върна. — прошепна му Као.
Као не можа да каже повече.
Пътуването започна зле отначало. Почти през целия път валя. Продадоха всичко и купиха каквото можаха от Радак. В пристана видяха един от корабите на цар Самадан,който избяга не само от тях, но и от Самадан.
Као поговори с капитана и като разбра, че не е на служба при цар Самадан, а плава свободно, му предложи да потърси покровителството на Тамрин. Дори му даде пример, как някои от стотниците на Самадан служат сега при Тамрин.
На връщане ги тресе такава буря, каквато Као не бе виждал. Толкова дълго никога не бе молил великия бог Ло никога, защото никога не бе виждал лицето на гнева му както сега. Роднината на Тамрин бе обезумял от ужас, до такава степен, че се хвърляше насам натам като обезумяло животно. За да не го отнесе някоя вълна, Шка го завърза за мачтата. Когато всичко се размина, бе безмерно щастлив, че този път бе взел повече бронзови сечива които не се повреждаха от водата. Платовете бяха се намокрили и се наложи да ги сушат за да не мухлясат. Храната също бе подгизнала и негодна. Гладни и изтощени с надежда съзряха силуета на Самад.
Едва стъпил на кея в Самад роднината на тамрин нададе писък, какъвто едва ли би се очаквал от дребен, сух човек:
— Хванете го! Хванете го! Заговорничи със цар Самадан. Хванете го! Вързан ме държа. Дръжте го. Хванете роба на Самадан. Предател, дръжте го!
Стражите се спогледаха, но тръгнаха към кораба. Као реагира светкавично. Хвана дъската която свързваше кораба с брега и одтласна кораба. Един стражник хвана въжето, но кораба го повлече с масата си и той цопна във водата.
Као само погледна моряците си и те вдигнаха платното. Докато стражите се туткаха около една гребна лодка, корабчето излезе от пристана.
Сега беше въпрос на надбягване, кой ще стигне пръв до пристана на каика, корабчето или конниците на Тамрин.
За пореден път Ло поднесе подарък на Као. Тъкмо се канеше да влезе с кораба в реката, когато видя лодката на Поо пълна със кожи и мед и цялото му семейство заедно Пеа и двете им деца. Когато Пеа видяла Върховете на мачтите сутринта, се разпищяла и не позволила на Поо да разтовари, а настоявала да я закара до пристанището, преди Као да е забравил децата си и да е попилял всичко по пристанищните мръсници. Као не знаеше нищо, но като ги видя, благодари още веднъж на великия Ло.
Хвърли едно въже на Поо.
— Завържи лодката и не питай! Завържи лодката бързо.
Стражевата лодка приближаваше, но въжето се изпъна и я повлече. Жените се разпищяха и хванаха децата си. Поо побърза да вдигне и своето платно. Као започна да опъва и мокрите топове плат. С толкова платна стражевата лодка нямаше никакъв шанс да ги стигне. Показа се и втора лодка с много бойници, гребящи като бесни, но и те изостанаха бързо. Као не обръщаше никакво внимание на пищящите жени в подскачащата им по вълните лодка. Спряха чак привечер, когато лодките не се виждаха дори от върха на мачтата.
— Какво стана Као? — провикна се Поо.
Као мълчаливо притегли въжето.
— Качете се, имаме много време за приказки. Сега се качвайте.
Когато всички бяха горе и гледаха уплашено Као каза:
— Видяхте повечето. Подгониха ме стражите на Тамрин. Наклеветиха ме във всичко лошо, от предател и шпионин на Самадан до убиец опитал се да удави братовчед на Тамрин. Това е.
— Ами сега. — Пеа трепереше и стискаше децата си.
— Сега или при цар Самадан на Итония или при цар Дидан в Полдиниа. Поне натам духа вятъра. Колко храна имаш Поо?
Поо огледа и преброи екипажа:
— За две яденета.
— Тогава да хапнем. — каза Као. — И да не забравим да хвърлим мрежи. Остава само да се молим на Ло.
— При Самадан не отивам. — твърдо каза Поо.
— И на мен не ми се ходи при него. — мрачно отвърна Као. — Поо, лодката е твоя с целия товар. Можеш да отидеш където пожелаеш. Ще ти дам и бронзови сечива. Сигурно няма да се върнеш При Тамрин, но където и да отидеш, има с какво да започнеш.
До Полдиниа не стигнаха. Съзряха едно село на брега още следващия ден. Поо отиде сам и се върна бързо. За шест брадви и дванадесет ножа и десет върха на копия донесе храна за месец напред и десетина живи кози.
Поделиха козите, размениха малко товар, единия от тримата моряци пожела да отиде с Поо и се разделиха. Поо пое по брега към Полдиниа, а Као навътре в морето. Смяташе да изчака вятър и да поеме към Радак или по-далечните царства. Обаче Ло смяташе друго.
Изгнание
След седмица вятъра го отвя до Итония. За щастие кораба на Самадур го нямаше. Вятъра бе почти стихнал и корабчето леко се клатушкаше покрай брега на стотина крачки. Увисналите платна едва дърпаха напред. Зад скалите се показа село. Као нямаше представа къде се намира, но когато изнесоха на брега един старец на стол веднага разбра. Стареца говореше тихо а един младеж се провикваше.
— Кой си ти пътнико и защо не спреш?
— Само минавам от тук.
— „Поздрави стареца.“ — юнакът предаваше думите на царя. — „Наблизо не виждам, ама надалеч виждам. Познавам те.“ — помълча малко — „Виж ти кой е дошъл да навести стареца? Стратега Као! Ло прави велики подаръци!“
— „Као, Као неблагодарен народ са царете“ — провикна се отново юнака. — „Боговете те пратиха при мен като козар и аз не те оцених да те направя стотник, затова ти се върна и мен направи козар! Сега Тамрин не ти е благодарен за това, че му пълниш хазната!“
— Бързо научаваш новините, царю Самадан. — отвърна Као.
— Върнеш ли се в Самад Тамрин ще те хване! — провикна се отново юнака.
— Няма да се върна! — отговори Као. Значи Самадан не знае, че е избягал от Тамрин, а Тамрин е бил решил предварително да го хване. Као поне така си помисли.
— „Пратил си ми загубения кораб. Благодаря ти!“ — провикна се отново юнака.
Као наистина каза на капитана в Радак, че Самадан е избягал на Итония и не се знае дали е жив.
Кораба вече подминаваше селото, когато юнака се провикна отново:
— „Трима мои внука Тамрин държи като заложници. Който и да ми докараш, ще получиш злато колкото тежи внука ми. За двете ми внучки по толкова сребро ще ти дам. Умен си, Као, ти вземи наградата.“
— Чух те царю, ако мога ще го направя, защото много бойци и войници са живи, поради твоята мъдрост. — отговори му Као докато скалите го скриваха от погледа му.
Завръщане
Као в Поса продаде доста стока и се разплати с двамата си моряци, които пожелаха да останат, а и трудно можеше да им плаща. Едва се оправяше с корабчето сам и Пеа с децата трябваше да плуват с него.
Пак купи стока от Радак и плува нагоре до двата града на цар Садик и столицата на цар Миман, но и там бе като в Самад и Поса, че и по зле. Имаха нужда от всичко, но не можеха да предложат нищо освен жито, кожи и мед, при положение, че в Радак и житото бе по-евтино от тяхното. Не разбираше въобще езика им и реши повече да не минава през многото вода според картата. По-добре бе да се пробва стоки от Радак в Полдиниа, където макар и трудно разбираше езика. само дето трябваше да заобикаля както Самад, така и
