отиваха нагоре и няколко които слизаха в разни посоки.

— Какво е положението? — попита плахо Као. Явно е станало нещо докато е спял.

— Както чу Магун от селото над притока е благословен от боговете за велик старей и символ ма единството от снощи, но племето му е колкото вашето. Тамрин от хълмистите села е боен вожд и предводител на всички. Фаху от планинците е първожрец. Избраха трима стратези от различни племена. Ти си един от тримата. Аз съм Емон от горното племе на онова поле, стратега на конницата, а онзи старец дето е пред нас се казва Хум от горските села. Бил е войник и е стратег на пехотата.

— Аз на какво съм стратег? — попита Као.

— На нас двамата. — отвърна Емон сериозно и спря конете. — Слизай, коне повече няма да ни трябват.

От храстите изскочи едно момче, хвана поводите на конете и ги поведе към храстите.

— Племето ви е малко, затова имате и вожд на пехота, и стратег. Без плененото оръжие, което е много добро нямаше и вожд на пехота да имате, но твоя вожд се е застъпил за теб. Така ми каза каза нашия вожд. Тримата трябва да гледаме и за всяко нещо трябва да излезем с едно мнение пред Тамрин. Всеки може да му каже опасенията си, но ние трябва да излезем с едно мнение. Ако нашето мнение е различно от неговото, решава Магун, като подкрепи или него, или нас. Това решиха вождовете. Всеки вожд обаче сам взема решение за бойците си и за племето си.

— Ако решим нещо което някой вожд не приеме? — попита Као.

— Трябва да решаваме само това което ще приеме.

— Здравейте. — поздрави Хум когото настигнаха. За неговите години имаше внушителен ръст и къса бяла брада. Ризницата му беше стегната по тялото и блестеше на утринното слънце. — Много питаш млади момко.

— Питам много, защото други ще плащат с кръв за моите думи, стратег Хум.

Хум го изгледа подозрително:

— Отговаряш като роб, а гледаш като вожд, стратег Као.

— И двете са верни, стратег Хум. Ти отговаряш като войник.

Хум се засмя:

— И това е вярно. Вождовете спят. Гледайте добре, като се събудят, ние трябва да говорим.

— Нека погледаме от високо. — каза Емон.

Гледаха доста и коментираха. Междувременно няколко съгледвача дойдоха при тях и им казаха кой какво е видял.

— Няма нужда от повече жертви. — Емон ги погледна и двамата кимнаха. — Не пращайте повече съгледвачи, достатъчно коне загубихме. Не пращайте и пешаци.

— Нощните бойци, — Хум погледна към другите двама и те кимнаха. — те да продължават да ги тормозят и да отстъпват към големия приток.

Као бръкна в торбата си и измъкна козята кожа с картата и я разтвори.. Хум и Емон го гледаха смаяни. Хум гледа дълго после погледна Као в очите.

— Един ден пеша е един палец поясни Као.

— Страж, намери десетина кожи. Да са избелени и съшити и ги донеси веднага щом са готови. — нареди Хум без да се замисли. Стражникът го гледаше изумен.

— Ти от хората на кой си.

— От племето на Тамрин. — отвърна боеца. — Той ми каза само него да слушаме.

— Все едно той ти го е казал, ако не вярваш събуди го и го питай.

Боеца не се реши да събуди Тамрин, но изпрати друг за кожи.

— Стой — изрева грозно Хум. — Тебе пратих и отговаряш с главата си. Много е важно.

Боеца се стресна. Изпъчи се, че толкова важно нещо е поверено на него.Остави другия боец също от