— Излъгахме ви. Само аз и нашия вожд влязохме в селото. На другите казахме, че всички са измрели от болест и не ги пуснахме в селото. Каква полза да се измъчват по жените и децата си.
— Значи и нашите, и вашите предци са избягали от това. Казваха, че са били нападани, но никога нищо конкретно.
— Бягайте Као. Аз ще бягам докато мога с лодката, после към планините.
— А след планините къде ще бягаш Поо?
— Тогава ще му мисля.
— Поостани наоколо. Аз веднага започвам да правя лодка като твоята. Сега ми кажи колко села има наоколо. Ти знаеш доста повече отколкото казваш.
— Зная три села от другия бряг на реката и пет от този бряг, без нашето остават четири, заедно с вашето.
— Да вървим тогава в селото. Ще имаш дълъг разговор с вожда Додо.
— Не Као. Това не е моя война. В града има поне сто войника и при нужда може да събере още сто. Няма село което да го спре. На вождовете също не можеш да имаш доверие. Някои вождове сами продават деца за роби. Не знаеш кой е замесен. Някой също им е показал пътя до нашето село и им е казал кога ние сме на лов. Бягайте към планините и скрийте далеч от реката. Рано или късно ще дойдат и до вас.
— За това си прав. Закарай ме до селото и ще ми покажеш къде са другите села.
— Качвай се.
Као извика на брат си Вава да прибере козите и да се скрият всички зад порасналата и раззеленила се ограда, която пленниците направиха от забучените пръчки в земята.
Отидоха до селото. В селото другите пленници бяха променили малко нещата. Имаше още една горена лодка, като на Поо, но доста по-малка, а на една полянка встрани видяха кошери с пчели.
Поо си остави оръжията в лодката. Изчакаха Додо да се върне от лов и извикаха шамана. Отдалечиха се на една полянка. Поо пак им разказа всичко от начало.
— Сто бойци има и още сто? — попита Додо.
— Да, вожде.
— По колко качва на една лодка?
— Тези които ме гониха бяха по шест от двете страни на лодката. На брега видях и бойци на коне, поне двадесет.
— И ти им избяга? Вече не зная на какво да вярвам.
— Сома ще потвърди.
— На женски приказки не вярвам. Дори да е от нашето село, на жената й е все едно кой е мъжът, децата са си пак нейни. За мъжа не е така, той губи всичко — и децата си, и живота си. Предния път жена предаде селото. — поде шамана. — От къде да съм сигурен, че ти няма да доведеш войниците.
— Ако бях от тях, направо щях да ги доведа в селото ви. Поне го знам къде е.
Као мълчеше.
— Покажи къде са другите села. — Каза Као.
Поо взе една пръчка и начерта реката на средата на поляната. По нагоре реката се разклоняваше. На мястото на всяко село струпа купчинка камъни, а на мястото на града голяма купчина.
Купчинката на тяхното село беше най-малка.
— Защото сме най-малко село, затова ли нас нападнахте? — попита Додо.
— Да, тук имахме най-голям шанс. Знаехме приблизително къде се намирате.
— И всяка крачка е един ден път? — пак попита Додо.
— Да.
— Тези които не се предадоха в другите села ли отидоха?
— Да. Някои имаха роднини там.
Шамана хвана Као за ръката и каза тихо:
— Вземи седем кози кожи и го пречертай с въглен и на седемте. Аз ще кажа, че на поляната има хралупа на таласъм, за да не идват деца и да разместят камъните.
— Ти Поо оставаш в селото докато не се върнат ловците които ще проверят дали селата са си на местата. Като се върнат можеш да заминеш със Сома.
Когато се одтеглига настрана Додо нареди селото да се разпръсне далеч от реката. В селото да останат само бойците. На войниците ловци не им трябват. Мъжете не са добри роби, когато са родени свободни. Войниците отвличат само жени и деца.
Као се върна на острова с Поо и лодката, а Сома остана в селото. Као още веднъж огледа кое как е направено и се възхити колко добре е премислено всичко.
На другата сутрин тъкмо се готвеха да прехвърлят жените и козите на брега, когато Вава даде сигнал за тревога и не след дълго две лодки с войници се изнизаха покрай острова. На платната им имаше нарисувана глава на бик. Зелената ограда им свърши работа и не ги забелязаха, а и лодката на Поо бе на другата страна на острова, не видяха и нея. Добре, че бяха загасили и огньовете.
Као преброи по дванадесет войника в лодка и още по двама с по лъскави дрехи.
Као набързо облече жените в мъжки дрехи от кожа и им тикна по едно копие в ръцете и се качиха на лодката и поеха след тях към селото. Гато, двете старици, Пеа и децата със сал пренесоха козите на брега и се уговориха да се крият до издадената скала докато някой не ги потърси.
Покрай реката качиха още четирима ловци и от един шубрак се измъкна лодката на другия пленник с още четирима ловци.
По обяд стигнаха селото.
Лодките бяха празни и спрели на брега и четиримата с лъскавите дрехи говореха с шамана, войниците стояха заплашително.
Лодките на Као се плъзнаха безшумно до брега. С един удар отсякоха въжетата им и ги повлякоха навътре в реката. Изненадата бе толкова пълна, че войниците се разбягаха по брега, а ловците на племето атакуваха. Поо повали поне петима със стрели от лодката. Ръката му сееше смърт. Зак прониза двама, а Као един.
Не се изплъзна нито един войник. Най-ожесточено ги избиваха пленниците, затова бе пленен само един войник и един нисък дебелак с лъскави дрехи.
Като свърши всичко шамана каза:
— Защо ги избихте? Дойдоха да искат данък по една шепа мед и по една кожа на човек.
Тогава вързания дебелак с лъскавите дрехи се разкрещя:
— По седем кожи ще ви сваля с бича, като ви закарам в града. Селяндури, никой не може да посегне на войници на царя. Други ще дойдат и пак ще ви изколят, и пак ще ви вземат жените и децата … Хрррр Шамана му преряза гърлото и му каза:
— Други може и да дойдат, но ти поне няма да се върнеш. Сега ще нахраниш великия Ло за да бъде милостив към нас.
Зима в планината
На съвета на племето Као присъства като вожд на хората от острова. За една година бе помъдрял и почти не се обади. На съвета говори предимно вожда Додо. Другите гледаха мрачно и кимаха.
— Славната победа над войниците за нас е велика и разделна. До сега те ни преследваха и ловяха като животни, но от сега сме официално във война. Голяма е силата им и ние не можем да се противопоставим. За това предлагам да се оттеглим към планините и да се крием, докато не съберем сили да се противопоставим. — Додо замълча и седна.
Изправи се шамана:
— В планините храната е малко. Обричаме племето на глад, Ако не постигнем съюз с другите племена и бърза победа племето няма да оцелее дълго в планините. Не можем да останем и тук, защото войниците ще идват и ще идват, а ние ще свършим накрая. Аз съм роден тук, но майка ми е избягала с племето преди много години, И тогава е било така. Първо ги нападнали и отвлекли когото хванали. После пак докато нашите войни се топели. Днешната битка колкото и да е успешна отново ни струва трима ловци. Ако пак
