довери на покровителството на своя бог покровител Ло.
Лодкарите започнаха да строят за него особена тежка лодка, която да пренася през реката хора и товари. Десет кози даде Као и каруца жито на единия син на Матао, за да направи пристан на неговия бряг и сто крачки място наоколо.
Тогава в имението се появи стотника Мурал със семейството си и Као го постави на каика да взема по пет яйца на човек и една кокошка на товар за превоз през реката. От начало нямаше много пътници, но с всеки ден се увеличаваха. Когато прибраха реколтата, всички се стичаха към града да разменят жито, кози и коне, на кой каквото му трябва. В такива дни лодкарите превозваха по въжето товари денем и нощем и изкарваха по десет кози на ден за Као, отделно за себе си.
Този път Пеа дари Као със син и Као го нарече Лохим. Ло не го изоставяше. Щастлив беше с Пеа. Тя му каза и как да спре надлъгването със земеделците.
Као с помощта на Ламур определи колко е половината от слаба реколта от една нива и поиска от земеделците толкова данък. Ако годината е по-добра те печелят и толкоз. Надигна се ропот, но Као, брат му Вава и страховития стотник бяха въоръжени и убедителни.
Тази година Као закара в града девет каруци зърно за данък, тридесет кози и пет коня. Никой от вождовете не даде толкова, колкото Као от това малко имение. Някои въобще не дадоха нищо.
Тамрин го повика при себе си:
— Как така Као си забогатял? — Тамрин се разливаше от задоволство.
— Не съм забогатял, вожде. Давам ти определеното от вождовете.
— А другите защо не изкарват толкова?
— Питай другите. Може и да изкарват, кой знае.
— Велик мъж си ти Као. Да ти се похваля, сега съм цар, откакто Матао почина, но ти си в страни и не знаеш. Фаху ме провъзгласи набързо след панаира.
Като цар имам право да те обявя за свой наместник. Как да те нарека? Реших моите наместници и поместни владетели да се наричат боили. Фаху ще те благослови тържествено пред всички.
Као си спомни робските времена и се поклони:
— Щом такава е волята ти царю.
— Такава е волята ми. Понеже чувам, че те покровителствува самия бог Ло, ще те титуловам боил на Ло.
Као пак се поклони.
Церемонията бе дълга и скучна и Фаху много пя и кади, после ядоха.
Последствията от този разговор обаче Као не предвиди. Конниците на Емон превзеха именията на вождовете и ги прогони, които не платиха данък и Тамрин провъзгласи други боили на тяхно място.
Докато се връщаше срещна няколко коли със зърно данък от сина на Матао. Дал една коза бакшиш на лодкарите да превозят данъка по-бързо. На Као му стана тъжно и смешно. Светът се променяше.
Дори свободните ловци като баща му Баку дадоха данък сушено месо, кожи и мед. Някои обаче потънаха в горите със семействата си.
Као отиде направо при лодкарите в града и им поръча кораб или най-голямата товарна лодка каквато можеха да направят, която да може по море да носи много стока. Какъв стратег беше, ако не се досетеше, че Тамрин няма какво да прави с токова жито и кожи. Вождовете или боилите също имаха в излишък.
Повъртя се доста из пустия пристан и се поогледа за моряци. Имаше няколко плували, които сега се навъртаха из кръчмите,но не му вдъхнаха доверие. Намина край рибарите. Там намери няколко от плували някога с корабите на цар Самадан, сега изхранващи с риба семействата си. Търсеше някой по оперен. Као ги почерпи и послуша малко моряшки небивалици, какъвто беше обичая. Помоли ги да си спомнят кой до къде е плувал и ги покани да му погостуват в имението.
Намери Поо, който имаше неприятности със жреци и шамани, които не одобряваха, че има две жени.
— Здравей Поо.
— Здрасти, чувам боил си станал, честито.
— Лъжат, пак съм си аз. — Као се засмя доволно. Вече бе зап[очнал да напълнява. — Поо, нали знаеш въжето на каика.
— Е, и.
— Искаш ли да търгуваш от него нагоре чак до планините, по реката и всичките й притоци.
— Е, и. — на Поо започна да му става интересно.
— Всичко от мен ще купуваш и всичко на мен ще продаваш. Това е.
Поо се замисли:
— На моята лодка пет кози и пет делви мога да кача, ама става. То повече стока и нямам.
— Аз стока ще намеря. Ти трябва само да я продадеш. — Као виждаше как занаятчиите едва преживяват и щеше да намери всичко евтино, а един връх за копие цяла коза струваше в планините. — И лодка съм поръчал. Когато ми изплатиш тридесет кози, лодката е твоя.
— Тридесет кози не са малко, но реката е голяма. — Каза Поо и му подаде ръка.
Веднага щом се прибра поръча на своите лодкари лодка за Поо.
След няколко дни започнаха да пристигат поканените рибари, Као бе направил голямо платно от кожи и се опитваше с тяхна помощ да направи карта на морето.
Познанията на всички свършваха до Итония и Полдиния. Все пак изчерта две три кожи. До една седмица път всички познаваха брега чудесно, за други брегове само бяха чували от корабите които пристигат от там, но кой вярва на моряшки приказки.
Когато си отиде и последния, неочаквано пристигна един неканен моряк.
— Търся боил Као. — провикна се пред къщата.
Као излезе бос, понеже никого не чакаше.
— Аз съм, какво има? — Као огледа един малко пълен, зле облечен и доста мургав дори за обгорял на слънцето рибар човек на средна възраст, с вече побеляваща брада и боси крака.
— Чух си давал храна и си разпитвал за море. Имам какво ти кажа.
— Добре, ела насам. Как се казваш?
— Самон, боиле.
— Кажи Самон какво имаш да ми кажеш. За храната не се безпокой, никого гладен не съм изпратил от тук.
— Откъде започна, боиле? Кажи какво имаш питаш.
— Самон, най-много ме интересуват бреговете по-далеч от Полдиния.
— Само веднъж съм ходил там — каза Самон замислен гледайки картата. — Нагоре зная повече.
— Ето ти един въглен, нарисувай каквото си видял, така,че една педя да е един ден път. Ще можеш ли.
— Мога. Ли искаш само това? Ли искаш градове, реки, острови, стоки?
— Откъде си? Не си тукашен.
Самон стигна до края на картата мерейки педя по педя, направи още две крачки примъкна една пейка качи се на нея отмервайки четири педи и каза:
— Тукашен. — черната точка бе на стената до самия таван.
— Откъде? — опули се Као.
— Тукашен. — сериозно отговори Самон. — Ли видя кораб да бяга когато идвахте?
— Видях, Самон, видях.
— И аз видях от брега. От тогава тук съм аз.
— Не бързай Самон, начертай всичко което знаеш.
Самон старателно рисува и мери. Накрая погледна и каза:
— Това видял аз.
— Сега давай да хапнем и ще разказваш.
До вечерта Као намери още кожи и нанесе осем града и ситно нарисува къде какви стоки са товарили.
— Това струва повече от храната ти Самон. Кажи какво искаш.
— Искам в къщи и работи до къщи.
